Решение № 400 от 16.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1211/2014 г.

Решение № 400 от 16.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1211/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски С касационна жалба от осъдения Н. М. М. от Плевен, в момента в затвора Плевен, се атакува решение № 81 от 28.05.2014 г., постановено по ВЧНД № 50/2014 г. от Великотърновския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от този съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в жалбата оплаквания се поддържат в касационното производство лично от осъдения М. и от процесуалния му представител адв. В. Х. от САК. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: По предложение на окръжна прокуратура - Плевен, с определение № 633 от 29.08.2012 г. по ЧНД № 568/2012 г. Плевенският окръжен съд е групирал на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК наложените на осъдения Н. М. М. от Плевен, в момента в затвора Плевен наказания по две присъди по НОХД № 1437/2012 г. на районен съд - Плевен и по НОХД № 345/2011 г. на окръжен съд - Плевен, като му е определил общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, което на основание чл. 24 от НК е увеличил с 6 месеца и от така наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК изтърпяната част от наказанието по присъдата по НОХД № 1437/2012 г. на районен съд - Плевен в размер на 5 месеца в периода от 29.03.2012 г. до 29.08.2012 г. Това определение е било обжалвано от осъдения и неговия защитник адв. Пл. И. от АК - Плевен и с решение (назовано "определение") № 253/02.11.2012 г. по ВЧНД № 269/2012 г. Великотърновският апелативен съд го е изменил, като е включил в съвкупността и престъпленията, за които М. е бил наказан и по НОХД № 370/2011 г. и НОХД № 1180/2011 г., двете на районен съд - Плевен, но като в диспозитива на съдебния си акт е допуснал грешки както по изписването на номерата на делата, относно размера на общото и увеличено на основание чл. 24 от НК наказание и датите на приспаднатото като изтърпяно по две от групираните присъди наказания. По искане на главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1 от НПК решението е атакувано по реда на глава 33 от НПК и с решение № 169 от 10.05.2013 г. по н. д. № 85/2013 г. ВКС - III н. о. е възобновил производството по делото и като отменил определението на апелативен съд - Велико Търново е върнал делото за ново разглеждане от друг негов състав за отстраняване на констатираните пропуски. При новото разглеждане на делото по ВЧНД № 135/2013 г. въззивният апелативен съд - Велико Търново с решение № 142 от 13.06.2013 г. е изменил отново първоинстанционния съдебен акт, като е групирал наказанията на осъдения М. по посочените четири НОХ дела, последното на окръжен съд -Плевен, определяйки му общо наказание от 3 години лишаване от свобода, завишавайки го на основание чл. 24 от НК с 6 месеца и от което на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанията по НОХД № 370/2011 г. и по НОХД № 1180/2011 г. на РС - Плевен общо в размер на 1 г. и 8 месеца лишаване от свобода. В останалата част определението на окръжен съд - Плевен е потвърдено. По повторно искане на главния прокурор срещу така постановеното въззивно решение с доводи за неправилно приложение на материалния закон, с решение № 598 от 13.03.2014 г. по н. д. № 2114/2013 г. ВКС - II н. о. отново е възобновил производството по делото, отменил е и втория въззивен съдебен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с конкретни указания по приложението на закона. В третото поред разглеждане на делото от въззивната инстанция по ВЧНД № 50/2014 г., с решение № 81 от 28.05.2014 г. първоинстанционното определение на окръжен съд-Плевен е изменено само в частта относно приложението на чл. 25, ал. 2 от НК, като допълнително е приспаднато от определеното общо наказание от 3 години лишаване от свобода при групиране на наказанията на М. по НОХД № 1437/2012 г. на районен съд - Плевен и по НОХД № 345/2011 г. на окръжен съд - Плевен, завишено на основание чл. 24 от НК с 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяното от него наказание в периода от 29.08.2012 г. до 28.04.2014 г., а в останалата част определението е потвърдено. В касационната си жалба осъденият М. поддържа оплаквания, касаещи правилното приложение на материалния закон и съставляващи касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за поредно разглеждане от апелативния съд. Върховният касационен съд - първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 от НПК и като такава за допустима, но разгледана по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Производството за групиране на наказанията по двете последни осъждания на жалбоподателя е започнало по предложение на окръжна прокуратура-Плевен с искане за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК за осъжданията му по НОХД № 1437/2012 г. на районен съд - Плевен и по НОХД № 345/2011 г. на окръжен съд-Плевен и завишаването му на основание чл. 24 от НК, като съдът съобрази и изтърпяната част от наложените му наказания. Това е било сторено с определение № 633/29.08.2012 г. по ЧНД № 568/2012 г. от окръжен съд - Плевен. Усложнението е дошло по образуваното по жалба на защитника на осъдения М. адв. Пл. И. от АК - Плевен ВЧНД № 269/2012 г. в постановеното по него определение (решение) № 253/02.11.2012 г., с което в мотивната му част в съвкупността от престъпления са включени и деянията, за които М. е бил осъден по НОХД № 370/2011 г. и по НОХД № 1180/2011 г., двете на районен съд - Плевен, но което невярно е било и отразено в диспозитива на съдебния акт. Отстранена по реда на възобновяването, тази грешка е била повторена и при новото разглеждане на делото по ВЧНД № 135/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, наново отстранена по реда на глава 33 от НПК с посоченото решение за отмяна на въззивния съдебен акт с решение по н. д. № 2114/2013 г. на ВКС - II н. о. с конкретни указания по приложението на закона за постигане на най-благоприятното за осъдения групиране на наказанията му. При третото поред разглеждане на предложението за групиране Великотърновският апелативен съд е спазил указанията на касационната инстанция, съобразил е предложенията за най-благоприятно групиране на наложените му за четирите му последни осъждания наказания и като се е съгласил с постановената в първоинстанционния съдебен акт последна съвкупност за престъпленията, предмет на осъждането му по НОХД № 1437/2012 г. на районен съд-Плевен и това по НОХД № 345/2011 г. на окръжен съд - Плевен, е потвърдил обжалваното пред него определение, като е коригирал в полза на осъдения приспадането на допълнителния срок на изтърпяното от него наказание в периода от 29.08.2012 г. до 28.04.2014 г. По този начин е утвърдил и не е прегрупирал определеното на М. по ЧНД № 1501/2011 г. на районен съд - Плевен общо наказание за престъпленията, предмет на осъжданията му по НОХД № 370/2011 г. и НОХД № 1180/2011 г. на районен съд - Плевен, изтърпяно към 14.03.2012 г., когато е бил освободен от затвора Плевен. С това съдът е приложил правилно закона и не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Съдът е обосновал становището си защо в последно образуваната съвкупност от престъпления не следва да се включват престъпленията, предмет на осъждането му по НОХД № 370/2011 г. и НОХД № 1180/2011 г. на районен съд - Плевен, като образуването на друга съвкупност с отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1437/2012 г. на същия съд се явява по-неблагоприятно за него. Оплакването на осъдения за явна несправедливост на определеното му общо наказание следва да се разгледа в смисъл на оплакване срещу приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК. ВКС многократно е отбелязвал, че при прилагане разпоредбите на чл. 23 и чл. 24 от НК при осъждания на дадено лице с отделни присъди съдът не изменя някоя или всички постановени присъди, а групира съобразно тези разпоредби наказанията по отделните присъди, като по силата на чл. 25 във връзка с чл. 24 от НК може да увеличи размера на определеното общо най-тежко наказание най-много с една втора, когато наказанията са от един и същи вид, спазвайки правилото увеличеното наказание да не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден в НК за съответния вид наказание. Съдът убедително е защитил необходимостта от завишаване на първоначално определеното на М. общо за съвкупността наказание от 3 години лишаване от свобода заради завишената му обществена опасност като деец с многобройни осъждания и упоритостта му да посяга на чуждата собственост, за което е търпял сериозни наказания, но без реален поправителен ефект. И в това отношение няма неправилно приложение на материалния закон. Жалбата на осъдения М., като изцяло неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК