Решение № 7512 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11311/2012 г.

Решение № 7512 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11311/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Пенко Ганчев Попов, от гр. София, против решение № 2917 от 29.05.2012 г., постановено по адм. д. № 2444/2012 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Пенко Ганчев Попов против заповед № 834/8.02.2012 г. на директора на агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателя е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Обосновано е заключението, че са спазени изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, поради което заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Административният акт е издаден в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Неоснователни са доводите на касатора, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл правното основание е и фактическо такова за прекратяване на служебното правоотношение, като в административния акт е налице изрично позоваване на заповед на органа по назначаването и прието ново длъжностно разписание. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касатора е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки - съкращаване на заеманата от служителя длъжност. По делото е установено, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателя е заемал длъжността "главен инспектор", в отдел "Митническо оформяне" на Митница Столична. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 22.12.2011 г. за длъжността, заемана от Попов са били предвидени 7 бр., а с утвърденото длъжностно разписание в сила от 10.02.2012 г. бройките, предвидени за "главен инспектор" са намалени на 2. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая с новото длъжностно разписание са закрити 5 от общо 7 щатни бройки за длъжността "главен инспектор" в отдел "Митническо оформяне" на Митница Столична, една от които е заемал Пенко Попов. При тези данни обосновано съдът е приел, че с оглед извършените структурни промени длъжността на жалбоподателя е съкратена. Неоснователни и неотносими към законосъобразността на оспорената заповед са твърденията на касатора, че същият след отмяна на предходно прекратяване на служебното му правоотношение не е възстановен на заеманата до уволнението му длъжност. Актът, с който служителят е възстановен, е самостоятелен административен акт, спрямо който съдът в настоящото производство не може да осъществи съдебен контрол. Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като същата е издадена и връчена, преди влизане в сила на новото длъжностно разписание. В заповедта изрично е записано, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 10.02.2012 г. - датата на влизане в сила на длъжностното разписание, поради което същата е породила действието си именно от тази дата, което не води до нейната незаконосъобразност. Фактът, че заповедта е връчена в деня на издаването има значение на съобщаване на издадения административен акт, но не и пораждане на действието му. От датата на връчване на заповедта започват да текат сроковете за оспорването й, но тя не поражда действие от този момент. Неоснователни са и твърденията, че не е налице акт, с който Пенко Попов е назначен на длъжността "главен инспектор" в отдел "Митническо оформяне" на Митница Столична. Със заповед № 6569/19.12.2011 г. жалбоподателят е назначен на тази длъжност, като заповедта е връчена на същия на 20.12.2011 г. (стр. 36 от делото). Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за реално съкращаване на длъжността, заемана от Пенко Ганчев Попов се подкрепят от събраните по делото доказателства. Касационният довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на съдебния акт е неоснователен. Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146 от АПК, след излагане на подробни и обосновани съображения по направените от страните възражения. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Пенко Ганчев Попов да заплати на Агенция "Митници" сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,