Решение № 5425 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 883/2012 г.

Решение № 5425 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 883/2012 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е образувано по касационна жалба на Михаил Стоянов Николов срещу решение № 1455 от 22.11.2011 г. по адм. дело № 1045/2011 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Михаил Стоянов Николов срещу принудителната административна мярка "принудително преместване на лек автомобил" по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), наложена на 18.03.2011 г. от Михаил Марков, старши специалист в отдел "Инженерна инфраструктура и транспорт" при дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в Община Бургас, по отношение на МПС, марка "Опел", модел "Корса", с регистрационен номер РВ 0793 ВН. В касационната жалба се поддържа оплакване, че решението е неправилно поради наличие на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците, община Бургас, и издателят на административния акт Михаил Марков, не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна, тъй като не е налице процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие. Върховният административен съд, седмо отделение, намери касационната жалба за процесуално допустима, а по същество - за основателна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че същата е просрочена, тъй като жалбоподателят е узнал за наложената ПАМ на 18.03.2011 г., когато е установено нарушение на ЗДвП, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение и е наложена обжалваната ПАМ чрез устно разпореждане на административния орган, а жалбата е подадена до съда на 15.04.2011 г., поради което е процесуално недопустима. Счел е, при извършената служебна проверка за нищожност на обжалваната ПАМ, че не са налице основания за прогласяването й за нищожна, тъй като разпореждането за налагането й е издадено от компетентен орган. Върховният административен съд, седмо отделение, счита, че изводът за просрочие е неправилен поради незаконосъобразно прилагане на разпоредбите на ДОПК относно изчисляването на сроковете за обжалване на индивидуални административни актове. Видно от данните по делото, касаторът е узнал за наложената ПАМ на 18.03.2011 г., след което е подал жалба пред горестоящия административен орган - кметът на Община Бургас на 19.03.2011 г. с вх. № В 94-М-249 от същата дата, който не се е произнесъл до момента на постановяване на обжалваното решение. Съгласно чл. 93, ал. 3 АПК кметът на общината е следвало да се произнесе в двуседмичния срок по чл. 97, ал. 1 АПК, т. е. до 02.04.2011 г., който е събота, неприсъствен ден, поради което и на основание чл. 60, ал. 6 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, срокът за произнасяне е изтекъл в първия следващ присъствен ден - 04.04.2011 г., понеделник. В съответствие с чл. 149, ал. 1 и ал. 2 АПК, когато горестоящият административен орган не се е произнесъл, срокът за обжалване пред съда тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе, т. е. от 04.04.2011 г. Предвид горното, срокът за обжалване пред съд на устното разпореждане за налагане на ПАМ е изтекъл на 18.04.2011 г., понеделник, присъствен ден, поради което жалбата, входирана на 15.04.2011 г. в Административен съд - Бургас, е подадена в законовия срок за обжалване, не е просрочена, поради което решението подлежи на отмяна и делото следва да се върне на друг състав на същия съд за разглеждане на жалбата по същество от началото на съдопроизводствените действия на основанията по чл. 145, т. 1 - 5 АПК. Предвид горното, Върховният административен съд, седмо отделение,