Решение № 15032 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2012 г.

Решение № 15032 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8402/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение № 5349/17.04.2013 г. по адм. д. № 8402/2012 г. на ВАС, трето отделение, поправено по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК с решение № 6971/22.05.2013 г., е отменено решение № 22/10.05.2012 г. по адм. д. № 52/2012 г. на Административен съд - Силистра и делото е насрочено за разглеждане по същество. Касационният жалбоподател, заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се представлява. Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 26 и сл. от АПК, който пропуск е предопределил нарушаване на процесуални права на земеделския производител да се запознае с фактите, имащи отношение към неговите права и задължения и да представи доказателства. Административният акт е издаден без да са изяснени фактите от значение за правния спор, като не са обсъдени и възраженията на земеделския производител. Предвид това актът не е мотивиран съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което е самостоятелно основание за отмяна. Не е изяснен въпроса на каква конкретна преценка се дължи изводът за наддекларирана площ. Липсата на фактически основания, които да са предпоставка за подвеждане на казуса под определена правна хипотеза, е основание за незаконосъобразност на акта. Издаденият ИАА не съответства на целта на закона. Актът е издаден след като е изтекла давността, предвидена в закона, което също е основание за отмяната му. Предмет на обжалване от Гюнер Нихат Ахмед, от с. Вокил, ул. "Хан Аспарух" № 42, община гр. Дулово, област Силистра, чрез адвокат Адриан Бурмов от АК - Силистра, е Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/22798 от 12.04.2011 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция. С акта е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума, във връзка с подадено от Гюнер Нихат Ахмед Общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с УИН 19/020609/34945 в размер на 31 836.88 лв. В жалбата срещу АУПДВ поддържа, че същият е издаден при нарушение на нормативните изисквания за неговата законосъобразност, като се позовава на отменителните основания по чл. 146, т. 1 - т. 5 АПК. Възразява, че издателят на акта не е посочил фактическите и правни основания, на които основава акта си, като поддържа и оплаквания за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26 и чл. 35 от АПК при постановяването на оспорения АУПДВ. Жалбоподателят поддържа и твърдение за нарушение на закона, визирайки нормата на чл. 73 § 4 от Регламент /ЕО/ № 796/04 г. на Комисията, което е осуетило и постигането на неговата цел. Поради всичко това, моли за отмяна на обжалвания АУПДВ, като претендира и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Административното производство е започнало с подаването на Общо заявление за единно плащане на площ, което е вписано с уникален идентификационен номер /УИН/ 19/020609/34945 за кампания 2009 г. по СЕПП /Схема за единно плащане на площ/, в съответния регистър на ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/. По делото е приложено извлечение за извършени от Разплащателна агенция в полза на оспорващия плащания, от което е видно, че на 16.12.2009 г. му е изплатена сумата от 31 836.88 лева. Като фактическо основание за издаване на оспорения АУПДВ е посочено, че Гюнер Нихат Ахмед е заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ общо 196.17 хектара. След извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни за земеделските земи в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, е установено, че част от заявените за подпомагане площи са допустими, като данните са предадени от МЗХ на ДФЗ с писмо вх. № 02-0409/3846 от 20.11.2009 г. На базата на наличната официална информация в ИСАК към 20.11.09 г. на бенефициента е оторизирана сумата от 31 836.88 лева по СЕПП. Впоследствие МЗХ е извършило допълнителни специализирани анализи и проверки на коректността на данните, чиито резултати са предоставени на ДФЗ-РА с писмо вх. № 02-0409/3554 от 9.12.10 г., в което отново се посочва, че това са окончателните данни, въз основа на които РА трябва да извърши кръстосаните проверки за 2009 г. В резултат на новополучената информация, е намалена годната за подпомагане площ и оторизираната субсидия на жалбоподателя, в пълния й размер от 31 836.88 лв. и е преценена като недължимо платена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи. Съгласно чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Тези вземания са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК. В разпоредбата на чл. 166, ал. 2 ДОПК е посочено, че когато в съответния закон не е предвиден ред за установяване на ПДВ, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗПЗП, именно Разплащателната агенция е специализираната структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове, като според чл. 20а, ал. 2, т. 2 от с. з., тя се представлява от изпълнителния директор. По делото е представен Протокол № 17/7.04.11 г. на Управителния съвет на ДФЗ и Заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г. на изпълнителния му директор, с които е оправомощен заместник- изпълнителния директор, в чиито ресор е отдел "Директни плащания на площ" да издава и подписва актове от категорията на процесния. Настоящият АУПДВ е подписан от този заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, поради което актът е издаден от компетентен административен орган. Оспореният АУПДВ не страда от порок по чл. 146, т. 1 АПК и с оглед нормата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП ДФЗ, според която УС може да взема решения по всички други въпроси, свързани с дейността на фонда, ако това е предвидено в нормативен акт или ако прецени, че това е необходимо. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително фактически и правни основания за издаването му. В обжалвания Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", мотиви не са изложени. Административният орган е посочил, че след извършени допълнителни анализи и проверки на коректността на данните от страна на МЗХ е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента се явява недължимо платена. В акта не са индивидуализирани площите, които не са допустими за подпомагане, нито причините, поради което се приемат да такива; не е изяснено въз основа на каква методика е извършена преценката за подлежащата на възстановяване сума. Такива фактически основания не се съдържат и в други документи, изготвени във връзка с издаване на административния акт, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. Предметният обхват на съдебния спор е предопределен от юридическите факти, от които органът е почерпил упражненото от него публично право. Липсата им или неясното посочване на фактическите основания за издаването на акта е абсолютно основание за неговата отмяна. Правомощието на съда се свежда единството до задължението да прецени правилно ли е приложен материалния закон по отношение на фактите, установени от административния орган и мотивирали крайния му акт. Представените по делото доказателства установяват единствено обстоятелството, че е проведена комплексна кампания по ревизия на допустимия слой за подпомагане като географска информационна система, вследствие на което цялата допустима за подпомагане площ за кампания 2009 г. е била намалена, но какви са причините да бъде намалена площта по конкретната преписка, органът не е посочил. При липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и чрез събиране на доказателства. Поради това не е допуснато назначаването на съдебно-техническа експертиза. Едва в хода по съществото на делото се уточнява, че задължението за връщане на цялата първоначално оторизирана за плащане сума, се дължи на преценка за приложението на чл. 51 от Регламент /ЕО/ № 796/04 г., защото наддекларираната площ в процент към допустимата е 34.14 %, което влече като последица санкциониране на цялата допустима площ, респ. неотпускане на помощ. Всичко гореизложено обосновава извод за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради липса на фактически и правни основания за неговото издаване, което е в хипотезата на чл. 146, т. 2 от АПК. По делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят не е бил уведомяван за започване на производство по издаване на оспорения акт, съгласно чл. 26 АПК, което е осуетило изцяло възможността да участва в административното производството, въпреки нормата на чл. 34 АПК. Неспазването на разписаната в АПК процедура е достатъчно, за да се приеме наличие на основанието по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорения акт. Допуснати са и съществени процесуални нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи служебното събиране на доказателства от административния орган. При констатирани различия вследствие извършени кръстосани проверки, разплащателната агенция е била длъжна да извърши допълнителни административни процедури, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с констатираните различия в площите. След като не е извършила такива проверки, Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия и причините, довели до тях. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, което е довело до непълнота на доказателствата Събраните по делото доказателства напълно установяват незаконосъобразност на АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. От приложените справки е видно, че разликите в допустимите за подпомагане площи се извеждат от нова информация, постъпила от МЗХ, а не се дължат на недобросъвестно поведение на земеделския производител. В акта няма твърдения, а и издателят на акта не ангажира доказателства, за да установи, че земеделският производител е очертал и декларирал площи, които са необработваеми и негодни за подпомагане. При липсата на данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от земеделския производител, следва да се приложи разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004, съгласно която недължимо платени суми не подлежат на възстановяване, ако грешката е извършена от компетентен орган и не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореният Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/22798 от 12.04.11 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, следва да бъде отменен. При този изход на делото, съобразно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК, ДФ "Земеделие" - РА, като юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, дължи на жалбоподателя направените съдебни разноски във всички инстанции. Ответникът, чрез процесуалния си представител, в съответствие с чл. 78, ал. 5 ГПК, е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед действителната фактическа и правна сложност, което следва да бъде преценено като неоснователно, предвид наличието на определен имуществен интерес по административното производство за установяване на ПДВ в размер на 31 836.88 лв. Съгласно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за дело като настоящото, при първоинстанционното му разглеждане, е в размер на 1286,74 лв., а за защитата пред ВАС - 3/4 от него, или 965,10 лв. Според § 2 от ДР на същата наредба, в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК, присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в нея, като реално заплатените от страната очевидно не ги надвишават. Като основателно, искането на жалбоподателя следва да бъде уважено в пълния му размер. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,