Решение № 10472 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4861/2014 г.

Решение № 10472 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4861/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 4 от 6.02.2014 г., постановено по административно дело № 380/2013 г., Административен съд - Хасково е: 1) отменил решение № Ж-71-3/01.11.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, в частта му, с която са потвърдени задължителни предписания от 24.09.2013 г., издадени от инспектор по осигуряването при ТП на НОИ - Хасково; 2) осъдил е ТП на НОИ - Хасково да заплати на Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково направените по делото разноски в размер на 350 лв. С определение от 13.03.2014 г., постановено по същото дело, е оставено без уважение искането на директора на ТП на НОИ - Хасково за изменение на постановеното съдебно решение в частта му, в която ТП на НОИ - Хасково е осъдено да заплати разноски за един адвокат в размер на 350 лв. Така постановените решение и определение са оспорени съответно с касационна жалба и с частна жалба от директора на ТП на НОИ - Хасково, в подкрепа на които е представено и писмено становище от пълномощника му юрисконсулт Галина Хараланова. Касаторът моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), както и да бъде отменено постановеното от Административен съд - Хасково определение за изменение в частта за разноските. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково, действащ чрез процесуалния представител адвокат Венелин Челебиев, оспорва касационната жалба като неоснователна, а по отношение на частната жалба не е изразил становище. Претендира и присъждане на разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставяне в сила на съдебното решение, като изразява становище за основателност на частната жалба. По касационната жалба: Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е правилно по своя резултат, макар и частично по съображения, различни от изложените в него. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Със заповед № 880 от 13.09.2013 г. ръководителят на ТП на НОИ - Хасково е възложил на инспектор по осигуряването да извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) на Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково на основание чл. 107 от КСО за периода от 1.01.2013 г. до 31.08.2013 г. Проверката е започнала на датата на връчването на заповедта - 24.09.2013 г., като за резултатите от нея е съставен Констативен протокол № 110/24.09.2013 г. Инспекторът по осигуряването е издал задължителни предписания на Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково да подаде декларация обр. 1 с коригиращи данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, в т. 21 - Осигурителен доход от декларация обр. 1 за Венета Недялкова Димова, Димо Райнов Стоянов и Венелин Карев Челебиев. Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково е оспорила издадените предписания по административен ред пред директора на РУСО (ТП на НОИ) - Хасково, който с решение № Ж-71-3 от 1.11.2013 г. ги е отменил в частта, касаеща Венета Недялкова Димова, а в останалата част е отхвърлил жалбата като неоснователна. С решение № 4 от 6.02.2014 г., постановено по административно дело № 380/2013 г., Административен съд - Хасково е отменил решение № Ж-71-3 от 1.11.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Хасково, в частта, с която жалбата на Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково е отхвърлена. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че административният акт е незаконосъобразен, поради това, че Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково не следва да бъде адресат на задължителните предписания, с оглед факта, че не са налице нарушения на закона, няма подаване на информация от страна на Осигурителната каса, която да съдържа грешни данни, а неяснотата по отношение на разпределението на средствата, внесени в единната сметка на НАП, не може да бъде вменена във вина на Осигурителната каса. Обоснован е извод, че въз основа на решение № 8660 от 17.06.2013 г., постановено по административно дело № 10332/2012 г. на Върховен административен съд, обнародвано в Държавен вестник бр. 94 от 29.10.2013 г., разпоредбата на чл. 3, ал. 1, изр. последно от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е обявена за нищожна, поради което избраният осигурителен доход от самоосигуряващия се не може да се променя служебно от органите на НОИ към момента на постановяване на обжалвания административен акт. От констативния протокол № 110 от 24.09.2013 г. се установява, че данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО по декларация обр. 1, са внесени от Осигурителната каса след 25-то число за двама от членовете й, поради което инспекторът по осигуряването е приел, че осигурителният им доход следва да се редуцира до минимално определения в ЗБДОО - 420 лв., като определения от самоосигуряващите се лица осигурителен доход, който е авансово внесен, макар и със закъснение от самоосигуряващите се лица - Челебиев и Стоянов, е 500 лв. Едновременно с това Осигурителната каса е внесла осигурителни вноски за тези членове върху избрания от тях осигурителен доход, но инспекторът е приел, че те не са постъпили в приход на ДОО и поради това следва да се подаде декларация обр. 1 с коригиращи данни, като осигурителния доход следва да е минимално предвидения - 420 лв. Между страните няма спор по фактите. Спорът е правен и обхваща въпроса осигурителната каса осигурител ли е на своите членове и следва ли да бъде адресат на задължителни предписания. Анализът на чл. 8 от КСО води до извода, че осигурителните каси не са персонифицирани правни субекти. Те не са нито сдружения, нито капиталови дружества. Членове на осигурителните каси са: осигурители, които имат наети на работа до 50 работници или служители - те могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение; самоосигуряващите се лица (чл. 8, ал. 1 от КСО). На тези свои членове осигурителните каси провеждат (извършват) осигуряването, но не са техни осигурители, защото те сами си плащат дължимите към ДОО осигурителни вноски и защото осигурителните каси могат да извършват единствено действия, посочени в чл. 8, ал. 2 от КСО. Тази преценка води до извода, че осигурителните каси са посредник между своите членове и Националния осигурителен институт чрез неговите териториални поделения. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че не може да бъде споделено становището, изразено в касационната жалба и в мотивите на проверяваното съдебно решение, че осигурителните каси са осигурител, позовавайки се на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за осигурителните каси. Те не носят отговорност за данните, подавани от техните членове, както и за невнесени съобразно указанията на закона осигурителни вноски от техните членове. В този смисъл основателно (макар и по други съображения) първоинстанционният съд е приел, че Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково не следва да бъде адресат на издадените задължителни предписания. Трябва да се посочи, че осигурителната каса събира дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", и ги превежда по сметките на ТД на НАП в съответните срокове съгласно Кодекса за социално осигуряване, Закона за здравното осигуряване и Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите. Според чл. 11, ал. 1 от Наредбата за осигурителните каси (НОК) същите не носят отговорност за осигурителните задължения на своите членове, които не са направили своевременно дължимите осигурителни вноски. Има се предвид освобождаване на осигурителната каса от отговорност поради невнасяне на осигурителни вноски в предвидените от КСО и съответно учредителния договор на касата срокове. В действителност в оспореното пред Хасковския административен съд решение на директора на ТП на НОИ - Хасково не е посочено като правно основание за издаване на задължителните предписания чл. 3, ал. 1, изр. последно от НООСЛБГРЧМЛ, а административният орган се е позовал на друго изречение от същата разпоредба, което прави неправилни изводите на съда в тази част, но като краен резултат това не води до извода, че решението на административния орган е законосъобразно, тъй като е издал задължителни предписания на осигурителната каса, която не е осигурител на членовете си. Като е стигнал обаче до краен извод за незаконосъобразност на процесните административни актове в съдебно-административното производство, проведено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата, с която е бил сезиран, за основателна. Предвид това и поради липсата на касационни основания за неговата отмяна атакуваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Върховният административен съд, шесто отделение, установи, че частната жалба е постъпила в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. След като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав намира, че разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определението от 13.03.2014 г. Административен съд - Хасково е оставил без уважение искането на директора на ТП на НОИ за изменение на решение № 4 от 6.02.2014 г. по административно дело № 380/2013 г. на същия съд, в частта му, в която ТП на НОИ - Хасково е осъдено да заплати разноски за един адвокат в размер на 350 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че страната, в полза на която са присъдени разноски за един адвокат, е приложила договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че адвокатското възнаграждение е платено в брой, а непредставянето на списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не обуславя неприсъждане на деловодни разноски. Приел е също така, че с оглед осъщественото процесуално представителство от страна на адвокат Челебиев и фактическата и правна сложност на делото не е налице прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с осъществените от страна на адвоката усилия. На първо място, искането за разноски е направено своевременно от жалбоподателя в първоинстанционното производство (сега ответник по касация) - с жалбата по делото от пълномощника му. Същият е представил договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че адвокатският хонорар в размер на 350 лв. е внесен реално и в брой. Насрещната страна е направила изрично искане на основание чл. 248, ал. 2 и чл. 78, ал. 5 от ГПК за евентуалното намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно завишено, поради което претенцията за намаляване правилно е оставена без уважение. Пълномощникът на Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково е изготвил жалбата до първоинстанционния съд и е присъствал в открито съдебно заседание на 9.01.2014 г., като е изразил становище по доказателствата и е пледирал аргументирано в полза на доверителя си. С оглед фактическата и правна сложност на делото и липсата на съдебна практика по съдебния спор възнаграждение в размер на 350 лв. не е прекомерно завишено, както правилно е преценил Административен съд - Хасково. Настоящият състав е съгласен, че не следва да се прилага § 2 от ДР на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и във връзка с липсата на съдебна практика, това не обосновава твърдението, че съдът задължително трябва да се съобрази с минимално предвиденото адвокатско възнаграждение от 150 лв. Предвид гореизложеното тезата, която се силаеше да докаже директорът на ТП на НОИ - Хасково в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция, за неправилност на атакуваните съдебни актове, не може да бъде кредитирана. С оглед на това акцесорното му искане за присъждане на деловодни разноски за касационното производство няма основание да бъде уважено, а заявената претенция от ответника по касация Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково за присъждане на направени по делото разноски за осъществена адвокатска защита е основателна. От касатора е направено възражение за прекомерност на договореното възнаграждение от страна на ответника по касация (400 лв.). Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (изм. ДВ, бр. 28 от 2014 г., в сила от 28.03.2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване минималното възнаграждение е в размер на 350 лв. С оглед обема на осъществената защита, състояща се в изготвяне на писмена защита от адвокат Челебиев, без явяване в съдебно заседание, настоящият състав приема, че следва да се уважи възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение и да се редуцира до минимално предвиденото от 350 лв. Предвид изложеното ТП на НОИ - Хасково трябва да бъде осъдено да заплати на Осигурителна каса - Адвокатска колегия Хасково разноски по делото за касационната инстанция в размер на 350 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,