Решение № 863 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 35/2010 г.

Решение № 863 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 35/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 848/10 от 27.09.2010 г. по гр. д. № 35 от 2010 г. е допуснато по касационната жалба на К. И. И. и Л. В. И. обжалване на решение от 5.02.2008 г. по гр. д. № 1834 от 2007 г. на Софийски градски съд, II "д" отделение, с което е оставено в сила решение от 10.04.2006 г. по гр. д. № 7098 от 2002 г. на Софийския районен съд, 40 състав и е отхвърлен предявеният от тях срещу Д. Н. С., К. Н. И., И. К. А., С. Д. И., Н. Д. М., Г. Д. И., И. С. И. и В. С. И. положителни установителни искове по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за установяване право на собственост върху поземлен имот № 385, к. л. 5985 по плана на [населено място], м. "К. в." с площ от 400 кв. м заедно с намиращата се върху него едноетажна постройка със застроена площ от 22 кв. м. Касационната проверка е допусната при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за възможността за придобиване по давност на земеделски имот. Ответниците Д. Н. С., К. Н. И., И. К. А., С. Д. И., Н. Д. М., Г. Д. И., И. С. И. и В. С. И. не са заявили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в едномесечния законен срок. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е в съответствие с трайната съдебна практика Софийски градски съд е отговорил на въпроса, поставен от касаторите по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ не се зачита придобивната давност по отношение на имоти за които следва да се приложи реституционната процедура по ЗСПЗЗ. По делото е установено, че касаторите- ищци са придобили по договор за покупко-продажба № 6, т. ХХХХY, н. д. № 8731 от 1993 г. този имот заедно с намиращата се върху него едноетажна жилищна постройка с площ от 22 кв. м. Позовават се и на придобиване на имота при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Ответниците от своя страна са направили правопогасителното възражение, че са собственици на имота по силата на наследственото правоотношение от И. С. Арнаутски, поч. на 14.02.1954 г.q който го е притежавал с н. а. № 181, т. 3, н. д. № 1856 от 1923 г. По делото е представено удостоверение от ТКЗС "В.", че наследниците на И. А. - Д., К. и С. И. Арнаутски са били приети за членове на ТКЗС през 1958 г. и са внесли в ТКЗС всички наследствени от И. А. земеделски земи. Легитимират се като собственици с решение № 562 от 26.04.1993 г. на ПК, "В." [населено място] и решение № 121 от 13.10.1993 г. на ПК "В.", с което имота им е възстановен в реални граници Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ по отношение на този имот следва да се проведе процедура за възстановяване на собствеността по реда на този закон. Изключение е налице само в хипотезата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, т. е. при наличие на законно застрояване с жилищна сграда преди 1.03.1991 г. В конкретния случай липсват доказателства за законността на изградената жилищна сграда. Подържаното твърдение от касаторите за придобиването на имота на основание чл. 79, ал. 2 от Закона за собствеността, т. е. че макар и праводателите им да не са били собственици, то те не са били в известност на това обстоятелство и са го придобили въз основа на добросъвестно владението в продължение на 5 години също е несъстоятелно с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, ред. ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г. От приемането на посочения текст до датата на предявяването на иска не са изтекли необходимите пет години за придобиването на имота. Касираното решение е постановено в съответствие с приложимото материално право и при произнасянето му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са се отразили на възможността на страните да упражнят правото си на защита. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.