Решение № 3723 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2009 г.

Решение № 3723 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15130/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Димитрова Тинчева от гр. Гоце Делчев срещу решение № 559 от 29.09.2009 г. по адм. дело № 507/2009 г. на Административен съд, Благоевград, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. От ответниците по касационната жалба не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение в настоящия състав обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Мария Димитрова Тинчева от гр. Гоце Делчев срещу заповед № ДК-02-БД-43 от 19.05.2009 г. на Началника на РДНСК Благоевград. С оспорения административен акт е наредено на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ премахването на незаконен строеж, представляващ масивно бетоново стълбище, свързващо съществуваща тераса, изградено в съсобствен имот на жалбоподателката и Виолета Боцева, без съгласието на последната. Заповедта се предхожда от констативен акт при спазена процедура при връчването му на жалбоподателката. Същият е неразделна част от заповедта и констатациите са изложени като фактически основания в административния акт и не са опровергани от жалбоподетелката. Установено е, че строителството е реализирано през 2007 г. без одобрените проекти и издадено разрешение за строеж, както и без изискуемите документи за отстъпено право на строеж. Съдът е изложил мотиви за невъзможност за узаконяване по § 184 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ на строежа с оглед предвидения преклузивен срок и неупражняване на това субективно право, както и досежно обстоятелството, че за същият строеж не е приложима разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ за предоставяне статут на търпимост на строежа. Неоснователно е твърдението на жалбоподателката в касационната жалба, че в случая не се касае за извършен строеж, а за извършени СМР, тъй като това твърдение е в противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което