Решение № 3107 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2020 г.

Решение № 3107 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12733/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 214 от 02.10.2020 г., постановено по административно дело № 268/2020 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, е отхвърлена жалбата от [фирма], с ЕИК[ЕИК], срещу решение № Ц1040-09-2/18.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Кюстендил, и дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на Националния осигурителен институт възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от [фирма], с ЕИК[ЕИК], действащо чрез пълномощника адвокат Здравкова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на Кюстендилския административен съд и уважаване на първоначалната жалба на дружеството. Аргументи в подкрепа на исканията са изложени от касаторовия повереник и в проведеното по делото открито съдебно заседание, в което е възведена и претенция за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Андонова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да се остави без уважение, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Процесните задължителни предписания № 3 Д-1-09-00745520/13.04.2020 г. са издадени от контролен орган (старши инспектор по осигуряването) на ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. С тях са дадени указания на осигурителя [фирма] да подаде в ТД на НАП – София, офис Кюстендил данни с декларации обр. № 1 за К. Лазарова с код "Заличаване" и код за "Вид осигурен" в т. 12 – "01", и да предприеме съответните действия за заличаване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Кодекса на труда). В мотивите им е посочено, че при извършена проверка относно правилното изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, съгласно НПОПДОО, не е установено К. Лазарова да е упражнявала трудова дейност и да отговаря на изискванията на чл. 10 от КСО и § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО. Предписанията са обжалвани от адресата им по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Кюстендил, който е осъществил административен контрол и се произнесъл в производство по чл. 117, ал. 3 от КСО, като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. Изложил е съображения, че ако и да е безспорно, че К. Лазарова е назначена на длъжността "отчетник" (каквато длъжност досега не е заемала) в дружеството-жалбоподател от неговия управител, и осигурителят й надлежно е подал изискуемите декларации и уведомления и са внесени дължимите осигурителни вноски, установените при проверката факти, че трудовото правоотношение е възникнало и осигуряването е започнало непосредствено преди началото на риска "бременност и раждане", и служителката е работила само 9 дни, след което е излязла в отпуск по болест и е претендирано да й се заплати обезщетение за временна неработоспособност, поражда сериозни съмнения за нарушение на осигурителното законодателство и за произтичащи от това злоупотреби със средствата на фонд "Общо заболяване и майчинство". Извел е извод, че Лазарова не е упражнявала трудова дейност, поради което липсва осигурително правоотношение и обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и издаването на обсъжданите задължителни предписания за заличаване на данни. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел обжалваното пред него решение за законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в предписаната форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съдът е развил съображения в насока, че К. Лазарова няма качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, защото не се е установило тя да е изпълнявала трудови задължения по трудовото й правоотношение с [фирма], респективно да е изпълнявала конкретни трудови функции. Решението на Кюстендилския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото оспореното с нея съдебно решение е неправилно, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 3 от АПК. Изводите на съда, които са в унисон с развитите от административните органи съображения, не могат да бъдат споделени, защото са необосновани и са в противоречие с установената фактическа обстановка по спора. Ако и да е издирил и тълкувал правилно относимите материалноправни разпоредби (чл. 10, ал. 1 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО), и е аргументирал принципно вярната теза, че за възникване на осигурително правоотношение по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО не е достатъчно лицето да се намира в трудово правоотношение и да са внесени осигурителни вноски, а следва и да е налице реално осъществяване на трудова дейност от служителката, съдът погрешно е преценил установените по делото факти, довело до необоснован отрицателен отговор на основния спорен между страните въпрос дали К. Лазарова реално е осъществявала трудова дейност и съответно е притежавала качеството "осигурено лице", обуславящо правото й на парично обезщетение по издадения й болничен лист за временна неработоспособност за периода от 21.02.2020 г. до 24.04.2020 г. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определено понятието "осигурено лице" в легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 1 от ДР на КСО – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, за да бъде един работник/служител "осигурен" в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално трудова функция (за която са внесени/или дължими осигурителни вноски) въз основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение. Решението на Административен съд - Кюстендил не кореспондира с надлежно събрания по делото доказателствен материал. В проверявания съдебен акт е налице неправилна интерпретация на релевантните факти, което е довело до необоснован краен извод за законосъобразност на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, потвърдило обсъжданите задължителни предписания. Видно е от събраните писмени и гласни доказателства, че К. Лазарова не само е имала сключен трудов договор, но и ефективно е изпълнявала трудовите си задължения по правоотношението си с работодателя "Лили [фирма] от момента на назначаването й (10.02.2020 г.) до преди излизането й в отпуск поради временна неработоспособност, за което й е начислено и изплатено следващото й се трудово възнаграждение (съгласно представена разчетно-платежна ведомост) и са внесени дължимите осигурителни вноски. Свидетелските показания освен това логично и безпротиворечиво описват местоположението на офиса в [населено място] баня, в който е изпълнявала трудовите си функции Лазарова, почти ежедневните посещения на управителя на дружеството в него, наличното офис-оборудване (вкл. компютър, служебен телефон и папки с документи по рафтовете), както и какво е било работното време и кога – обедната почивка на служителката. Налице са и категорични данни, че тя е следяла електронната поща, отговаряла на телефонни обаждания и имейли, разпределяла е работници по обекти след указания на управителя на дружеството, набирала е текстове и е подреждала документация, проекти, класьори, протоколи за извършени СМР и други технически дейности, извършвала е и други комуникационни, организационни и подпомагащи дейността на дружеството дейности, като организиране на съвещания с работниците. Изложеното напълно съответства на вменените й задължения съгласно приетата по делото длъжностна характеристика. Нуждата от откриване на работно място в [населено място] баня също е доказана от свидетелските показания и от констативния протокол от проверката, от които е установено, че управителят на дружеството живее в [населено място], където е и основният офис, а извършва преимуществено дейност в [населено място] баня. От друга страна, не може да се кредитира тезата на административния орган, възприета и от съда, че Лазарова е нямала професионален опит, защото тя е до процесния период е била "осигурена" по смисъла на закона, като е изпълнявала различни трудови функции: маникюристка, сервитьорка, камериерка, а последно е работила в "маркетинг – отдел", която длъжност не се отличава съществено като задължения от тази на отчетник. С оглед на това сам по себе си фактът, че Лазарова е била бременна в момента на назначаването й, не води до извод, че тя е сключила фиктивен трудов договор, без реално да осъществява трудова дейност с цел получаване на недължими осигурителни плащания, още повече, че тя има вече изискуемия осигурителен стаж по чл. 48а от КСО за придобиване на правото на обезщетение за бременност и раждане. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за опроверган решаващия извод на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, че към релевантния момент К. Лазарова не е имала качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия договор до ползването на отпуск за временна неработоспособност не била извършвала трудова дейност, за която да е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Процесните задължителни предписания са издадени при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да ги издаде, което сочи, че както предписанията, така и потвърдилото ги решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, са материално незаконосъобразни. Като не е установил това и е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна, Кюстендилският административен съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Понеже правният спор между страните е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се уважи подадената първоначална жалба от дружеството до първоинстанционния съд и оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ – Кюстендил и потвърдените с него незаконосъобразни задължителни предписания също бъдат отменени. При този изход на спора по главните искания акцесорната касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, които общо са в размер на 600 лв. (200 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение), също се явява основателна, но от тях подлежи на присъждане само изрично претендираната сума за адвокатски хонорар, а искането на ответника по касация за заплащане на юрисконсултско възнаграждение не следва да бъде уважено. Дължимите разноски на касатора трябва да се поставят в тежест на Националния осигурителен институт, понеже съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,