Решение № 12691 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7879/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ВИВУС.БГ ЕООД срещу Решение 5986/19.06.2025 г. на Административен съд (АС) Хасково, постановено по адм. дело 498/2025 г. С обжалваното решение е отменен изричен отказ на ВИВУС.БГ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, да предостави копие от договор за кредит, ведно със съпътстващите договора документи, по молба на С. А. А. от 01.02.2025 г., обективиран в отговор от 19.03.2025 г.; преписката е изпратена на ВИВУС.БГ ЕООД за произнасяне по подадената от С. А. А. молба от 01.02.2025 г. за предоставяне на достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение; определен е 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение; ВИВУС.БГ ЕООД е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то e недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Счита, че решението е недопустимо, тъй като съдът е подменил предмета на спора обжалвал се е мълчалив отказ, формиран според жалбоподателя към датата на подаване на жалбата до съда, а съдът се е произнесъл по същество не по оспорения мълчалив отказ, а по изричен такъв. Счита, че решението е неправилно, тъй като съдът неправилно е приел, че С. А. А. не е получила отговор на заявлението си за достъп до лични данни в законоустановения срок. Неправилно е приел, че отговора на дружеството от 19.03.2025 г. представлявало изричен отказ по искането до администратора на лични данни. Моли обжалваното решение да се обезсили, алтернативно да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Димитрова. Ответникът по касация С. А. А. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Русинов. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Съдът при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК установи, че обжалваното решение е недопустимо предвид следното: Производство по делото е започнало по подадена директно в съда, по пощата, на 05.03.2025 г., жалба от С. А. А. срещу мълчалив отказ на ВИВУС.БГ ЕООД за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни и съпътстващите го документи, поискани със заявление от 01.02.2025 г. Съдът е изискал преписката от ответника, който я е изпратил на 19.03.2027г., като е посочил, че срокът му за произнасяне е двумесечен и не е изтекъл. Потвърдил е получаване на заявлението на С. А., на 01.02.2025 г. С молба от 20.03.2025 г. ВИВУС.БГ ЕООД са изпратили до съда доказателства, че са се произнесли по подаденото от С. А. заявление - на 19.03.2025 г. Първоинстанционният съд, с оглед представените доказателства, с Разпореждане 2740/21.03.2025 г. е указал на жалбоподателката да уточни дали счита, че за нея е отпаднал правният интерес от оспорване на твърдения мълчалив отказ, ако не - да го обоснове, или поддържа жалбата на различно основание от първоначално заявеното. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, в писмено становище е посочила, че поддържа жалбата срещу подадения мълчалив отказ, защото не е представен искания договор за кредит, ведно със съпътстващите го документи. С Определение 3357/07.04.2025 г. съдът повторно е указал на жалбоподателката да уточни предмета на оспорване - дали поддържа оспорването на мълчалив отказ за произнасяне или оспорва последвал го изричен отказ от 19.03.2025 г. Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, в писмено становище е посочила, че поддържа жалбата срещу мълчалив отказ за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, тъй като към датата на депозиране на същата, са били налице основания за това. Съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание като е приел, че се обжалва мълчалив отказ на ВИВУС.БГ ЕООД да се произнесе по искане от 01.02.2025 г. депозирано от С. А. за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит, ведно със съпътстващите договора документи. При така определения предмет на спора, съдът, след като е установил, въз основа на събраните по делото доказателства, относимите към спора факти, от правна страна е приел, че предмет на обжалване в производството се явява изричен отказ от 19.03.2025 г. на ВИВУС.БГ ЕООД, обективиран в Молба изх. 13787/19.03.2025 г. (вх. 3871/20.03.2025 г.), към който се прилага извлечение от използваната от дружеството електронна система за изпратен отговор, във връзка с молба на С. А. А. от 01.02.2025 г. При безспорно установеното по делото, че на заявителя не е предоставено копие от договор за кредит, ведно със съпътстващите договора документи (погасителен план и всички приложения към договора), неправилно съдът е приел, че предмет на жалбата следва да е изричен отказ от 19.03.2025 г. на ВИВУС.БГ ЕООД. Решението е недопустимо, защото е налице обжалвания от С. А. А. мълчалив отказ на ВИВУС.БГ ЕООД по заявлението ѝ от 01.02.2025г. Исканите копия от договор и съпътстващите го документи не са представени. В представения изричен отказ липсва каквото и да е произнасяне относно предоставяне на искания договор за кредит и съпътстващите го документи. Съдът е следвало да разгледа жалбата, така както е подадена и да се произнесе при този предмет на жалбата. С оглед изложеното оспореното съдебно решение ще следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На 03.12.2025 г. по делото е постъпила молба от ВИВУС.БГ ЕООД с искане, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК, за спиране на производството по делото, поради отправено от АС-Варна до Съда на Европейския съюз (СЕС) преюдициално запитване. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че по отправеното от АС Варна преюдициално запитване, в СЕС е образувано дело С-676/25. Тъй като по настоящото дело се решава процесуален въпрос, касаещ допустимостта на обжалвания съдебен акт, а не се разрешава спора по същество, по отправеното искане за спиране на производството по делото следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По искането за разноски, в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК, следва да се произнесе първоинстанционният съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, пето отделение