Решение № 339 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 77/2009 г.

Решение № 339 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 77/2009 г., III г. о., ГК, докладчик Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на М. на о. и н. / сега - на о., младежта и науката/ срещу въззивното решение на Софийски градски съд /ГС/ по гр. д. № 3864/07 г. на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че същественият по делото материалноправен въпрос за отговорността на ответника по иска, обусловен от този за правоприемство между закритото държавно училище и министерството, се решава противоречиво от съдилищата. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Р. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на решението: С обжалваното решение е уважен предявеният от Р. К. срещу касатора иск по чл. 213, ал. 2 от КТ/ точната квалификация е по чл. 225, ал. 3 от КТ/ за сумата 1388 лв., обезщетение за недопускане на ищеца на работата, на която е възстановен, за времето от 10.05.04 г. до 8.11.04 г. Прието е, че министерството е правоприемник на закритото училище ВУИ "Т. Самодумов", с. Я.. Ищецът е възстановен на предишната работа въз основа на съдебно решение със заповед на министъра; с такива заповеди е разпоредено да му се заплатят и обезщетения по чл. 220 и 222 от КТ, при прекратяване на тр. правоотношение, считано от 8.11.04 г. Недопускането на ищеца да изпълнява работата, на която е възстановен за процесния период е установено по делото и обосновава отговорността на ответника за претендираното с иска обезщетение. По въпроса за правоприемството между закрито държавно училище и М. на о. и н. /МОН/ практиката на съдилищата е противоречива. В част от нея се приема, че правоприемство няма, тъй като ЗНП и заповедта за закриване на училището не сочат на такова. Общата правосубектност на училището като юр. лице, както и специалната му работодателска по КТ отпадат със закриването му - то вече не съществува и не може да отговаря по претенции, вкл. по възникнали от трудовите правоотношения с него. В друга част / вкл. в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК р. № 999/2009 г. на ВКС, I-во г. о./ се приема, че когато в акта за закриване на държавно училище не е посочен друг правоприемник, държавата чрез МОН, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, носи отговорност за задълженията на съответното училище. Въпросът не е уреден изрично в ЗНП, но следва от тълкуването му. Училищата са държавни структури, които осъществяват държавната образователна функция. Държавата ги създава, финансира и контролира дейността им съгл. чл. 53, ал. 6 от Конституцията. Училищата се финансират от държавния бюджет, чрез МОН, а при осъществяване на дейността си имат самостоятелност в качеството си на юр. лица да упражняват права и поемат задължения - чл. 10, ал. 2 и 8 от ЗНП. От този им статут логично следва, че при закриване, когато в акта за това не е посочен правоприемник, такъв е държавата чрез МОН, като субект, който създава и съответно - закрива, училището. ВКС на РБ, в този състав, на осн. чл. 291, т. 1 от ГПК, намира за правилна втората практика и изцяло споделя тълкуването на закона, изложено в нея. Възприетата практика обосновава по посочения вече начин правоприемството на МОН със закритите държавни училища и отговорността му по искове за задълженията им, какъвто е уваженият в случая с обжалваното въззивно решение. По останалите доводи в жалбата ВКС намира следното: ищецът е възстановен на предишната му работа - възпитател в закритото училище, с влязло в сила съд. решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и се е явил, за да я заеме на 16.03.04 г., видно от молба от същата дата. С допълнително споразумение, скл. с министъра на о. и н. на 3.11.04 г. ищецът е възстановен / признато е възстановяването му/ на предишната работа със задна дата, считано от 10.05.04 г. Със заповед на министъра от 3.11.04 г., връчена на 8.11.04 г. трудовото правоотношение е прекратено, поради закриване на училището; разпоредено е на ищеца да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. На осн. последваща заповед на министъра от 23.12.04 г. на ищеца е заплатено и обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода 8.11.04 -7.12.04 г. - закл. на в. л., л. 42. Безспорно и установено е по делото от заключението на експерта С., че за процесния период при възстановено тр. правоотношение, ищецът не е изпълнявал работата си по него и не е получавал тр. възнаграждение. Това обуславя основателност на иска за обезщетение с квалификация по чл. 225, ал. 3 от КТ, за разликата между възнаграждението, което би получил за работата, на която не е допуснат и полученото за работа при трето лице, както е приел и въззивният съд. Неправилната квалификация на иска от ГС е нарушение на материалния закон по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК, което налага отмяна въззивното решение и препостановяване уважаването на иска, но на осн. чл. 225, ал. 3 от КТ. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.