Решение № 195 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6781/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Созопол, чрез адв. Л. Ангелова като процесуален представител, срещу решение 3343 от 27.04.2024 г., постановено по адм. дело 1632/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и произнасяне по съществото на спора за отхвърляне на предявената жалба. Иска се присъждане на разноски по приложен списък. Ответникът В. М. К., чрез пълномощника си адв. Р. Стефанова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на направените разноски в касационното производство. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл.210, ал.1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорен от В. М. К., изричен отказ на главния архитект на община Созопол, обективиран в писмо изх. УТ-4036-18-1/04.08.2023 г., да издаде разрешение за поставяне за обект заведение за обществено хранене в УПИ І-518,519, ПИ 67800.4.299 по КККР на гр. Созопол, м. Буджака. С обжалваното решение е отменен оспореният административен акт и преписката е върната на органа за ново произнасяне по заявление вх. УТ-4036-18/06.07.2023 г. на В. М. К., при спазване на дадените в мотивите му указания. Съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Посочил е, че обектът - предмет на заявлението за поставяне, е преместваем обект по см. на чл.56, ал.1, т.2 ЗУТ, а във връзка с мотивите за отказ на органа, е констатирал, че с поставянето на обекта не се надвишават установените в подробния устройствен план плана за застрояване, одобрен през 2002 г., устройствени показатели, което е в съответствие с изискванията на чл.56, ал.7 ЗУТ. Сочи се, че преместваемият обект не е елемент на основното и допълващо застрояване и не е в обхвата на предвижданията на ОУП за територията, а във връзка с обстоятелството, че имота на заявителя попада в границите на паметник на културата Via sacra археологическа недвижима културна ценност без режим за застрояване, обсъжда съгласувателното становище на Министерство на културата по чл.56, ал.4 ЗУТ. Допълнително, за да обоснове незаконосъобразността на оспорения отказ, съдът акцентира и на издадените за предходни периоди разрешения за поставяне, които са за същия обект обстоятелство, установено със събраните писмени доказателства и със заключението на вещото лице по делото. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Обосновано от доказателствения материал и съответно на закона е заключението на съда за незаконосъобразност на процесния отказ на основанията по чл.146, т. 3-5 от АПК. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на отменителните основания по чл.209, т.3 АПК. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, съобразно които са направени фактическите констатации, а въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Изложените мотиви в оспореното решение, на основание чл.221, ал.2 АПК, се споделят изцяло от настоящата инстанция, а именно: Съгласно чл.56, ал.1, т. 2 ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности, а съгласно чл.56, ал.2, изр. 1 ЗУТ, за тези обекти се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. В случая е направено искане за поставяне на преместваем обект за търговия - заведение за обществено хранене в частен имот, собственост на заявителя В. М. К., който е приложил към заявлението документ за собственост за УПИ І - 5518,5519 /сега УПИ І- 518,519/, ПИ 67800.4.299 по КККР на гр. Созопол, м. Буджака; схема за преместваемия обект, включваща част архитектура и конструктивно становище; становище на МК с СТ-84-394/23.06.2022г. за съгласуване на обекта, както и предходни разрешения за поставяне с 71/21.10.2015г.; 18/16.05.2017г. за фургон на бетонова площадка и за пергола към фургон на бетонова площадка, ведно със съгласувателни становища на МК. При горните доказателства, органът издава оспорения отказ, който мотивира с липсата на действащ застроителен план за имота предвид отмяната на осн. чл.136, ал.3 ЗУТ, на ПУП-ПРЗ с приемането на нов ПУП -ПР, поради което счита, че не може да се провери дали са спазени изискванията на чл.56, ал.7 ЗУТ относно устройствените показатели. На следващо място, в отказа се сочи, че според ОУП имотът попада в границите на паметник на културата без режим за застрояване и липсва становище на МК за съгласуване поставянето на обекта, изискуемо съгласно чл.56, ал.4 ЗУТ, доколкото представеното становище касае друг обект. Изложените основания за отказ не са налице, както правилно е констатирал административният съд. Действително, с разпоредбата на чл.56, ал.7 ЗУТ е въведено условие за разрешаване поставянето на преместваеми обекти в урегулираните поземлени имоти, ако не се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояване, и не се намалява определената минимална озеленена площ. В случая е видно, че за УПИ І -5518,5519 е одобрен ПУП-ПРЗ със заповед 552/01.10.2002 г. на кмета на община Созопол, с плътност на застрояването -20%, Кинт -0,6, етажност 7,0м. и мин. Озел. 60%. За да приеме, че действието на ПЗР е прекратено, т.е. че липсват устройствени показатели за процесния имот, органът сочи заповед 1368/25.11.2005г., с която е одобрено ЧИ на ПУП-ПР, според което от УПИ І-518,519, ІІ-518 и ІІІ-518,36 се обособяват два нови УПИ с номера УПИ І-518,519 за ПИ 67800.4.299 и УПИ ІІ-518,36 и е налице основанието по чл.136, ал.3 ЗУТ. Горните изводи на органа са незаконосъобразни, а възражението на касатора за неправилно тълкуване и прилагане на нормата на чл.136, ал.3 ЗУТ от административният съд, е неоснователно. Съгласно тази разпоредба, действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизането в сила на новия или изменения устройствен план. Заложеният от законодателя смисъл е за прекратяване действието на "съответния" план, т. е. на някой от плановете, визирани изрично в чл.110, ал.1 ЗУТ - ПРЗ, ПР, ПЗ, РУП или парцеларен планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, според устройствените цели и задачи и в зависимост от конкретната необходимост при устройството на определена територия може да се изработва и прилага един от плановете по ал.1. От горното следва, че действащ ПУП прекратява действието на предходния устройствен план в припокриващите се по предмет и обхват устройствени предвиждания. В случая е видно, че е одобрено изменение на действащия ПУП в обхвата на процесния УПИ I-518, 519 със заповедта с 1368/25.11.2005г. на кмета на Община Созопол / л.85 от делото/, което изменение обаче касае само плана за регулация /ПР/, поради което това изменение прекратява действието само на изменения ПР, но не и на плана за застрояване /ПЗ/. Следователно устройствените показатели на ПУП, одобрен със заповед 552/01.10.2002 г., са приложими, а според заключението на вещото лице, при поставяне на процесния преместваем обект, същите няма да бъдат надвишени. Установява се, че е спазено изискването на чл.56, ал.7 ЗУТ и не е налице пречка за издаване на исканото разрешение за поставяне, както правилно приема административния съд в оспореното решение. Не се подкрепя от доказателства по делото и второто фактическото основание за постановяване на процесния отказ. Не е спорно, че съгласно ОУП, одобрен със заповед РД-02-14-530/13.07.2016г. на МРРБ, имота на заявителя попада в границите на паметник на културата, с оглед на което и на осн. чл.56, ал.4 ЗУТ разрешение за поставяне се издава след съгласуване при условията и по реда на Закона за културното наследство. От приложената по делото схема за преместваемия обект, включваща част архитектура и конструктивно становище, както и от заключението на вещото лице се установява по безспорен и категоричен начин, че обекта фургон и пергола към фургон на бетонова площадка, за който е издадено съгласувателното становище на Министерство на културата с СТ-84-394/23.06.2022г., е идентичен с обекта предмет на заявлението - заведение за обществено хранене. Срещу горните констатации на вещото лице няма възражение от пълномощника на органа при приемане на заключението, а за първи път в касационната жалба е направено оспорване, което е неоснователно. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна, съдът правилно е приложил материалния закон. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане, на ответника се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 1250 лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение