Решение № 1279 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2007 г.

Решение № 1279 от 21.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5702/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. чл. 218е, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. И. А. от гр. В., чрез процесуалния и представител адв. М, срещу решение № 517 от 3.05.2007 г. по гр.д. № 1588/2006 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която съдът се е произнесъл по обективно съединените искове с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН, предявени от Г. И. Я. срещу В. И. А.. В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Ответниците в производството Г. И. Я. и Я. И. Я. от гр. В. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като обсъди доводите на касатора във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.), срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд, след частична отмяна на решението по гр.д. № 4560/2004 г. на Варненския районен съд, ХХ с-в, е уважил предявените от Г. И. Я. срещу В. И. А. искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН, като е възстановил запазените части на ищеца от наследствата на неговия баща И неговата майка С, накърнени съответно със сумите 1321,54 лв. за първото и 729,17 лв. за второто наследство, намалявайки със 132 154/200 000 ид. части дарението по нот.акт № 49, т. ХIII, н.д. № 4081/91 г. на ВН, с което И. Я. Ч. се е разпоредил в полза на В. А. с 1/4 ид. част от недвижим имот- сграда с площ от 65 кв.м., построена в УПИ *общ. от кв.35 по плана на с. Д., община Д. чифлик и с 5/24 ид. части дарението по същия нот.акт, с което С. Г. Ч. се е разпоредила в полза на В. А. с 1/4 ид. част от същия недвижим имот. Първоинстанционното решение е оставено в сила в частта, с която са били отхвърлени исковете на Г. И. Я. срещу Я. И. Я. за намаляване на даренията по нот.акт № 48, т. ХIII, н.д. № 4080/91 г. на ВН. Въззивният съд е приел, че И. Я. Ч. и С. Г. Ч. са били съпрузи. С два поредни нотариални акта, изготвени в един и същ ден - № 48/91 г. и № 49/91 г., те са дарили съответно на сина си Я. И. Я. и на дъщеря си В. И. А. по 1/2 ид. част от недвижим имот, съпружеска имуществена общност - жилищна сграда, построена в общинско дворно място в с. Д., община Д.. Не са извършили дарения или завещания в полза на другия си син - Г. И. Я.. С. Г. Ч. е починала на 1.01.2000 г., като е оставила за свои наследници съпруга си И. Ч. и трите си деца Я., В. и Г., а И. Ч. е починал на 20.12.2001 г., като е оставил за свои наследници децата си. От правна страна въззивният съд е приел, че с посочените дарения са накърнени запазените части на Г. И. Я. от наследството на двамата му родители. Прието е, че запазената част на Г. Я. от наследството на майка му С. Г. Ч. е 5/24 ид. части. Това наследство се изчерпва с дарената 1/2 ид. част от недвижимия имот по нот.актове № 48/91 г. и № 49/91 г., поради което не следва да се формира маса по чл. 31 от ЗН, а намалението следва да се извърши в идеални части. Тъй като наследодателката е извършила две поредни дарения, като се е разпоредила в полза на двамата ответници съответно с по 1/4 ид. част от недвижимия имот, съдът е приложил чл. 33 от ЗН, като е намалил с 5/24 ид. части второто по ред дарение, извършено в полза на ответницата В. Тъй като това дарение е на стойност 1750 лв., а запазената част на ищеца от наследството на майка му възлиза на 729,17 лв. (5/24 от имущество на стойност 3500 лв.), с извършеното намаление се възстановява изцяло запазената част, поради което не следва да се пристъпва към намаляване на предходното дарение,извършено от С. Ч. в полза на другия ответник Я. Ч. По възражението на ответницата по чл. 36, ал. 2 от ЗН въззивният съд е приел, че нормата се прилага само в случаите, при които чрез дарение или завещание се прехвърля цял недвижим имот, но не и при прехвърляне на идеални части от недвижими имоти, както е в случая. По отношение на второто наследство - на И. Ч. е прието следното: Запазената част на Г. Ч. от това наследство е 2/9 ид. части. В наследството освен дарената 1/2 ид. част от процесния недвижим имот, на стойност 4000 лв. към момента на откриване на наследството, се включват и земеделски земи и компенсационни бонове общо на стойност 1946,93 лв. или масата по чл. 31 от ЗН е на стойност 5946,93 лв. Разполагаемата част на И. Ч. е 1/3 или 1982,31 лв., а запазената част на Г. Ч. - 2/9 или 1321,54 лв. Двете дарения са на стойност 4000 лв., следователно запазената част е накърнена. Въззивният съд повторно е процедирал по реда на чл. 33 от ЗН, пристъпвайки към намаляване на второто дарение, извършено в полза на ответницата В. Стойността на дарената 1/4 ид. част към момента на откриване на наследството на И. Ч. е 2000 лв., а стойността на запазената част - 1321,54 лв., т.е. намалението на това дарение е достатъчно, за да се възстанови запазената част, без да се пристъпва към намаление на предходното дарение. Решението е правилно, с оглед формирания извод за основателност на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Неоснователно е оплакването на касатора, че въззивното решение е процесуално недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл свръх петитум. Съдът е бил сезиран с иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството. В обстоятелствената част на исковата са изложени твърдения, обосноваващи извода, че с извършените дарения по нотариални актове № 48/91 г. и № 49/91 г. наследодателите И. Я. Ч. и С. Г. Ч. са накърнили запазените части на ищеца от наследството им. Искането е да се постанови решение, с което да се намалят дарствените разпореждания по двата нотариални акта, до размера на запазените части на ищеца. Това искане изцяло съответства на законовата норма и съдът се е произнесъл по него. Обстоятелството, че по указание на първоинстанционния съд ищецът е внесъл погрешно уточнение на претенцията си, неправилно изчислявайки запазените си части от двете наследства, не променя искането, което си остава по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Правилно съдът се е произнесъл по това искане, съобразявайки действителния размер на запазените части на ищеца от двете наследства, следващ от текстовете на чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от ЗН, без да се ограничава от неправилно посочените размери в уточнението към исковата молба. Постановеното по този начин решение не надхвърля претенцията на ищеца. Неоснователно е следващото оплакване на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон. Размерът на запазената част на ищеца от наследството на майка му С. Ч. правилно е определен от въззивния съд. Станка Ч. е оставила след смъртта си съпруг и три деца. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗН, в тази хипотеза разполагаемата част на наследодателя е 1/6 от наследството, съответно - запазената част е общо 5/6, които се разделят между четиримата наследници по равно - т.е. по 5/24 за всеки един от тях - толкова, колкото е приел и въззивният съд. Запазената част на ищеца правилно е оценена на 729,17 лв. В съответствие с чл. 31, изр.2 от ЗН подарената от наследодателката 1/2 ид. част от недвижимия имот е оценена според стойността и към момента на откриване на наследството - 3500 лв., от които 5/24 са точно 729,17 лв., колкото е приел и въззивният съд. Правилни са и аналогичните изчисления за наследството на И. Ч. Наследодателят е оставил след смъртта си три деца, при което, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН запазената част от наследството е общо 2/3, а за всяко от трите деца - 2/9. Към момента на смъртта на наследодателя в наследството му се включва имущество на стойност 1946,93 лв. - шест ниви и едно лозе, общо на стойност 1940 лв., както и 35 бр. поименни компенсационни бонове на стойност 6,93 лв. Към това наследство в съответствие с чл. 31, изр.2 от ЗН са добавени и двете дарения на наследодателя, с оглед оценката им към момента на откриване на това наследство - по 2000 лв. Или общо 4000 лв., при което масата по чл. 31 от ЗН е на стойност 5946,93 лв., колкото е приел и въззивният съд. Стойността на запазената част на ищеца от тази маса е 2/9 х 5946,93 лв. или 1321,54 лв., колкото е прието и в обжалваното решение. Съответно - дарението по нотариален акт № 49/91 г., извършено от наследодателя И, което е на стойност 2000 лв., правилно е намалено с квотата 1321 540 /200 000. Законосъобразен е и изводът на въззивния съд, че при дарения на идеални части от недвижим имот, текстът на чл. 36, ал. 2 от Закона за наследството не намира приложение. Разпоредбата предвижда възможност заветникът или надареният, ако са с право на запазена част, да задържат целия имот, ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата запазена част, взети заедно. Възможността е предвидена само за запазване на цели недвижими имоти, които при посочените условия не следва да се връщат в наследството, но не и за идеални части от такива имоти, при които така или иначе е възникнала съсобственост. На следващо място - когато наследодателят е направил повече от едно безвъзмездно разпореждане с имуществото си, разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗН следва да се разбира в смисъл, че за да бъде задържан подареният или завещан имот, неговата стойност не следва да надвишава запазената част на лицето и припадащата му се част от разполагаемата част на наследодателя. При две безвъзмездни разпореждания, тази припадаща се част е 1/2 от разполагаемата част, при три разпореждания - 1/3 и т.н. В случая - при наследството на С. Ч. това означава, че стойността на подареното от нея имущество в полза на В. А. не следва да надвишава стойността на запазената част на А. - 729,17 лв. и стойността на 1/2 от разполагаемата част (1/6) на наследодателката /тъй като са налице две дарения/, т.е. 1/12 от имуществото на дарителката, или сумата от 291,67 лв. Общо стойността на запазената и припадащата се на А. част от разполагаемата част в случая е 1020,84 лв., а дарението в нейна полза е на стойност 1750 лв. и то надвишава посочената по-горе сума от 1020,84 лв., поради което А. в никакъв случай не би могла да се позовава на чл. 36, ал. 2 от ЗН. Аналогична е ситуацията и с наследството на И. Ч. Стойността на запазената част на А. от това имущество е 1321,54 лв., стойността на припадащата се част от разполагаемата част е 495,58 лв. или общо 1817,12 лв., а стойността на подареното на А. имущество от този наследодател е 2 000 лв. и тази сума надвишава посочения максимум от 1817,12 лв. Законосъобразен е и следващият извод на въззивния съд - че за възстановяване на запазените части на ищеца от наследствата на родителите му трябва да се пристъпи към намаляване първо на даренията по нот.акт № 49/91 г., който е последващ и едва ако това намаление не е достатъчно, да се премине към намаляване на даренията по предходния нотариален акт № 48/91 г. Този извод е в съответствие с чл. 33 от ЗН. Без значение е обстоятелството, че даренията по двата нотариални акта са извършени в един и същ ден. Обективно дарението по нот.акт № 49/91 г. е второ и съгласно посочения законов текст,възстановяването на запазената част на ищеца следва да започне от него. Тъй като въззивният съд не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения и постановеното от него решение е валидно, процесуално допустимо и законосъобразно, то следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на II ГО,