Решение № 3026 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2009 г.

Решение № 3026 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12032/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против Решение № 23/10.06.09 г. по адм. д. 6230/07 г. описа на Административен съд - София - град, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 290084/12.06.07 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци", потвърден с Решение № 1895/8.11.07 г. на Д "ОУИ". В касационната жалба са изложени подробни доводи, според атакуваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Кабелкомерс" ООД оспорва касационната жалба по съображения в подробни писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното Решение № 23/10.06.09 г. по адм. д. 6230/07 г. описа на Административен съд - София-град е отменен РА № 290084/12.06.07 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци", потвърден с Решение № 1895/8.11.07 г. на Д "ОУИ". Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон като подробно е анализирал характера на отношенията на "Кабелкомерс" ООД и АСК "Унигруп" при преценка законосъобразността на определените с РА данъчни задължения по чл. 35 от ЗКПО (отм.) за 2003 г., 2004 г. и 2005 г., както и търговските взаимоотношения на дружеството с негови съконтрахенти, които са му издавали данъчни фактури с предмет на доставките - бонус. Според решаващия съд извършените от дружеството разходи в полза на АСК "Унигруп" представляват разходи за реклама, а не спонсорство, поради което незаконосъобразно данъчните органи са му определили данък по чл. 35 от ЗКПО (отм.). По отношение на договорените и платени "бонуси" АССГ е формирал правни изводи за неприложимост на нито една от хипотезите на чл. 29, ал. 3 ат ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 95, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (отм.), а осъществяване на облагаема доставка, изразяваща се в размяна на насрещни престации: заплащане на определена сума пари ( бонус) срещу насрещната престация, представляваща извършени от клиент на дружеството дистрибуторски услуги. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се съдържа много подробно възпроизвеждане на съдържанието на съдебното решение и фактическите и правни мотиви от Решение № 1895/8.11.07 г. на Д "ОУИ", които съдът е обсъждал. Настоящият съдебен състав намира, че много подробните и задълбочени мотиви на АССГ съдържат правилно установена фактическа обстановка и правилни, законосъобразни и обосновани фактически и правни изводи, които не е необходимо да бъдат изрично изброявани в решението на касационната инстанция. По изложените съображения следва да бъдат обсъдени само допълнително наведените в касационната жалба доводи, обосноваващи твърдението на Д "ОУИ" за неправилност на обжалваното съдебно решение. В съответствие с материалния закон е твърдението в касационната жалба, че при извършване на данъчна ревизия органът по приходите няма задължение да извърши преобразуване на финансовия резултат чрез намаление по реда на чл. 37 от ЗКПО (отм.) ако бъде установено, че са налице предпоставки за това, ако такова намаление не е декларирано от ревизираното дружество. При липса на счетоводно отчитане на определен разход, не е възможно той да бъде взет предвид при определяне на финансовия резултат за данъчни цели чрез "осчетоводяването" му по време на данъчната ревизия. Действително при тълкуване на тези правни норми като един от допълнителните аргументи за обосноваване незаконосъобразността на РА административният съд е допуснал нарушение на материалния закон, но то не се е отразило на крайния извод, че РА в частта, с която е определен като дължим данък по чл. 35 от ЗКПО (отм.) е незаконосъобразен данъчен акт. АССГ не е допуснал неправилно тълкуване при преценка действителните договорни отношения между "Кабелкомерс" ООД и АСК "Унигруп" като е квалифицирал извършените по тях плащания като такива за получена реклама, а не предоставено спонсорство. Не е допуснато и процесуално нарушение като е кредитирано заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по съответния процесуален ред, като изводите на съдебния експерт за използвани само като допълнителни аргументи при тълкуване на договорените между страните по сделките отношения и еквивалентността на престациите. В съответствие с правилата на логическото тълкуване е и възприетото от съда договорно съдържание на задълженията на двете страни по трите еднотипни договора - фактически не е възможно осъществяване на рекламна на определен продукт само с изработване и поставяне рекламен надпис върху състезателни автомобили ( респективно и други рекламни материали и информация за тях), ако тези състезателни автомобили реално не участват в състезателна програма, за която е необходима и подготовка. Касационната инстанция намира, че АССГ не е допуснал нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест и доказателствената сила на събраните по делото писмени доказателства. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК разпоредбите на ГПК (отм.) в производствата по ДОПК са приложими само при липса на изрична уредба, поради което е неоснователно позоваването в касационната жалба на разпоредбите на чл. 154, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 144 от ГПК (отм.) по отношение писмените обяснения на представляващия "Кабелкомерс" ООД при наличие на изричните правила, съдържащи се в чл. 56 от ДОПК. В този смисъл е неоснователни са доводите на касатора, че тези писмени обяснения не представляват доказателства и абсолютно неотносима към настоящия административен процес е цитираната съдебна практика - Решение № 883/5.04.69 г. по гр. д. 390/1969 г. по описа на Върховния съд. Изводът на АССГ за характера на доставката с предмет "бонус" е обоснован с множество доказателства, а не само на писмените обяснения на представляващия ревизираното дружество. Съдът е анализирал текста на Общите условия договора, сключван с отделни контрахенти на дружеството, издаваните фактури и тяхното осчетоводяване от двете страни по доставката, при което е достигнал до обоснован извод, че в конкретния случай заплащаната сума не представлява търговската отстъпка, отбива или рабат и не попада в нито една от хипотезите на чл. 29, ал. 3 от ЗДДС (отм.). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство претендира разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, включително и начислен ДДС, но по делото не са представени никакви доказателства, че са направени реално такива разноски, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение,