Решение № 8401 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8855/2018 г.

Решение № 8401 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8855/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Захариев, [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [адрес], чрез адв. С. Каров, против Решение № 1075 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 742/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед за задържане на лице рег. № УРИ 237 зз-ЗЗ/07.03.2018 г., издадена от младши инспектор при Районно управление (РУ) – Айтос при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - гр. Бургас, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложена принудителна административна мярка – "задържане за срок от 24 часа". Касаторът оспорва съдебното решение с твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че административният орган не се е справил с доказателствената си тежест, тъй като по делото не са налице конкретни данни, които да обосноват участието на лицето С. Захариев в извършването на престъплението и на които да се основат мотивите на съда. Намира, че в заповедта за задържане на лице липсва посочване на достатъчно данни за фактическото описание на твърдяното престъпление, както изисква Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията) и Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство, в който смисъл цитира и съдебна практика на Върховен административен съд. Твърди, че мотивите на съда са основани на доказателства, които не са събрани и проверени по предвидения в АПК ред и при спазване на принципа на законност и истинност. Моли обжалвания съдебен акт да бъде отменен и делото да бъде решено по същество, като бъде отменена заповедта за задържане на лице. Претендира присъждането на направените в настоящата и предходната съдебна инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответникът – Младши инспектор при РУ гр. Айтос към ОД на МВР – гр. Бургас, редовно уведомен, не изразява писмено становище по касационната жалба, не се явява в откритото съдебно заседание по делото и не изпраща представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и редовна, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От събраните в административната преписка доказателства, в това число докладна записка от 07.03.2018 г. на мл. автоконтрольор Б. Серафимов, констативен протокол за ПТП, протоколи за разпит на свидетели, административният съд е приел от фактическа страна, че при посетен сигнал за ПТП с пешеходец е установено, че на 07.03.2018 г., около 01. 10 часа, в гр. Айтос на ул. "Хаджи Димитър" на около 30 метра след кръстовището с ул. "19-ти февруари" с посока на движение към Автогара-Айтос, е настъпило ПТП с участието на пешеходеца Н. Николов, като лицето е починало в ФСНМП –Айтос. В административната преписка по издаването на ПАМ е представен протокол от разпит на адресата на мярката от 07.03.2018 г. в качеството му на свидетел по досъдебно наказателно производство, в който се съдържат пълни признания на лицето за извършване на ПТП след употреба на алкохол, при което е загинал човек. При така установените факти и след анализ на доказателствата по делото решаващият съдебен състав е отхвърлил жалбата с мотива, че полицейският орган е разполагал с достатъчно данни за предполагаемо участие на лицето в конкретното престъпление, поради което е счел, че правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е било законосъобразно упражнено - при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел. Изложил е мотиви, че прилагането на принудителната административна мярка по посочената разпоредба изисква наличие на достатъчно данни, обуславящи единствено формиране на предположение, подозрение относно участието на лицето в конкретното престъпление, но не и такива, водещи до обосновано предположение, че същото е извършило престъплението, като е обосновал и съответствието й с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Фактическата обстановка по делото е изяснена, събрани са относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това съдът е дал правилно и обосновано решение на правния спор, като настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда правомощието на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, като за целта издадат писмена заповед с посочените в чл. 74, ал. 2 от същия закон реквизити, като наличието на визираните в нормата предпоставки подлежи на доказване от страна на прилагащия мярката административен орган. Оплакванията в касационната жалба, че административният орган нене е доказал извършването на деянието от адресата на ПАМ, тъй като по делото не са налице конкретни данни, които да обосноват участието на лицето С. Захариев в извършването на престъплението, са неоснователни. В настоящия случай заповед за задържане на лицето С. Захариев съдържа както правното, така и фактическото основание за задържането. Посочените за задържането фактически основания правилно са подведени под съответстващата им правна норма и се подкрепят от събраните по делото доказателства. Представените с административната преписка протоколи за разпит на свидетел (л. 19-23 от делото), докладна записка от 07.03.2018 г. и констативен протокол за ПТП, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда по смисъла на чл. 172 АПК. Като годно доказателствено средство правилно са оценени от първоинстанционния съд, като такива, обосноваващи наличието на данни за предполагаемото участие на задържаното лице в извършването на престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова, без да е необходимо те са достатъчни по смисъла на чл. 207, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. От тях може да се установи връзката между неправомерната проява и предполагаемото участието на задържаното лице в нея, което е мотивирало административния орган при условията на оперативна самостоятелност да упражни правомощията си по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Предвид липсата на оспорване на писмените доказателства при надлежно разпределена тежест на доказване с протоколно определение от 16.05.2018 г., съдът е направил обоснован извод за наличието на данни за съпричастност на Захариев към описаното престъпление към момента на издаване на заповедта. По наведените в касационната жалба твърдения, че не са спазени разпоредбите на КЗПЧОС и Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство настоящият състав на касационната инстанция намира следното: С чл. 5, § 1 КЗПЧОС се регламентира правото на свобода и сигурност, като в буква "а" до "f" се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Сред тях е хипотезата на законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В този случай с цел да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията, тя държи изискването задържането да бъде "законно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. В същия смисъл Решение № 6325 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9585/2018 г., V о. Видно от доказателствата по делото в случая административният орган е спазил процесуалния ред и форма при налагане на процесната мярка – последната съдържа фактическите и правните основания по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, обуславящи предпоставките за налагане на мярката, посочено е във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето, констатациите на органа са подкрепени с доказателствата по делото, като едновременно с това са разяснени и правата на задържаното лице, за което последният е положил подписа си, че е уведомен за тях. При този изход на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените в настоящата и предходната съдебна инстанция разноски е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,