Решение № 1501 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница София при Агенция Митници, подадена от процесуалния представител юрк. Попгеоргиева, против Решение 1367/18.07.2024 г., постановено по адм. дело 142/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че в хода на административното производство са събрани доказателства от значение за отхвърляне на посочената договорна стойност на стоката от жалбоподателя в митническата декларация (МД). Позовава се на сработилия рисков профил към датата на подаване на декларацията и изготвената експертна оценка. В тази връзка оспорва съдебните изводи за липса на основания за увеличаване на стойността на внесения автомобил. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесния административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за касационно обжалване. Ответникът - СН 4Х4 ЕООД, чрез адв. Д. Димитров, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмена защита по хода на делото и моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на релевираните с нея отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни основания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба e подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Кюстендил е било Решение РЗМ-5800-162/32-707846 от 23.01.2024 г. на директора на ТД Митница София при Агенция Митници, с което на основание чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 19, ал. 7 ЗМ, чл. 5, т. 39, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, б. а и § 2, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, е определена нова митническа стойност в размер на 4 310 лв.; поправени са елементите от данните за стока 1 по процесната МД с MRN 23BG005705030215R5/14.09.2023 г., а именно: в ЕД Митническа стойност от 2 979,83 лв. на 4 310 лв., в ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността от 1 на 6, в Митническо задължение от код А00 (основа 2 979,83 и ставка 0,10) 297,98 лв. и код В00 (основа 3 867,81 и ставка 0,200) 773,56 лв. на код А00 (основа 4 310 и ставка 0,10) 431 лв. и код В00 (основа 5 331 и ставка 0,200) 1 066,20 лв.; в резултат на което СН 4Х4 ЕООД е задължено да заплати възникналото вносно задължение за плащане на стоката в общ размер на 1 497,20 лв., от които мито в размер на 431 лв. и ДДС в размер на 1 066,20 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. От фактическа страна решаващият съд е установил, че на 14.09.2023 г. в МБ Кюстендил е приета за режим допускане за свободно обращение стока, описана като употребяван пътнически автомобил-дефектирал двигател, марка Audi, модел: A6, тип: бензин, цвят: сив, брой места: 5, дата на първа регистрация 11.10.2010 г., работен обем: 1995, мощност: 213 KWDIN, шаси WAUZZZ4F0BN029212, декларирана митническа стойност 2 979,83 лв. Приложените документи към МД с MRH 23BG005705030215R5 са посочени в съдебния акт. След извършен физически оглед на автомобила са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, отбелязана във фактура от 21.08.2023 г. в размер на 1 300 CHF. С писмо от 14.09.2023 г. дружеството-жалбоподател е уведомено за предприетите действия за проверка на декларираната митническа стойност и от него са изискани допълнителни документи и информация в 7-дневен срок от получаване на писмото. След като не е представен отговор е изготвено мотивирано становище и митническият орган е възложил експертна пазарна оценка на превозното средство. Според резултатите на оценката стойността на автомобила е 4 310 лв. На 14.11.2023 г. СН 4Х4 ЕООД е уведомено за предстоящото издаване на решението от митническия орган със съобщение по реда чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013. В указания срок от дружеството не е изразено становище. За изясняване на фактическата обстановка по искане на жалбоподателя по делото е разпитан св. Н. Н. А. и е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е приобщено към доказателствения материал в с.з. на 27.06.2024 г. От правна страна съдът е приел жалбата за допустима и е потвърдил валидността на митническото решение като постановено от материално и териториално компетентен административен орган, при спазване на правомощията му по чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, обективирано в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на акта. За да уважи жалбата административният съд се е позовал на приложимата правна уредба и изисквания на Регламент (ЕС) 952/2013 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във връзка с определянето на митническата стойност на стоките и правомощията по осъществяване на последващ контрол. Доказателствената тежест за наличието на основателни съмнения за отхвърляне на декларираната договорна стойност е възложена на митническия орган. В случая органът е възприел основанието за това, без да оспорва автентичността на представената търговска фактура, доказваща придобиването му от жалбоподателя. Изложените мотиви относно приложението на вторичните и резервния метод по чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. са формални и от тях не става ясно дали условията са били изпълнени. На тази база съдът е заключил, че не са доказани и обосновани основанията за пристъпване към изменение на декларираната митническа стойност на внесената стока и съответно възникналите задължения за мита и ДДС са определени незаконосъобразно. Обжалваното решение на Административен съд Кюстендил е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Наведените оплаквания и аргументите на страните са обсъдени последователно и обективно от съда, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон е правилно. В обжалваното съдебно решение са изложени ясни мотиви по релевантните факти и доказателства за преценката, която в случая се отнася до: 1. Обосноваността на възникналите съмнения по смисъла на чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; 2. Изключване на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 Регламент (ЕС) 952/2013, като предпоставка за определянето ѝ по метода в чл. 74 § 3; и 3. Спазване на правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение във вр. с чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на осъществения внос по МД с МRN 23BG005705030215R5/14.09.2023 г. на база налични данни на територията на Съюза. Неоснователни са развитите доводи във връзка с активирания рисков профил на вносителя и назначената пазарна оценка в хода на административното производство. Както посочва касаторът, митническият контрол в тази хипотеза се извършва главно чрез анализ на риска със средства за електронна обработка на данни и не изключва по никакъв начин контрола, който обикновено се извършва от митническите органи в съответствие с чл. 46, § 8 МКС. Възраженията са относими към преценката за обоснованост на възникналите съмнения в коректността на декларираните данни по МД, но не водят до различен извод по главния спорен въпрос, свързан с приложението на методите за определяне на митническата стойност. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните и е обосновал надлежно крайния извод, че не е проведено пълно и главно доказване на твърдените обстоятелства от страна на митническия орган. Приложението на резервния метод по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 изисква използването на разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Възприетият подход в решението на директора на ТД Митница София правилно е приет от съда за незаконосъобразен. На основание чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи предпоставките по чл. 140 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. Регламент (ЕС) 952/2013. Недопустимо е използването на метода по чл. 74, § 3 Регламент (ЕС) 952/2013 само въз основа на анализ на риска и дискредитиращи твърдения спрямо декларираната от името на СН 4Х4 ЕООД митническа стойност, кореспондираща с представената търговска фактура от 21.08.2023 г. В случая не са ангажирани други доказателства и източници на информация, вкл. проверка на достоверността или опит за обмен на информация по линия на международното сътрудничество на основание Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г. и Допълнителен протокол между ЕО и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997 г. относно административна взаимопомощ в митническата област. Пропорционалността на административната намеса в процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение налага да се съобрази не само изискването за възможностите на декларатора да представи търсената от него информация, но и надлежното мотивиране на съмненията. Както се посочва от СЕС в т. 60 на решение от 28.02.2008 г. по дело С-263/06, Carboni e derivati Srl: "В това отношение е необходимо да се напомни, че от съдебната практика следва, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности...". Съгласно приетото от СЕС в т. 48 от решение от 09.06.2022 г. по дело С-599/20, Baltic Master UAB, митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 МКО, съответстваща на чл. 74, § 3 МКС), трябва в максимално възможна степен да се основават на по-рано определяни митнически стойности, а методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, § 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на чл. 31 от посочения кодекс. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,