Решение № 96 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2012 г.

Решение № 96 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9239/2012 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството по делото е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Александрова Николова и Пенка Петкова Стефанова, и двете от гр. София, против Решение № 2763/21.05.2012 г. по адм. д. № 2098/2011 г. на Административен съд София-град, с твърдения за неправилност на същото като постановено в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 31, ал. 1 от ЗОС и при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба се моли съда да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът по делото - Кметът на Столична община, чрез процесуалният си представител в писмено защита и съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по изложените в нея съображения. Участвалият по делото прокурор при Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него, тъй като процесният имот е отчужден по реда на ЗПИНМ (отм.) на два етапа през 1960 г. и 1962 г. като мероприятията за отчуждаването са реализирани частично, същият не попада в хипотезата на чл. 31 от ЗОС в редакцията на закона /ДВ, бр. 101/2004 г./. По отношение на спорния имот посочва, че мероприятията "улица - разширение" на Симеоновско шосе и "ресторант" са реализирани частично, което е пречка за прилагане на чл. 31 от ЗОС, поради липса на предпоставката визирана в закона, изискваща строителството на обекта от отчуждения имот да не е започнало. Отделно от изложените съображения счита, че отчуждаването е извършено по други закони, преди влизане в сила на ЗОС /01.06.1996 г./, като същият няма обратно действие. В тази връзка посочва, че нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОС в частта в която урежда преобразуващото право, да се иска отмяна на отчуждаването, като материалноправна се прилага само за отчуждавания извършени при действието на този закон, а влезли в сила отчуждавания по благоустройствените закони /ЗБНМ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др./ могат да бъдат отменени по реда на специалните реституционни закони. Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството по адм. д. № 2098/2011 г. на АССГ е образувано по жалба на настоящите касатори, против отказа на Кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1194-Р-07/08 от 15.12.2010 г., постановен по тяхно искане за отмяна на отчуждаването на имот с пл. № 6, в кв. 38 по стария кадастрален план на гр. София по реда на чл. 31, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателите да заплатят на Столична община разноски по делото в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. За да постанови обжалвания резултат съдът е посочил, че Законът за общинската собственост е в сила от 01.06.1996 г. Приел е, че нормата на чл. 31, ал. 1 ЗОС в частта, в която е уредено правото да се иска отмяна на отчуждаването, е материалноправна и няма обратно действие. Приел е също, че разпоредбата на чл. 31 от ЗОС, съдържаща самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването. следва да се прилага само за отчуждаванията, които са извършени при действието на този закон. Посочил е, че ако отчуждаването е извършено на основание други нормативни актове от преди приемането на закона през 1996 г., отмяната на отчуждаването в случаите на отчуждени имоти, върху които не е реализирано благоустройствено мероприятие, може да се иска само по реда, посочен в някой от реституционните закони. В този смисъл е цитирал и Тълкувателно решение № 1/2011 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Върховния административен съд намира обжалваното решение за правилно и обосновано. Към изложените от съда мотиви, които се споделят от настоящата инстанция, следва да се добави, че съгласно тълкувателно решение № 1 от 07.02.2011 г., постановено по тълкувателно дело № 5/2010 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, не може на основание чл. 31 от ЗОС да се иска отмяна на отчуждаване, извършено по реда на други закони, преди влизането в сила на Закона за общинската собственост. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС съдържа самостоятелни основания за отмяна на отчуждаването, приложими само за отчуждавания, извършени по реда на ЗОС и не може да релевира основание за отмяна на отчуждаване извършено преди неговото приемане при друга нормативна уредба. За отчуждаванията, извършени преди влизане в сила на ЗОС по реда на други закони, е приложима уредбата според реституционните закони, приети след 1991 г., чиито хипотези и материални предпоставки са различни от тези, уредени в чл. 31, ал. 1 ЗОС. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателното решение е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. Безспорно установено по делото е обстоятелството, че имот пл. № 6, в кв. 38 по стария кадастрален план на гр. София е отчужден през 1955 г. по реда на Закона за планово изграждане на населените места. Отмяната на отчуждаванията на такива имоти е допустима по реда и условията на Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от 1992 г. Отчуждаванията на тези имоти е недопустима по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Така е защото Закона за общинската собственост е в сила от 01.06.1996 г. и в преходните и заключителни разпоредби, не е придадено обратно действие на негови разпоредби. Както беше посочено по-горе, разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗОС, в редакцията на нормата към депозиране на искането за отмяна, съдържа самостоятелни основание за отмяна на отчуждавания и се прилага само за отчуждавания, които са извършени при действието на този закон. Закона за общинската собственост не дублира правата на отчуждените собствени с реституционните закони, приети след 1991 г., в това число и със Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. По тази причина, разпоредбата на чл. 31 от ЗОС е неприложима за отмяна на отчуждавания, извършени по реда на други закони, каквото е отчуждаването предмет на спора по адм. д. № 2098/2011 на АССГ. С оглед изложеното, Върховния административен съд намира, че не се налице твърдяните с касационната жалба отменителните основания на решението на Административен съд София-град. Същото е правилно и обосновано и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд-четвърто отделение