Решение № 2819 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2018 г.

Решение № 2819 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция София на ДФ "Земеделие", действащ чрез процесуалния представител юрск., срещу решение № 4410 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 11315 по описа за 2017 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и вместо него да се постанови решение, с което да се остави в сила оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, както и да им се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Ц. Иванова от [населено място], [област], действаща чрез процесуалния си представител адв. Шиклева, оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и в становище по съществото на спора. Претендира за заплащане на разноските за тази инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол е бил акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 14/112/08151/04/01 от 07.06.2017 г., издаден от директора на ОД София на ДФ "Земеделие", с кой е определено публично задължение за Ц. Георгиев Иванова в размер на 24 446 лв. на основание чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК, чл. 29, ал. 4 вр. с чл. 11, вр. с чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. С обжалваното си решение първоинстанционният съд е отменил оспорения пред него АУПДВ. От фактическа страна е прието, че Ц. Иванова е регистриран земеделски производител и бенефициент по договор за финансова помощ № 14/112/08151 от 31.10.2012 г., сключен ДФ "Земеделие" за отпускане на средства по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за което е отпусната и усвоена като първа вноска по договора сума в размер на 24 446 лв. – финансова помощ. При проверка на ДФ "Земеделие" се установява от органа, че Ц. Иванова е в трудово правоотношение с "Четири сезона-Брезник" ЕООД, считано от 16.04.2013 г. за повече от 4 часа дневно и не е предприела действия по прекратяването им. Събрани са писмените доказателства по преписката. В съдебната фаза на производството са събрани заключение на основна и допълнителна ССчЕ. Въз основа на дадените заключение и приетите писмени доказателства съдът прави обосновани изводи относно спорните въпроси досежно трудовите взаимоотношения на Иванова с "Четири сезона-Брезник" ЕООД. Прието е, че подписаният трудов договор между тях от 16.04.2013 г. е за 8 часово работно време, което с анекс от 17.04.2013 г. е изменено на 4 часово работно време, за което работно време е осигурявано лицето. Трудовото правоотношение е прекратено на 16.01.2017 г., при осигурителен стаж за периода 16.04.2013 г. -10.01.2017 г. в размер на 3 години и 9 месеца, който не е равен на трудовия стаж, който е 0 години, 0 месеца и 0 дни. За да отмени акта, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. Приел е, че не са налице предпоставките за възникване на публичното вземане, тъй като лицето, получило финансовата помощ не е нарушило нормативните изисквания за това, обективирани и в сключения договор за подпомагане. Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Оплакванията в касационната жалба се свеждат отново до преценка на събраните доказателства в административната преписка и събраните в съдебното производство. Няма основание да бъдат допуснати нови оспорвания и обсъждания. Събраните в съдебното производство доказателства изцяло оборват твърденията за допуснато нарушение в изискванията за подпомагане. Активното процесуално поведение на ответника по касация за доказване на твърденията му в първата инстанция е определило крайния резултат в настоящия казус. За да са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1, т. 8 от наредбата – за възстановяване на сумата то полученото плащане за подпомагане следва да е установено, че ползвателят не изпълнява условията по чл. 29, ал. 3 и 4 и чл. 30, т. 2, 3, 4 от наредбата - в случая да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора за подпомагане, при спазване на условията по чл. 11 - да ги прекрати или ограничи, ако има такива до 4 часа дневно. От събраните доказателства се установява, че в процесния случай ползвателката на помощта няма трудови правоотношения за повече от 4 часа дневно в изискуемия период. Като е достигнал до този фактически и правен извод първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Не е основателно и направеното в касационната жалба възражение за наличие на предходен влязъл в сила административен акт – нотариална покана. Последната няма характер на акт по смисъла на ТР № 8/2015 г. на ВАС. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация се следват разноски, с оглед изхода на делото, направеното искане и представените доказателства за плащане в брой, по списък за разноски, в размер на 600 лв. Няма основание да се приеме възражението за прекомерност, направено в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение