Решение № 974 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2010 г.

Решение № 974 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5122/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", със седалище град София, подадена чрез процесуалния му представител против решение № 285/8.03.2010 г., постановено по адм. дело № 9123/2009 г. на Административния съд - София град /АССГ/, с което е отменена негова заповед заповед № 9842/16.12.2009 г. за прекратяване служебното правоотношение на Стефан Миладинов Павлов, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение, и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Ответникът - Стефан Миладинов Павлов, чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде отменен. Счита, че е налице реално съкращаване на длъжността на касатора. При извършените щатни промени въпрос на целесъобразност е преценката на административния орган кои служители да бъдат съкратени. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 9842/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на Стефан Миладинов Павлов на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, § 1, т. 1 от Постановление № 261 на Министерския съвет от 2009 г. и утвърдено длъжностно разписание на Митница Калотина. Установено е било по делото, че със заповед № 5136/12.06.2007 г. на директора на Агенция "Митници", Павлов е заемал по служебно правоотношение длъжността "началник на митническо бюро" с ранг I младши в Митница Калотина, Регионална митническа дирекция - София. С ПМС № 261 от 5.11.2009 г. е изменен Устройственият правилник на АМ, с което е утвърдена нова численост на персонала на агенцията - от 4003 щатни бройки същата е сведена до 3899 бройки. Въз основа на така въведената промяна е последвало изменение на щатното разписание на длъжностите в специализираната администрация, като с утвърденото ново длъжностно разписание на Митница Калотина, в сила от 15.12.2009 г., предвидените 3 щатни бройки за длъжността "началник на митническо бюро" в Митница Калотина се редуцират на 2 щатни бройки. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 17.11.2009 г., Стефан Павлов е бил началник на Митническо бюро - Ю. Ж. С новото длъжностно разписание, в сила от 15.12.2009 г. Митническо бюро - Ю. Ж. съществува като нормативна определена позиция и длъжността не е заета. С това разписание е съкратено Митническо бюро Свободна зона Драгоман. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на ЗДСл, тъй като по отношение на длъжността на касационни ответник не е налице реално съкращаване на заеманата от него длъжност - тя съществува както като нормативно определена позиция, така и като съвкупност от задължения и функции съгласно длъжностната характеристика. Настоящата инстанция намира, че тези изводи на съда са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на материалния закон, развит в насока, че липсвало реално съкращаване на длъжността на касатора. Понятието "длъжност в администрацията" е дефинирано в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. По отношение на заеманата от служителя Павлов, че позицията "началник на митническо бюро" фигурира като такава в длъжностното разписание като нормативно определена позиция. Не е налице и второто изискване за реално съкращаване на длъжността, а именно, тя да не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. В конкретния случай е премахната като нормативна позиция длъжността "началник митническо бюро - Свободна зона Драгоман", на което е била назначено друго лице, а заеманата от Павлов длъжност е била незаета към датата на прекратяване на служебното му правоотношение. В разглеждания случай длъжността на касационния ответник не е съкратена, тя съществува и в новото щатно разписание. Не може да бъде споделено становището на касатора, че е въпрос на целесъобразност кой от тримата началници на митнически бюра да съкрати, тъй като този довод би могъл да се обсъжда само в случай на извършен подбор, какъвто не е предвиден в ЗДСл, а така също и касаторът не твърди, че е приложил. Предвид на изложеното, настоящият състав приема, че не е налице реално съкращаване на длъжността на касационния ответник. Запазена е както длъжността му като нормативно определена позиция, така и дейността на митническото бюро, на което той е бил началник, поради което не е осъществен фактът на реалното съкращаване на длъжността. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установяват нарушения и на процесуалните правила, не са налице касационни основания, водещи до отмяна на решението. Същото не страда от сочените в касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски пред настоящата инстанция и не е представил доказателства за направени такива, поради което разноски не следва да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,