Решение № 9723 от 1.11.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) , подадена чрез процесуалния представител Й. Йорданов против решение 13 от10.01.2022г. по адм. дело 2128/2021 г. на Административен съд Варна, в частта, с която е отменена Заповед за налагане на санкции РД 2530298/27.08.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, в частта, с която по т. 1. 1. т. 1. 39 включително и по т.1.49. т.1.62. включително, на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к. "Златни пясъци", сп. "Журналист", са наложени 53 броя санкции "финансова неустойка" в общ размер на 26 500 лева, както и в частта за разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че заповеди 02/01.02.2021г. и 03/01.03.2021г. са неотносими, че същите са допълнително представени едва в съдебното производство и не следва да бъдат ценени. Твърди се, че нарушенията са доказани и не са налице предпоставките за отмяна на наложените санкции. По подробно изложените в жалбата съображения, касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваните му части, да се постанови друго, с което да се потвърди административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Специализирана болница за рехабилитация-ВарнаАД чрез пълномощника адвокат Д. Михалева оспорва касационните доводи. По подробно изложеното в отговора и писмено становище иска да се остави в сила решението в обжалваната му част. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение , Административен съд Варна е отменил Заповед за налагане на санкции РД 2530298/27.08.2021 г., издадена от Управителя на НЗОК, в частта, с която по т.1.1.т. 1.39 включително и по т.1.49. т.1.62. включително, на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД са наложени 53 броя санкции "финансова неустойка" в общ размер на 26 500 лева, като е присъдил и разноски. Съдът е приел, че с оглед на събраните по делото доказателства в частите по т. 1. 1. т. 1. 39 и по т. 1. 49. т. 1. 62. от обжалваната заповед, не е доказано осъществяването на елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 2022 година. Приел е, че доводите на административния орган във връзка с несвоевременното представяне на заповеди 02/01.02.2021 г. и 03/01.03.2021 г. за разположение са неоснователни и същите следва да бъдат обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че със заповед РД 25 ЗЗ1/03.06.2021 г. на Управителя на НЗОК е наредено извършването на проверка на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ за 2020 2022 г. във връзка с жалби с вх. 23 00 317/23.04.2021 г., 19 03 141/20.04.2021 г. и 19 03 -141/27.04.2021 г. на НЗОК, с определен срок и длъжностни лица. За резултатите от проверката е съставен протокол РД-25 ЗЗ1 1/25.06.2021 г., в който е посочено, че "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД притежава разрешение за осъществяване на лечебна дейност, както и че лечебното заведение е сключило договор за изпълнение на клинични пътеки /КП/ 258, 259, 260, 261, 262, 263, 265. По време на проверката са проверени истории на заболяването (ИЗ) за месеците януари, февруари, март, април и май 2021 година по КП 265, изброени на стр. 2 от протокола. По т.1 от протокола са констатирани 63 броя нарушения на изискванията на чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г., изразяващи се в хоспитализиране/дехоспитализиране на здравно осигурени лица (ЗОЛ) от д-р К. Минчева и д-р И. Великова, докато същите са били в платен отпуск или не са били на работа. Възприемайки изцяло констатациите в Протокол РД-25-ЗЗ1-1/25.06.2021 г., Управителят на НЗОК е издал процесната Заповед за налагане на санкции РД-2530298/27.08.2021 г., с която, на основание чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г., на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД са наложени 63 броя санкции "финансова неустойка", всяка от които в размер на 500 лева, или общо 31 500 лева. В хода на съдебния процес като доказателства по делото са приети приложените към жалбата документи окончателни работни графици за м. февруари 2021 година и м. март 2021 година, налични и в административната преписка, Заповеди 02/01.02.2021 г. и 03/01.03.2021 г. за разположение на лекарите в отделение по физиотерапия и рехабилитация на "СБР Варна" АД за месеците февруари и март 2021 година, издадени от Изпълнителния директор на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД, както и Приложение 1 и 1а към Договор 031349/26.02.2020 година, сключен между лечебното заведение и НЗОК. Видно от съдържанието на оспорения административен акт наложените на жалбоподателя 63 броя санкции "финансова неустойка" са за допуснати нарушения на чл. 388, ал. 1 във връзка с чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 2022 година. Съгласно чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, който отсъства поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, няма право да извършва медицински дейности, свързани с лечението на пациенти, както и да подписва документи по чл. 294, първични медицински и финансови документи и епикризи за периода на отсъствието си. Според чл. 30, т. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да осигуряват на ЗОЛ договорената медицинска помощ и да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД. Между страните по делото не се спори, че на посочените в заповедта дати д-р К. Минчева и д-р И. Великова са извършили хоспитализации и дехоспитализации и са подписали епикризи по отношение на изброените ИЗ и ЗОЛ, като това се установява по категоричен начин от събраните в хода на административното производство множество доказателства, представляващи различни медицински документи. Спорът между страните е концентриран върху това дали на посочените в оспорената заповед дати д-р К. Минчева и д-р И. Великова са били на работа, съответно имали ли са право да подписват медицинска документация. Неоснователни са наведените касационни оплаквания във връзка с представените Заповеди 02/01.02.2021 г. и 03/01.03.2021 г. за разположение на лекарите в отделение по физиотерапия и рехабилитация на "СБР Варна" АД за месеците февруари и март 2021 година, издадени от Изпълнителния директор на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД, в насока че същите не са били представени по време на проверката, а едва с жалбата пред първоинстанционния съд. Административният орган е имал достатъчно време на разположение до провеждането на открито съдебно заседание да се запознае с тяхното съдържание и ако прецени да направи доказателствени искания във връзка с тях, включително да ги оспори. Въпреки изричните указания, дадени от съда на административния орган с определение 2631/18.10.2021 г, че носи доказателствената тежест за установяване валидността и законосъобразността на обжалвания акт, както и предоставената му възможност да представи писмен отговор по жалбата на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД, по направените доказателствени искания и да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, Управителят на НЗОК не е депозирал отговор и не е направил доказателствени искания. Видно от протокола от единственото проведено пред първоинстанционният съд открито съдебно заседание на 01.12.2021г., процесуалният представител на управителя на НЗОК е заявил, че не възразява да бъдат приети представените с жалбата писмени доказателства, както и че няма доказателствени искания. Тези заповеди са ценени от първоинстанционният съд ведно с останалите доказателства по делото. Изложените в обратната насока касационни оплаквания са неоснователни. С оглед на събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че на посочените в административния акт дати д-р К. Минчева и д-р И. Великова са били на работа, съответно на разположение, и са имали право да подписват медицинска документация. Анализът на нормата на чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. сочи, че същата въвежда императивна забрана за извършване на всякакви медицински дейности, свързани както с лечението на пациенти, така и с подписването на документи, от лекар, отсъстващ от работа поради отпуск, заболяване, командировка или друга причина, за периода, през който трае отсъствието. За да е налице нарушение на тази забрана, следва да са изпълнени следните кумулативни предпоставки: 1/ лекар специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр, да отсъства поради някоя от посочените в цитираната разпоредба причини, и 2/ през периода на отсъствието си лекарят да е извършвал някоя от изброените медицински дейности, включително да е подписвал някой от посочените документи. Тежестта за установяване на тези обстоятелства е на административния орган, налагащ санкцията. В настоящия случай административният орган не е установил безспорно тези обстоятелства за двамата лекари. В хода на административното производство е представен от здравното заведение окончателен работен график за м. февруари 2021 година, от който е видно, че на 03.02.2021 г., 05.02.2021 г. и 11.02.2021 г. д-р К. Минчева е била на работа с работно време от 08: 00 до 20: 00 часа. Следователно на тези дати посоченият лекар специалист е имал не само право, но и задължение да извършва медицински дейности, в т. ч. да подписва медицински документи и епикризи. Неправилно административният орган е приел, че на изброените дати д-р Минчева е била в платен годишен отпуск, тъй като по делото не са налице такива данни. Изписването на името на посочения лекар под таблично оформения работен график за м. февруари 2021 година, както и изброяването на числата от 1 до 15, не води до извод, че за периода от 1-15.02.2021 г. д-р Минчева е била в платен отпуск. Това не следва и от изписаното под таблицата "О Платен отпуск", което също не означава, че д-р Минчева е била в платен отпуск, а представлява пояснение, че в изготвения окончателен график за м. февруари 2021 година с буквата О се отбелязва, че на определена дата даден лекар е бил в платен отпуск. За д-р Минчева в графика изрично е отбелязано, че същата е била на работа на 03.02.2021 г., 05.02.2021 г. и 11.02.2021 година. За дати 01.02.2021г., 02.02.2021 г., 06.02.2021г., 09.03.2021г., 16.03.2021г. и 23.03.2021г. е установено, че съгласно окончателните работни графици м. февруари 2021 година и м. март 2021 година д-р Минчева не е била на работа редовна смяна, но същата е била на разположение съобразно представените по делото Заповеди 02/01.02.2021 г. и 03/01.03.2021 г. за разположение на лекарите в отделение по физиотерапия и рехабилитация на "Специализирана болница за рехабитилитация Варна" АД за месеците февруари и март 2021 година, издадени от Изпълнителния директор на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, когато особеният характер на работата налага, с колективния или индивидуалния трудов договор може да се уговори задължение за работника и служителя да бъде на разположение на работодателя извън територията на предприятието с готовност да осъществи при необходимост трудовата си функция. Законодателят допуска в определени случаи, поради особения характер на работата, да се уговори задължение за работника/служителя да бъде на разположение на работодателя, като при необходимост следва да престира работна сила извън регламентираното редовно работно време и дори извън мястото си на работа. Несъмнено медицинската дейност представлява работа с особен характер по смисъла на тази подзаконова правна норма. Издавайки Заповеди 02/01.02.2021 г. и 03/01.03.2021 г., Изпълнителният директор на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД е осъществил правомощието си по чл. 4 от Наредба 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, според която правна норма времето на разположение извън територията на предприятието се определя с месечен график, утвърден от работодателя. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че на 01.02.2021 г., 02.02.2021г., 06.02.2021г., 09.03.2021 г., 16.03.2021 г. и 23.03.2021г., макар да не е била редовна смяна, д-р Минчева е била на разположение, поради което е имала право да осъществява трудовите си функции, включително да хоспитализира и да дехоспитализира ЗОЛ, както и да подписва епикризи. Освен това забраната за извършване на медицински дейности по чл. 388, ал. 1 от НРД за МД за 2020 2022 г. касае отсъствие на лекаря специалист поради ползване на отпуск, заболяване, командировка или друга причина, каквото в случая не е налице. Горните изводи касаят и отразеното в т. 1. 36. т. 1. 39 включително и в т. 1. 49. т. 1. 62. включително от обжалваната заповед, по отношение описаните случаи на ИЗ, при които са извършени хоспитализации /т. 1. 50. 1. 62. включително/ и дехоспитализации /т. 1. 36. т. 1. 39 включително и т. 1. 49. / на ЗОЛ и са подписани епикризи от д-р И. Великова като лекуващ лекар на 13.03.2021 г. и 14.03.2021 година. Съгласно посочената Заповед 03/01.03.2021 г. за разположение на лекарите в отделение по физиотерапия и рехабилитация на "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД за месец март 2021 година, д-р И. Великова е била на разположение по смисъла на чл. 3 от Наредба 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя. Следователно на посочените дати този лекар специалист е имал право да изпълнява трудовите си функции, включително да хоспитализира и дехоспитализира ЗОЛ и да подписва медицински документи. Тук изцяло важат изложените по-горе мотиви относно другия лекар специалист д-р Минчева. С оглед на гореизложеното правилно първоинстанционният съд приел, че двете заповеди за разположение не противоречат на чл. 5 от Наредба 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя. На работник или служител не може да се възлага да бъде на разположение: 1. в два последователни работни дни; 2. в повече от два почивни дни в един календарен месец. Но от това правило е предвидено изключение- чл.5, ал.3, регламентиращо че ограниченията по ал. 1 и 2 могат да не бъдат прилагани в случаите при оказване на медицинска помощ, какъвто именно е настоящият случай. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Обжалваното решение е постановено съобразно материалния закон. По изложените съображения и при извършената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. "Специализирана болница за рехабилитация Варна" АД е направило искане за присъждане на разноски в размер на 1400,00/хиляда и четиристотин/ лева. За тази сума са представени доказателства за платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, както и списък на разноските. Страната претендира и сумата от 1550,00 лева за първоинстанционното производство, включваща 1500,00 лв. адвокатско възнаграждение и 50,00 лв. заплатена държавна такса. Жалбоподателят- управителя на НЗОК своевременно е направил възражение за прекомерност на така претендираната сума. Съгласно правилото на чл.78,ал.5 ГПК към която препраща нормата на чл.144 АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА. В настоящия случай искането е основателно с оглед правната и фактическа сложност на делото. На страната следва да се присъди сумата от 1000,00/хиляда/лева. За разликата над тази сума претенцията е неоснователна. Неоснователна е и претенцията за 1550,00 лева- претендирани разноски за първоинстанционното производство. За тази сума страната е следвало да направи искането си пред първоинстанционният съд. Освен това в първоинстанционното производство на дружеството са присъдени разноски в размер на 1288,10/хиляда двеста осемдесет и осем и 0,10/лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,