Решение № 10109 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10080/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез главен юрк. А. Данаилова, срещу Решение 11622 от 11.07.2024 г., постановено по адм. дело 1234/2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), III отделение, 10 състав, с което по жалба на Инфракънстракшън ЕАД е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) 22221123000020-091-001/31.07.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение 1579/06.11.2023 г., издадено от директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с което на дружеството за данъчен период м. 08.2020 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер 22 087,83 лева по фактура 0000000015/13.08.2020 г., издадена от Беато Системс ЕООД, установени са допълнително задължения в същия размер и са начислени лихви за забава в размер на 6 659,61 лева, и делото е изпратено като преписка на изпълнителния директор на НАП гр. София за администриране съобразно мотивната част на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В същата се излагат подробни доводи срещу решаващия извод на съда за нищожност на оспорения РА. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора се позовава на Тълкувателно решение 3 от 26.06.2025 г., постановено по тълк. дело 2/2024 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС). В заключение моли ВАС да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу РА. Освен това касаторът претендира присъждане на разноски за държавна такса за касационната инстанция, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Инфракънстракшън ЕАД, с ЕИК: 202603814, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, [улица], [адрес], редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не е изразил становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е била законосъобразността на РА 22221123000020-091-001/31.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с Решение 1579/06.11.2023 г., издадено от директор на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, с което на дружеството за данъчен период м. 08.2020 г. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер 22 087,83 лева по фактура 0000000015/13.08.2020 г., издадена от Беато Системс ЕООД, установени са допълнително задължения в същия размер и са начислени лихви за забава в размер на 6 659,61 лева. За да прогласи нищожността на процесния РА, съдът, от фактическа страна, е приел за установено следното: Ревизионното производство е започнало с издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) P-22221123000020-020-001 от 04.01.2023 г., връчена по електронен път на 10.01.2023 г. , с която е възложено извършването на ревизия на Инфракънстракшън ЕАД за определяне на задълженията за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчен период м. 08.2020 г. с определен тримесечен срок за извършването на ревизията. Цитираната заповед е издадена от В. Т. Д., на длъжност началник сектор Ревизии в отдел Ревизии към дирекция Контрол при ТД на НАП гр. Велико Търново. Прието е за установено, че В. Д. е включена в Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г. (, а също и в предходна заповед З ЦУ 1659/05.05.2021 г. ) на заместник изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК, отнасяща се до органите по приходите, за които не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК, и в която поименно са изброени съответните служители от ТД на НАП - гр. Бургас, гр. Варна, гр. Велико Търново и гр. Пловдив, между които е и Д., както и определените от нея главни инспектори по приходите от ТД на НАП гр. Велико Търново - П. И. А. и В. К. Р., извършили ревизията на Инфракънстракшън ЕАД. Наред с това е установено, че със Заповед РД-01-864/04.11.2022 г., издадена от директора на ТД на НАП гр. София на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК В. Д., както и други длъжностни лица съгласно Заповед З ЦУ 1997/04.11.2022 г., са определени за органи по приходите, които да изпълняват функциите на компетентни органи по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, т. е да възлагат ревизии, като в същия смисъл е и предходна заповед РД 01 287/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП гр. София. Прието е също така за установено, че със Заповед З ЦУ 11/03.01.2023 г., издадена от заместник - изпълнителния директор на НАП, изрично е наредено служителите на ТД на НАП, посочени в Заповед З-ЦУ-1997/04.11.2022 г., да осъществяват производствата по данъчно-осигурителен контрол по отношение на лица, посочени в приложение към заповедта, за които компетентната териториална дирекция съгл. чл. 8 от ДОПК е ТД на НАП гр. София, а контролните производства да бъдат възложени от началниците на сектори, посочени в Заповед З ЦУ 1997/04.11.2022 г., и определени от директора на ТД на НАП със Заповед РД 01 864/04.11.2022 г., като към заповедта е приложен списък на задължени лица с посочена компетентност на ТД на НАП гр. София, сред които е и дружеството Инфракънстракшън ЕАД (л. 30). Първостепенният съд е посочил, че според разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една ТД да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга ТД, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа . Според административният съд освен да се определят със заповед на изпълнителния директор на НАП компетентните органи, за които не се прилагат чл. 7 и чл. 8 от ДОПК, също така следва да бъде обоснована причината, която налага на органи по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново да се възлага извършване на ревизия на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София, като представените в хода на съдебното дирене писмо с изх. 20-00-70/29.04.2021 г. до директора на ТД на НАП и докладна записка изд. 93-00-2203/19.04.2021 г., изготвена от директора на дирекция Контрол при ЦУ на НАП според съда не обосновавали преминаване на служители от една ТД в друга, съобразно ЗНАП, нито легитимна възможност за разширяване на местната компетентност. Прието е, че в настоящия случай по силата на Заповед РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София, постановена на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП, В. Т. Д., а също и П. И. А. и В. К. Р., за които е безспорно установено, че са служител на ТД на НАП гр. Велико Търново, се разглеждали като служители на ТД на НАП гр. София. Според съда възможността един служител в дадена ТД да бъде квалифициран като служител на друга е възможна само в хипотезата на преминаване според чл. 10, ал. 8 от ЗНАП, но доколкото в случая отсъствала надлежна заповед от изпълнителния директор или определено от него лице, посочваща кои служители от коя в коя ТД на НАП преминават, както и акт на командироване, издаден от съответният териториален директор в съответствие с КТ, то посочената в Заповед РД-01-864/04.11.2022 г. В. Д. нямала качеството на орган по приходите в ТД на НАП гр. София, като по отношение на нея не е приложена и процедура по преминаване в посочената дирекция, за да може да се приеме, че е налице валидно учредена компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Предвид изложеното съдът е приел, че процесният РА е постановен при липса на компетентност на органа, възложил ревизията, респективно действията, извършени в рамките на ревизионното производство, са осъществени при липса на процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, поради което АССГ е прогласил оспорения акт за нищожен, като на основание чл. 160, ал. 5 от ДОПК във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК е изпратил преписката на компетентния орган с указания по прилагането на закона. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно решението по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че при действието на чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник - директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. Ревизионният акт не е опорочен от обстоятелствата, че ревизията е възложена и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. първо от ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК от директора на компетентната дирекция. Включването в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на длъжностни лица от състава на друга териториална дирекция не е в противоречие с правилото на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП. Директорът и в тази хипотеза организира и ръководи териториалната дирекция в териториалния обхват, отреден с решението на управителния съвет по чл. 5, ал. 5, т. 5 от ЗНАП, като не е дължимо отношение на субординация между териториалния директор и адресатите на заповедта му. Преценката за необходимостта служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата от правилата на чл. 8 от ДОПК, е за субекта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и по аргумент от чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Отсъствието на изискване за обосноваване (а съответно и за доказване) на необходимостта от издаването на заповедта по чл. 10, ал. 9 от ЗНАП и недопустимостта на съдебния контрол върху нея дисквалифицират участието в ревизионното производство и в издаването на крайния му акт на органи по приходите, посочени в тази заповед, като основание за недействителност на ревизионния акт, макар тези административни органи да не са от компетентната териториална дирекция и заповедта да не е мотивирана. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски . С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,