Решение № 7971 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2632/2018 г.

Решение № 7971 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2632/2018 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощника ст. юриск. М. Л.-Т., против решение № 2255 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 1010/2017 г. на Административен съд - Б., с което е обявено за нищожно Уведомително писмо, изх. № 02-020-6500/4748 от 04.04.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което на Т. Т. С. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 22 824,28 лв. по мярка СЕПП и 6 845,30 лв. по НР2 или общо 29 669,58 лв., като е върната преписката на административния орган за произнасяне по заявление УИН 02/230610/58726 за кампания 2010 г. на Т. Т. С., при съобразяване на задължителни те указания по тълкуването и прилагането на закона дадени с решение № 5410 от 07.08.2013 г. постановено по адм. дело № 2815/2012 г. на Административен съд - С. град. И. доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила от страна на ДФ "Земеделие", поради това, че допустимият слой площи за подпомагане е бил променен след подаване на заявлението, за което жалбоподателят не е бил уведомен по надлежният ред, не му е дадена възможност да се запознае с материалите и евентуално направи възражения, като излага доводи, че са спазени нормативните изисквания за извършване на административни проверки, при които е установена, че заявените площи не попадат в специализирания слой, който не е обжалван от земеделския стопанин. Твърди, че неправилно съдът е приел, че при повторното разглеждане на преписката от административния орган не са изпълнени задължителните указания дадени с мотивите на решение № 5410 от 07.08.2013 г., постановено по адм. д. № 2815/2012 г. на АССГ - С. град, потвърдено с решение № 5767/28.04.2014 г. по адм. д. № 14051/2013 г. на ВАС, предвид на това, че по отношение на част от парцелите са отпаднали при постановяване на процесното УП. Излага, че съдът е следвало да спази чл. 171, ал. 4 и чл. 170, ал. 1 АПК след като е констатирал, че административния орган не е изпълнил указанията и не е спомогнал аз разкриване на обективната истина. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт, както и да се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - Т. Т. С., чрез пълномощник адв. Х. К., с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е изяснил релевантните фактически обстоятелства, определил е правилно предмета на правния спор, приложил е относимата нормативна уредба. Излага, че оспорения акт административният орган за трети пореден път отказва изплащането на заявената финансова помощ без да изпълни задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Излага, че актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни предвид разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви, поради което правилен и законосъобразен е изводът на съда, че актът е нищожен. Излага, че административният орган е обвързан от задължителните указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени от съда в отменителното решение, с което преписката му е върната за ново произнасяне и за органа не възниква ново основание за произнасяне, а той дължи произнасяне по първоначалното заявление. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2255 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 1010/2017 г. на Административен съд - Б., е обявено за нищожно Уведомително писмо, изх. № 02-020-6500/4748 от 04.04.2017 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което на Т. Т. С. е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 22 824,28 лв. по мярка СЕПП и 6 845,30 лв. по НР2 или общо 29 669,58 лв., като е върната преписката на административния орган за произнасяне по заявление УИН 02/230610/58726 за кампания 2010 г. на Т. Т. С., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени с решение № 5410 от 07.08.2013 г. постановено по адм. дело № 2815/2012 г. на Административен съд - С. град. А. съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради това, че административният орган не е изпълнил указанията дадени в решението на административния съд, предвид на това, че повторно издаденият акт - отказ, със същото съдържание като отменения, не поражда правни последици, като е еднакво съдържанието. Приел е, че за органа не възниква ново основание за произнасяне, а той дължи произнасяне по първоначалното заявление, с която е сезиран - УИН 02/230610/58726 за кампания 2010 г. Съдът е посочил, че преписката е върната за произнасяне, преценката относно релевантните факти и обстоятелства за възникване на правото на извършена оторизация и получаване на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2010 г., следва да бъде направено към момента на подаването на заявлението. Съдът е приел, че в мотивите на отменителното решение АССГ е посочено, че при липсата на актуална графична база за 2010 г., както и на доказателства за извършена проверка на място, тези площи могат да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2010 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане и не може да се откаже подпомагане за това, че площите през 2010 г. не са поддържани в добро земеделско състояние съгласно специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2012 г. " предаден в ДФЗ на 05.03.2013 г. По тези съображения е обявил нищожност на уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно указанията на съда, съдържащи се в мотивите на решение № 5410 от 07.08.2013 г. постановено по адм. дело № 2815/2012 г. на Административен съд - С. град. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало с подаване на заявление УИН 02/230610/58726 за кампания 2010 г. на Т. Т. С., като са заявени за финансово подпомагане площи по СЕПП в размер на 22 824,28 лв. и по НР2 - 6 845,30 лв. по НР2 или общо 29 669,58 лв. С уведомително писмо, изх. № 02-020-6500/4748 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на жалбоподателя е отказано изцяло финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на кампания 2010 по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по НР2, тъй като са конста тирани несъответствия с изискванията за подпомагане в описаните площи, като са приети за недопустими площи за подпомагане в размер на 35,28 ха или 39,43 % наддекларирани площи, съгласно чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Писмото е обжалвано по съдебен ред и с решение № 5410 от 07.08.2013 г. по адм. дело № 2815/2012 г. на Административен съд - С. град, е отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Т. Т. С. със задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. С решение № 5767 от 28.04.2014 г. по адм. дело № 14051/2013 г. на ВАС, решението на Административен съд - София град е оставено в сила . С уведомително писмо, изх. № 02-020-6500/4748 от 25.03.2015 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е постановен втори отказ по подаденото заявление на 2 9.04.2010 г. с УИН 02/230/610/58726 за кампания 2010 г., с което са заявени същите площи за подпомагане по СЕПП - 124.76 ха и по НР2 - 124.76 ха, като размерът на заявената субсидия по СЕПП е 22 824,28 лв. и по НР2 - 6 845,30 лв. Административният орган се е позовал на становище от Министерство на земеделието и храните, вх. № 02-020-6500/4748/30.01.2015 г., с което е приел, че възражението на жалбоподателя е неоснователно, поради това, че процесните площи не отговарят на изискванията за подпомагане по СЕПП. Уведомителното писмо е обжалвано по съдебен ред и с решение № 1603 от 03.11.2015 г. по адм. дело № 715/2015 г. на Административен съд - Б., е обявено за нищожно поради това, че при издаване на второто уведомително писмо административният орган не се е съобразил със задължителните указания, дадени в мотиви те на съда по предходното отменително решение. С процесното уведомително писмо изх. № 02-020-6500/4748 от 04.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ издадено след решение № 1603 от 03.11.2015 г. на Административен съд - Б., е постановен трети отказ по подаденото заявление с УИН 02/230/610/58726 за кампания 2010 г. като размерът на заявеното финансово подпомагане е същото - по СЕПП - 22 824,28 лв. и по НР2 - 6 845,30 лв. Посочени са мотиви за изключването на всеки един от парцелите, които мотиви са обобщени: "Неподдържане на площта в добро земеделско състояние, съгласно специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2012 г.", предаден на ДФЗ с вх. № 02-0400/718 от 05.03.2013 г., тъй като са част от изключени части от парцела, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 15 от Наредба № 5/10.03.2010 г. При тези установявания административният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден при нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая след като с решение № 5410 от 07.08.2013 г. по адм. дело № 2815/2012 г. на Административен съд - С. град уведомително писмо, изх. № 02-020-6500/4748 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отменено и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по заявлението на Т. Т. С., при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е следвало да изпълни указанията относно изясняване на спорните обстоятелства свързани с това, че не е дадена възможност на Стоянов при подаване на заявлението си да очертае имотите извън приетия допустим за подпомагане слой към този момент, след като за 2010 г. е изработена обновена цифрова ортофотокарта, която е предадена на ДФЗ на 21.02.2011 г. с цел обновените бази данни да се ползват за извършване на кръстосани проверки на данните от заявленията за директни плащания за 2010 г. и по резултатите от тях да се извърши оторизация на плащанията съгласно допустимия за подпомагане слой за 2010 г. Правилна е преценката, че е следвало да се изпълни и указанието, че при липсата на актуална графична база за 2010 г., както и на доказателства за извършена проверка на място, тези площи е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2010 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане. Повторно административният орган не е изпълнил и указанията по решение № 1603 от 03.11.2015 г. по адм. дело № 715/2015 г. на Административен съд - Б., като не е изследвал фактическите обстоятелства свързани с установяване на допустимостта на заявените площи към момента на подаване на заявлението за подпомагане 29.04.2010., както и не е съобразил в този връзка, че към този момента не е бил одобрен специализирания слой за съответната кампания 2010 г. и не са били налични актуални данни в цифровата ортофото карта. В административното производство по издаване и на процесното УП органът е допуснал нарушение на изискването на чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г., като не е предоставил на заявителя актуален графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи, в който към датата на заявяването да е отразен и допустимият за подпомагане слой за кампания 2010 г., както и на чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съдът е дал съответните указания по доказване фактическите и правни основания на отказа за подпомагане с всички доказателствени средства, след като не е бил одобрен специализиран слой за кампания 2010 г., но и при поредното издаване на УП изх. № 02-020-6500/4748 от 04.04.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ след указанията по решение № 1603 от 03.11.2015 г. на Административен съд - Б., е постановен трети отказ по подаденото заявление с УИН 02/230/610/58726 за кампания 2010 г., като органът не е установил недопустимостта на заявените площи за подпомагане. Липсата на доказателства, че към датата на заявяване на площите за подпомагане, несъответстват на изискванията за добро земеделско състояние и че не е следвало да бъдат включени в допустимия слой, обуславя необходимостта от признаване на тези площи за подпомагане за съответната кампания 2010 г. Правилно административният съд е приел, че и с поредния отказ за подпомагане преценката за неподдържане на площта в добро земеделско състояние, съгласно специализиран слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП за 2012 г.", е неотносима към фактическите обстоятелства, а от правна несъответства на постановения отказ. Неоснователни са доводите на касатора относно това, че земеделският стопанин не е оспорил приетия по-късно специализиран слой. В случая са относими фактическите обстоятелства към момента на подаване на заявлението за подпомагане на 29.04.2010 г. за кампания 2010 г. и липсата на актуализиран слой към тази дата, а не обстоятелствата свързани с одобряване на слоя по изработена обновена цифрова ортофотокарта, която е предадена на ДФЗ на 21.02.2011 г. Липсата на данни към датата на подаване на заявлението са препятствали заявителя да очертае реалните площи, които обработва и за които е направил искане за субсидиране, което е препятствано от самия административен орган. В тази връзка на два пъти административния съд е давал указания, но административния орган не ги е изпълнил, с което е допуснал нарушение на чл. 177, ал. 2 от АПК и е постановил нищожен административен акт. Неоснователни са и доводите на касатора, че съдът не е указал носенето на доказателствената тежест съгласно чл. 171, ал. 4 и чл. 170, ал. 1 АПК. В две съдебни производства по отказите на административния орган съдът е установявал фактическите обстоятелства и е давал правилни указания по тълкуване и прилагане на закона, които обаче не са изпълнени от органа. При безспорно установени фактически обстоятелства и установена незаконосъобразност на първоначалния отказ за подпомагане, както и последваща нищожност на отказа за подпомагане, административния орган е следвало да оторизира заявените за подпомагане суми, след като не е могъл да докаже в административното производство липсата на основание за подпомагане. Следва да се отбележи, че неизпълнението на съдебно решение има и други последици различни от посочените по чл. 177, ал. 2 от АПК. С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа, отново са дадени указания от административния съд, които следва да бъдат спазени при постановяване на административния акт по същество за одобряване на финансовото подпомагане на земеделския стопанин в съответствие с указанията по съдебното решение. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и предвид направеното искане от ответника в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция да заплати на Т. Т. С. направените разноски за настоящата инстанция в размер на 1500,00 лева по договор за правна защита и съдействие от 12.02.2018 г. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение