Решение № 14397 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2019 г.

Решение № 14397 от 28.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 893/18.04.2019 г., постановено по адм. дело № 14/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по оспорване от "Новиз" АД – гр. Пловдив е отменен РА № Р-16001618000781-091-001/26.09.2018 г., поправен с РА за поправка № П-16001618174713-003-001/3.10.2018 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 712/14.12.2018 г. на директора на същата дирекция в частта за непризнато право на данъчен кредит в размер на 11 835 лв. за данъчен период на месец септември 2014 г. по фактура № 1100000015/25.09.2014 г., издадена от "ИВМ Трейд" ЕООД с предмет доставка на 22, 5 тона полимери GPPS123, ведно с прилежащите лихви в размер на 4 757, 35 лв. Макар в касационната жалба да се сочат две от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение при прилагането на материалния закон и необоснованост, от изложението й може да се направи извод и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила предвид, че се сочи оплакване, че съдът не е преценил правилно събраните доказателства. Твърди се от касационния жалбоподател, че по делото са представени от оспорващия редица документи във връзка с изследваната доставка, но те в своята съвкупност не са достатъчни, за да може по безспорен начин да се приеме и установи извършването на реална доставка с такъв предмет между ревизирания субект и неговия контрагент. В тази връзка се излагат и доводи, че само фактурата не води до извод за реалност на доставките. Съдът превратно според касатора е тълкувал представените доказателства относно транспорта на стоките по процесната фактура, като твърди, че от превозвача "Метеора" ООД са представени доказателства, както в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО), така и в хода на ревизията. С подробни доводи в касационната жалба са посочени редица несъответствия в документите на превозвача и фактурата, както и в стоковата разписка., в част от които е посочен "ИВ 22 Комерс" ЕООД, вместо "ИВМ Трейд" ЕООД. В тази връзка касаторът изразява несъгласие с приетото от съда, че е налице последваща реализация на процесните стоки, която по принцип е само косвено доказателства за реалността на процесните доставки, но в случая такава не е налице. Касационният жалбоподател счита за необосновано позоваването в обжалваното решения на СЕС, които според него са неотносими към спора. поради неидентичност на фактическата обстановка, а от друга страна и след постановяването на тези решения съдебната практика приема, че при липса на реални доставки няма как да бъде признато правото на данъчен кредит. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Новиз" АД срещу ревизионния акт, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 2 056 лв. и разноски за държавна такса в размер на 132, 74 лв. По делото е депозирано и писмено становище от юриск. Дамянова. Ответникът по касационната жалба "Новиз" АД – гр. Пловдив чрез процесуалния си представител адв. Нанев я оспорва по подробно развити доводи в представените писмени бележки и искане за оставяне в сила като правилно на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от "Новиз" АД ревизионен акт за непризнато право на данъчен кредит по фактура № 1100000015/25.09.2014 г., издадена от "ИВМ Трейд" ЕООД с предмет доставка на 22, 5 тона полимери GPPS123, ведно с прилежащите лихви в размер на 4 757, 35 лв., първоинстанционният съд е приел, че в счетоводствата и на получателя и на доставчика процесната доставка е отразена, като са обсъдени от съда счетоводните им политики, прилагането на линейния метод на амортизация на дълготрайните активи, като в тази връзка според съда процесната фактура е отразена счетоводна и документира реална доставка. Според притежаването на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 ЗДДС е предпоставка за правото на данъчен кредит за получателя. Налице са според съда и доказателства за извършено банково плащане, счетоводни регистри, стокова разписка за предаване на стоката, като в последната са вписани имената на лицето, приело стоката (Топалова) и предало стоката (Иванов) въпросното количество полимери GPPS 123, номера на превозното средство, фирмата на превозвача "Метеор" ООД, с който "ИВМ Трейд" ЕООД има сключен договор за сътрудничество и съвместна дейност от 1.07.2014 г. Съдът е обсъдил и представените от превозвача пътни листове, от които се установява, че един от шофьорите на "Метеора" ООД действително се казва А. Иванов. Съдът е приел, че от страна на приходните органи не се оспорва материалната и кадрова обезпеченост на доставчика, както и че е установена последващата доставка на стоките. За несъответствията в документите и посочване на името на "ИВ 22 Комерс" ЕООД, вместо на "ИВМ Трейд" ЕООД съдът е посочил, че не се твърди от приходната администрация за наличие на данъчна измама. Съдът в решението си се е позовал на решение от 22.01.2009 г. на ЕСПЧ по делото на "Булвес" АД срещу България, както и на практиката на СЕС – решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Обжалваното решение е правилно постановено. За да се признае правото на данъчен кредит за получателя по доставката на стоки, е необходимо при условията на пълно главно доказване последният да установи всички положителни факти, установяващи реалността на доставката. В тази връзка следва да се държи сметка не за прехвърляне право на собственост предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а регламентираното в чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО право на разпореждане със стоката като собственик. Изрично в съдебната практика на ВАС се приема, че следва да се установява предаване на стоката, без да се държи сметка за собствеността на стоката, а за нейното фактическо разпореждане. Както вече се посочи по-горе за признаване на материалното право на данъчен кредит в полза на получателя е да установи по категоричен начин реалното предаване на фактурираната стока, което е от значение при родово определените вещи съгласно общата разпоредба на чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка правилно съдът е обсъждал не само издадената от доставчика на получателя фактура с отразената в нея стопанска операция, а и факта на предаване, съотв. приемане на 22, 5 тона полимери, GPPS123. Спорът между страните е очертан именно относно реалността на доставката на полимери и преценката от страна на съда на несъответствията между представените по делото документи и относимостта на същите правото на данъчен кредит за получателя. Първоинстанционният съд правилно е приел, че несъответствията между отделните документи не се отразяват върху законосъобразното упражняване на посоченото право на получателя. За реалността на тази доставка по делото е представена стокова разписка № 964, като от нея се установява, че на 29.09.2019 г. "Новиз" АД чрез материално отговорното лице Топалова е получило от "Метеора" ООД 22, 5 тона полимери GPPS123, като за предал е изписано името Иванов, който се е подписал. Изрично в писмени обяснения на дружеството-превозвач е посочено, че в стоковата разписка "за предал" се е подписал шофьор на име Иванов, който работи в "Метеора" ООД. От стоковата разписка се установява, че предаването на процесната стока е станало в с. Труд. Налице е и договор между "ИВМ Трейд" ЕООД и "Метеора" ООД, по силата на който последният се е задължил да осъществява транспортни услуги, който обсъден заедно с останалите доказателства установява реалността по спорната доставка. Представените ЧМР от "Метеора" ООД обвързват доставките към "ИВ 22 Комерс" ЕООД, а не тези с "ИВМ Трейд" ЕООД, но произходът на стоките не представлява законово регламентирана предпоставка за законосъобразното упражняване на данъчен кредит. В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО предвижда, че доставка на стоката представлява прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Това означава, че е достатъчно установяването по категоричен начин с писмен документ, двустранно подписан от страните по доставката, че фактурираната стока е предадена, съотв. получена от получателя и в този случай последният упражнява правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 (в смисъла на дефиницията по чл. 14, § 1 от Директивата) и чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Представената стокова разписка още в хода на ревизията установява предаването, респ. приемането на стоката. Стоковата разписка като частен свидетелстващ документ не е оспорена за нейната автентичност от процесуалния представител на приходната администрация пред първоинстанционния съд по реда на чл. 193 ГПК, както и установеното предаване на стоката, без значение е придобиването на стоката от доставчика, т. е. нейният произход. В този смисъл е и решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС. Приходните органи не твърдят, нито са установили участие или знание на получателя по доставката, че той или негови доставчици са участвали в данъчна измама. Затова и твърденията на приходните органи относно несъответствията в част от представените от превозвача на стоката "Метеора" ООД документи, не може да обуслови извод за нереалност на спорната доставка. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Нанев в качеството му на процесуалния представител на ответника по касация, на "Новиз" АД следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 1 056 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение