Решение № 348 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2009 г.

Решение № 348 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Митница - Свиленград и Регионална митническа дирекция - гр. Пловдив чрез процесуалния си представител Тодор Стамболиев против решение № 138/01.07.2009 г., постановено по адм. дело № 141/2009 г. по описа на Хасковския административен съд, с което е отменено решение № 8000-0260/29.02.2008 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-4414-0144/02.04.2008 г. на директора на РМД - гр. Пловдив за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Ес енд Би индастриъл минералс" АД - гр. Кърджали и със същото решение е задължен административния орган да издаде на дружеството удостоверение по отправеното искане по чл. 14, ал. 1 ППЗАДС. Макар да не са посочени конкретни отменителни пороци, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е следвало да постановява решението си въз основа на заключението на вещото лице на съдебно-химическата експертиза, тъй като то съдържа изявление, без да уточнява защо процесните продукти имат характеристиката на неметални минерални продукти и не дава подробно описание на техния химически състав. Освен това касаторът твърди, че съдът не е обсъдил писмо № 4414/3/15.02.2008 г. на директора на Агенция "Митници". Иска се отмяна на решиението и отхвърляне на жалбата срещу митническия акт. Ответникът по касационната жалба "Ес енд Би индастриъл минералс" АД - гр. Кърджали, редовно призован не е изпратил свой представител. От адв. На Христова е постъпила писмена защита, с която се навеждат доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът за да направи обоснована преценка се е позовал на съдебно-химическа експертиза, чието заключение като обективно и непротиворечиво и неоспорено от страните е съобразил в решението си. Според прокурора предвид експертното заключение посочените дейности съставляват минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС и обосновано съдът е приел, че енергийните продукти, използвани за тези процеси попадат в обхвата на действие на чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е е неоснователна по следните съображения: За да отмени индивидуалният административен акт на митническия орган, първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразен отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на дружеството на основание подадено искане по чл. 14, ал. 1 ППЗАДС. Обсъдено е в обжалваното решение, че се касае за стоки, представляващи енергийни продукти - дизелово гориво КН 27101941 със съдържание на сяра 0, 05 % и промишлен газьол със съдържание на сяра до 0, 2% с код по КН 27101945 които дружеството използва за преработка на зеолит. Въз основа на заключението на съдебно-химическа експертиза съдът е приел, че продуктът зеолит има характеристиките на неметален минерален такъв по смисъла на код DI 26 "производство на други неметални минерални продукти" в Регламент (ЕИО) № 3037/90, с оглед на което дейността по преработката му е "минералогичен процес" съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 33 от ЗАДС. Релевантното според съда обстоятелство е какъв е крайният продукт на преработката, като от заключението се установявало, че крайният продукт при преработката, за която ставало въпрос по спора има характеристиките на неметален минерален такъв. Въз основа на приетото, съдът е направил извод, че се касае за минералогични процеси по смисъла на чл. 4, т. 33 ЗАДС, поради което за да използва законовата привилегия дружеството трябва да се снабди с удостоверение за освободен от акциз краен потребител - чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС във връзка с чл. 14 ППЗАДС. Обжалвано решение е правилно. Дефиницията на "минералогични процеси" се сдържа в чл. 4, т. 33 ЗАДС и според нея това са процесите, класифицирани според NASE (Общата номенклатура на икономическите дейности в Европейската общност) с код DI 26 "производство на други неметални минерални продукти" в Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета относно статистическото класифициране на икономическите дейности в Европейската общност. Спорният въпрос по делото е следва ли на дружеството да се издаде удостоверение за освободен от акциз краен потребител съгласно подаденото от него искане по чл. 14 ППЗАДС, за да може да се ползва от преференцията, предвидена в чл. 24, ал. 2, т. 5 ЗАДС и която се отнася само до субекти, на които са издадени такива удостоверения. Правилно първоинстанционният съд е назначил и изслушал съдебно-химическа експертиза, тъй като въпросът се състои в това какво представлява преработката на зеолит, за която се използва посоченото по-горе гориво. Това е така, тъй като съдът не притежава специални знания в тази област и за да може да отговори на правния въпрос е длъжен да изследва въпросът за преработката на зеолит. Вещото лице е категорично, че се касае до неметален минералогичен продукт, като в заключението си подробно е описал самия производствен процес. Ако процесуалния представител на митническия орган не е бил съгласен с констатациите на експертизата е имал процесуалната възможност да го оспорва, но не го е направил. Непроявената процесуална активност, не може да се вменява като съществено процесуално нарушение на съда, изтъкнато в касационната жалба. На практика с нея се оспорва заключението на експерта, което е недопустимо това да се извършва в касационната съдебна инстанция. Неоснователно касаторите се позовават на № 4414/3/15.02.2008 г. на директора на Агенция "Митници" с оплакване, че първоинстанционният съд не го е взел предвид при постановяване на решението си и не го е обсъдил. Необсъждането на това писмо не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това цитираното писмо изразява становището на Агенция "Митници", което е изразено в атакувания индивидуален административен акт и в този смисъл не представлява доказателство, което да установява спорните факти въз основа на други доказателства. Категорично е заявено от вещото лице по съдебно-химическата експертиза, че процесното производство включва само механично преработване, а не и химична преработка за получаване на крайния продукт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон, тъй като тази инстанция е задължена служебно да следи за неговото спазване, както и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в каквато насока са оплакванията на касаторите. Решението е правилно и затова следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Воден от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,