Решение № 3277 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10496/2019 г.

Решение № 3277 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10496/2019 г., V о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК на Г. Г. от [населено място], действащ чрез пълномощника си адв. Стоименов, за отмяна на влязло в сила решение № 779/07.06.2019 г. постановено по административно дело № 139/2019 г. на Административен съд – С. – област. Твърди, че то противоречи на решение № 2017/25.03.2019 г. по административно дело № 666/2019 г. на Административен съд – С. - град. О. – Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" – С., редовно призован не се представлява и не изразява становище по искането за отмяна относно допустимостта и основателността му. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия тричленен състав, за да се произнесе, съобрази следното: Искането за отмяна на влязлото в сила решение е подадено в срока по чл. 240 от АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно. Съдебно-административното производство на основание чл. 124 във връзка с чл. 90, ал. 1, т. 1-4 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) е едноинстанционно и с постановения по казуса съдебен акт е изчерпано, като решението на Административен съд – С. област е окончателно. Отмяната е извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу и контрол на влезли в сила съдебни актове, чиято неправилност не е резултат на грешка на съда или на страните и може да бъде поправена, ако са налице изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК други обстоятелства - т. е. приложима при определените в тази разпоредба основания. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Твърденията за наличие на предпоставки по чл. 239, т. 4 АПК в разглежданото искане за отмяна на влязло в сила решение по адм. д. № 139/2019 г. на АССО обаче са неоснователни. В случая не е налице тъждество по предмет на спора и страни между сочените като противоречащи си съдебни решения. На първо място, делата са водени по жалби срещу различни административни актове. С първото от решенията, чиято отмяна се иска – решение № 779/07.06.2019 г. на Административен съд – С. – област по административно дело № 139/2019 г., е отхвърлена жалбата на Г. Г. от [населено място] против заповед № ДН-29-26/16.11.2018 г., на началник Областен отдел "Автомобилна администрация – С.", с която на основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗДСл., му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". С посоченото като противоречащо му решение № 2017/25.03.2019 г. по административно дело № 666/2019 г. на Административен съд – С. – град е отменена по жалба на Д. Д. от [населено място] заповед № ДН-29-25/16.11.2018 г. на началник Областен отдел "Автомобилна администрация – С.", с която на основание чл. 97, ал. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 1, чл. 90, ал. 1, т. 1 ЗДСл., му е наложено дисциплинарно наказание "забележка". Решението, чиято отмяна се иска, не му противоречи, само защото е постановено по заповед, с която се налага едно и също наказание "забележка" на еднакво правно основание и сходна фактическа обстановка и от един и същи наказващ орган. В случая липсва идентичност на искането по делата и на основанието на което е отменен единия административен акт и е потвърден другия. Посочените в искането за отмяна като противоречиви решения имат различен предмет. Обстоятелството, че исканията към съда касаят едни и същи наказания, наложени при сходна фактическа обстановка, не обуславя извод за идентичност на делата. Разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не може да намери приложение при решения, които макар да са постановени по искания, свързани с едно и също дисциплинарно наказание, дори и постановени между едни и същи страни, са постановени в производства по обжалване на различни административни актове. В настоящата хипотеза имаме издадени два различни административни акта - заповед № ДН-29-26/16.11.2018 г. и заповед № ДН-29-25/16.11.2018 г. по които е имало и са се развили две самостоятелни административни и съдебни производства. След като преценката при налагане на дисциплинарните наказания е изложена от административния орган в различни административни актове, то не може да бъде прието, че решенията разглеждащи именно тези различни административни актове, са идентични. Може да се направи обоснован извод, че в съдебно-административното производство предмет на разглеждане са искания (жалби) срещу конкретни административни актове, като различието между тези административни актове предпоставя различие в предмета на административните дела, поради което не е и налице идентичност и в съдебните актове. В този смисъл е и тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г., постановено по т. д. № 4 от 2010 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд. В него изрично се приема, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила противоречиви решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предвид чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По делото се установява еднаквост на правното основание с което са наложени дисциплинарните наказания, но няма съвпадение и тъждество на правните основания по които в единия случай по едното решение се отменя заповедта, а в другия случай по другото решение заповедта се потвърждава. Заповед № ДН-29-25/16.11.2018 г. се отменя поради допуснато съществено нарушение на административно производствените правила при издавани на обжалваната заповед, при което е налице отменителното основание на чл. 146, т. 3 от АПК. Заповед № ДН-29-26/16.11.2018 г. се потвърждава поради липса на всички отменителни основания визирани в чл. 146, т. 3 от АПК, като се приема, че тя е издадена от компетентен орган, спазени са установената форма, процесуалните и материални правни разпоредби по издаването и, и е съобразена с целта на закона. Извън горното, в случая и страните не съвпадат. По двете цитирани дела страните са различни - Г. Г. от [населено място]и Д. Д. от [населено място]. Обстоятелството, че и двамата са държавни служители в една и съща административна структура не ги прави едни и същи страни. Те са абсолютно различни физически лица, което само по себе си изключва идентичност на страните, което обстоятелство изключва приложното поле на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс. За да съществува противоречие по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо да има пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които са постановени съдебните актове. В случая законоустановените предпоставки, визирани в тази разпоредба, не са осъществени, предвид което искането за отмяна на това основание е неоснователно Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав,