Решение № 10100 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на П. Любенов, подадена чрез адв. Топалов, против решение 49/19.01.2023 г. на Административен съд Варна, постановено по адм.д. 20/2019 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че не се доказват предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на сторените по делото разноски на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Подробни съображения се развиват в писмено становище. Ответникът - Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, в депозирана по делото молба-становище, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил ревизионен акт Р-03000317007316-091-001/17.08.2018 г., издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение 308/26.11.2018 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП. Със същия е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК на П. Любенов в качеството му на управител на Колидж груп 16 ЕООД за дължимите от дружеството задължения, както следва: 1. за универсален пенсионен фонд за осигурители в общ размер на 1 562,85 лв. и лихви в размер на 207,88 лв. за периода м.11.2016 г. м.08.2017 г.; 2. за данък върху доходите от трудови и приравнени към тях правоотношения за периода м. 12.2016 г.- м.08.2017 г. в размер на 2 808,85 лева и лихви 349,47 лева; 3. за осигурителни вноски във фонд ДОО за периода м. 11.2016 г. м.08.2017 г. в размер на 5 844,97 лева и лихви 775,60 лева; 4. за здравно-осигурителни вноски за осигурители за периода м.02.2017 г.- м.08.2017 г. в размер на 1 985,27 лева и лихви 235,39 лева; 5. за КД за 2016 г. главница 65,92 лева и лихви 17,72 лева; 6. за ДДС за данъчен период м.03.2017 г.- м.08.2017 г. главница 3 051,70 лева и лихви 358,65 лева. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата срещу РА с решението е прието, че са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, като изтеглените суми в брой от касата на дружеството и внасянето им по личната сметка на Любенов, както и наредените преводи към Beiing Goldenlaser Development и Tianjin Rongshengda Bicycle CO Ltd представляват скрито разпределение на печалба, тъй като платените суми не са свързани с дейността на дружеството, изплатени са към трети лица без да е получена никаква насрещна престация и са довели до намаляване ликвидността на Колидж груп 16 ЕООД съответно невъзможност да бъдат събрани изискуемите публични задължения. Изложени са мотиви, че управителят на Колидж груп 16 ЕООД е знаел за възникналите публични задължения, тъй като той лично е организирал и ръководил дейността на дружеството и само той е оперирал с паричните му средства. Този извод на съда е подкрепен и от факта, че още от учредяването на Колидж груп 16 ЕООД управителят не е внасял доброволно задълженията си по сметките на НАП Варна, съзнателно не е внасял оборота по банковата сметка на дружеството, който му е предаван на ръка, както и е знаел, че прехвърлянето на парични средства от банковите сметки на дружеството към трети лица ще доведе до невъзможност да бъдат платени изискуемите публични задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. В касационната жалба се развиват доводи, че не са налице елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.19, ал. 2 от ДОПК, даващи основание да бъде ангажирана отговорността на физическото лице в качеството му на управител на Колидж груп 16 ЕООД за задължения за данъци и ЗОВ, както и че съдът не е отговорил на възраженията на страната. Направените оплаквания са неоснователни. Съдът е изложил изводите си след извършен задълбочен анализ на всички доказателства по делото и е отговорил подробно на всички наведени възражения. Изводите на съда се споделят от настоящата касационна инстанция и не следва да се преповтарят. По делото няма спор за факти и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Спорен между страните е въпросът, налице ли са условията по чл. 19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на П. Любенов в качеството му на управител на Колидж груп 16 ЕООД. С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължения за данъци и осигурителни вноски задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т.2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба или дивидент, или да е отчуждил имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Правилно съдът е приел, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК. Съгласно пар. 1, т. 5, б. "а" ДР от ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Видно от доказателствата по делото Любенов е теглил суми в брой от касата на дружеството, като ги е внасял по личната му сметка, както и е наредил безвъзмездно преводи към Beiing Goldenlaser Development и Tianjin Rongshengda Bicycle CO Ltd, несвързани с дейността на дружеството, по които не е налице доставка на стоки, нито са предприети действия за възстановяване на недължимо платените суми. Наред с това жалбоподателят съзнателно е целял да препятства плащането на задълженията на дружеството, като през целия му период на съществуване не е платил никакви задължения за данъци и ЗОВ, не е внасял получавания от него оборот на ръка по сметка на дружеството, извършвал е тегления на суми, които впоследствие е внасял по личните си сметки, в резултат на което недобросъвестно е възпрепятствал събирането на данъци и ЗОВ при ясното знание, че е налице образувано изпълнително дело и банковата сметка на дружеството е запорирана. От представляващите скрито разпределение на печалбата действия е намаляло имуществото на главния длъжник със стойността на извършените плащания. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19, ал. 2 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения. Наличието на имущество към произволно определени моменти за погасяване на тези задължения, но без това да е сторено, обосновава връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяването, доколкото само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване с наличното и достатъчно имущество на публичните задължения на дружеството. У това лице е съществувало познание за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на главния длъжник действия, за разполагаемото имущество и за естеството на извършваните действия. Това наред с период на неизпълнение на периодично възникващите публични задължения, и то при налично имущество за пълно или частично погасяване, изключва добросъвестността. Ако не е било осъществено това поведение от Любенов, то сумите постъпващи по запорираната банкова сметка на дружеството, са щели да послужат за удовлетворяване на съответната част от неговите публични задължения. Още повече по делото се установява, че за целия период на съществуване на дружеството, управителят не е внасял дължимите данъци и ЗОВ. По делото е безспорно установено и обстоятелството, че Любенов е теглил на каса в брой пари от банковите сметки на дружеството без изтеглените от него суми да са използвани за осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, поради което и предвид липсата на доказателства за противното представляват скрито разпределение на печалба по смисъла на § 1, т. 5, б. а ЗКПО. Изложените мотиви обосновават извод за законосъобразност на оспорения РА, включително в частта му за лихвите с оглед ТР 5/29.03.2021 г. по т. д. 7/2019 г. на ОСС на ВАС, и като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд - Варна е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1953,79 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,