Решение № 315 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2010 г.

Решение № 315 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1591/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3932/2006 г., с което ГС София, като е оставил в сила решение от 14075/2002 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Т. Г. искове срещу поделение 22800 с правно основание чл. 203, чл. 224, чл. 226, чл. 234, чл. 254 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.). С определение от 22.03.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по процесуалния въпрос за абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск и чрез спорното право, което предопределя надлежните страни при трудов спор за присъждане на имуществени обезщетения на кадрови военнослужещ при закриване на поделението, в което е служил, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата. Жалбоподателят - Т. Г. Б. поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени като бъде уважен предявения от него иск. Ответникът поделение 22800 не взема становище по жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14075/2002 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил предявените от Т. Г. искове срещу поделение 26790 с правно основание чл. 203, чл. 224, чл. 226, чл. 234, чл. 254 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.), за сумата 150 лева обезщетение за извънреден труд, за сумата 250 лева неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2000 г., за сумите 1 350 лева и 1 188 лева обезщетение за специфични условия на работа и безплатна храна за времето от 02.09.1998 г. до 02.05.2000 г. и за сумата 2 600 лева обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск за времето от 01.01.1997 г. до 13.03.2000 г. За да отхвърли предявените искове съдът е приел за установено, че ищецът е работел в поделение 34 500-У., на длъжност "старши техник в група за обслужване на авиационно въоръжение" и със заповед № К-27/26.06.2000 г. е преместен в поделение 38340-С. При тези данни съдът е приел, че след като искът е предявен срещу поделение 26 790, а по делото липсват доказателства същото да е правоприемник на поделение 38340, то исковете са неоснователни по отношение на този ответник, който не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях, тъй като не е установено да е извършено организационно-щатно формиране на нова войскова единица по смисъла на § 1, т. 3 от Правилника за кадровата военна служба, при което дейността на поделение 38 340 да е преминала към поделение 26790. Прието е, че по делото няма доказателства, включително и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, за сключен договор за кадрова военна служба между жалбоподателя и посочения от него ответник. Установява се само правоприемство между поделението посочено като ответник по иска и поделение 22 800 - конституирано като ответник по делото с определение от 17.11.2008 г. на негово място, което също не може да се счете за работодател на ищеца-жалбоподател. Установено е било по делото, че ищецът последно е бил на служба в поделение 32040-К., откъдето е прекратен трудовия му договор през 2002 г. и от кадрова военна служба е зачислен в мобилизационния резерв. По поставения за разглеждане въпрос, обусловил допустимост на касационното обжалване - за задължението на съда да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес чрез проверка за наличие на абсолютните процесуални предпоставки, обуславящи надлежното упражняване на правото на иск включително и чрез спорното право, което предопределя надлежните страни при спор за присъждане на имуществени обезщетения на кадрови военнослужещ при закриване на поделението, в което е служил, е даден отговор към настоящия момент в Решение от 29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. IV-то г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че предявяването на иска е първото процесуално действие, с което се сезира съдът и с оглед на което възникват процесуални правоотношения между ищеца и съда и между ответника и съда. Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговаря по предявения иск или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация съгласно чл. 25, ал. 1 ГПК (отм.) - чл. 101, ал. 1 ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията не бъдат изпълнени в срок производството по делото се прекратява съгласно чл. 25, ал. 3 ГПК (отм.) - чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявения иск от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим, а не неоснователен. Съдът следва да укаже на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията не бъдат изпълнени в срок производството по делото следва да се прекрати. В този смисъл е и даденото разрешение в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 09.03.2011 г. по гр. д. № 629/2009 г. на IV-то г. о. на ВКС, в което е посочено, че съгласно т. 4 ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК ВКС по гр. д. № 1/2001, когато за първи път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани, като при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва и делото се прекратява. С оглед дадения отговор на поставения въпрос настоящата инстанция намира, че решението на въззивният съд следва да се отмени като неправилно. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за извършване на нови съдопроизводствени действия. За да отхвърли предявените искове съдът е приел за установено, че ищецът е работел в поделение 34 500-У., което е закрито, и със заповед № К-27/26.06.2000 г. е преместен в поделение 38340-С. При тези данни съдът е приел, че след като искът е предявен срещу поделение 26 790, закрито и преминало към поделение 22800, което също е закрито, то исковете са неоснователни по отношение на този ответник, който не е материалноправно легитимиран да отговаря по тях. Съдът е следвало, като е установил, че служебното правоотношение е възникнало с министерство на отбраната, поради което то би следвало да е надлежна страна по спора, да остави исковата молба без движение с указания ищецът да вземе мерки за конституирането на надлежните страни и ако указанията не бъдат изпълнени в срок производството по дело да се прекрати, а не да се разглежда спора по същество. Предвид изложените съображения, съдът