Решение № 6073 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2019 г.
ВАСII отделение26.05.2020 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 941 от 13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 771/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6073 от 26.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10265/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Хасан, чрез адв. Илиева като процесуален представител, срещу решение № 941 от 13.05.2019 г., постановено по адм. дело № 771/2018 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед или евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Касаторът претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответниците - кметът на Община Дългопол, И. Мехмед, З. Реджеб, М. Мехмед, Ф. Юмер, А. Мехмед и А. Кемалова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 153/21.02.2018 г. на кмета на Община Дългопол, с която по заявление на И. Мехмед е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план - план за регулация (ПУП-ПР) на с. Медовец, одобрен със заповед 1867/29.05.1962 г., в частта за УПИ ХVІ - 122, кв. 12, с който регулационните му граници се поставят в съответствие с имотните граници на имот с идентификатор 47620.501.115 съобразно кадастралния план на с. Медовец, одобрен със заповед № РД-17-12/4.08.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК - София, като се обособява УПИ ХХVІ-122 с площ от 596 кв. м. Със заповедта се променят и съседните УПИ ХІV-123, ХV-121 и ХVІІ-134, като регулационните им граници в общите части с УПИ ХVІ-122 се поставят в съответствие с имотните им граници съобразно същия кадастрален план само в частите, граничещи с имот 47620.501.115, в резултат на което: УПИ ХІV-123 се преобразува в нов УПИ ХХІV-123 с площ от 1036 кв. м., УПИ ХV-121 се преобразува в нов УПИ ХХV-121 с площ от 1090 кв. м. и УПИ ХVІІ-134 се преобразува в нов УПИ ХХVІІ-134 с площ от 706 кв. м. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил оспорването против административния акт, подадено от Х. Хасан като собственик на засегнат от одобреното изменение на регулационния план УПИ ХІV-123. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложил е доводи, че границите на УПИ ХVІ - 122, кв. 12 по регулационния план от 1962 г. не съвпадат с отразените граници на поземлен имот с идентификатор 47620.501.115 по влязлата в сила кадастрална карта от 2005 г., поради което са приведени в съответствие с тях. Обосновал е извод за изпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, допускащи промяна на действащия ПУП на посоченото в заповедта правно основание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението - основно и допълнително на съдебно-техническата експертиза. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Установено е, че действащият регулационен план за с. Медовец е одобрен през 1962 г. Кадастралната карта за землището му е одобрена през 2005 г. Регулационните граници на УПИ ХVІ-122, отреден за ПИ с пл. № 122 по плана от 1962 г. не съвпадат с кадастралните граници на имот с идентификатор 47620.501.115. Съгласно действащия кадастрален план от 2005 г. имотът, собственост на заявителя в административното производство, е нанесен с площ от 589 кв. м., а съгласно одобреното изменение на ПУП- ПР същият е с площ от 596 кв. м, която разлика от 7 кв. м е определена от вещото лице и от съда в рамките на допустимата грешка. Това обстоятелство изрично е посочено в забележка към графичната част на заповедта. От съпоставката на приложения проект и одобрената кадастрална карта за процесния имот се установява, че с одобреното изменение на ПУП - ПР е постигнато съвпадение между кадастрални и регулационни граници. При така установените по делото факти и обстоятелства съдът правилно е приложил материалния закон. Изменението в регулацията е с правно основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно която разпоредба влезлият в сила подробен устройствен план се изменя, когато е налице одобрено по надлежния ред изменение на кадастралния план, респ. когато се одобри или измени кадастралната карта в урегулирана територия, в резултат на което имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Целта на изменението на ПУП - ПР е привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните. При наличие на влязла в сила кадастрална карта от 2005 г. и надлежно подадено заявление от И. Мехмед като собственик на ПИ с идентификатор 47620.501.115, административният орган правилно е изменил регулационните линии по установените в кадастралната карта имотни граници. Законосъобразно съдът е приел, че доводите на жалбоподателя, свързани с неправилно нанесена кадастрална граница между двата имота са относими в друго производство, а именно по изменение на кадастралната карта, но не и при преценката относно предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Разминаването в площта на новопроектирания УПИ спрямо тази на нанесения в КК поземлен имот не може да обоснове извод за липса на съответствие между регулационните и кадастрални граници, прието в заключението на съдебно-техническата експертиза, доколкото в случая самото вещото лице уточнява в съдебно заседание, че се касае за допустима грешка при измерване по графичен картен материал. Дори да е допусната непълнота или грешка при одобряване на кадастралната карта, административният орган е длъжен да съобрази имотната граница така, както е отразена в нея и съобразно това да постави и регулационната линия. Подаване на заявление от всички собственици на УПИ, чиито граници се променят с оспорената заповед, респ. изразяване на съгласие от тяхна страна законът не изисква в хипотезата на процедираното по посочената правна норма изменение. Доводите на жалбоподателя, свързани с оспорване на част от собствеността върху ПИ 47620.501.115, предвид заплащането на 55 кв. м, придадени към имота му с първоначалния регулационен план, са ирелевантни в настоящето производство. След евентуално решаване на спора за собственост по исков ред и при одобряване на ново изменение на кадастралната карта с корекция на установеното с влязлата в сила през 2005 г. заповед положение на кадастралните граници, е допустимо изменение на ПР по същия ред. Независимо от посочването в оспорената заповед и на разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ като правно основание, изменението на регулационния план е процедирано по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Фактическите обстоятелства, изложени в заповедта и приложения проект, установяват изпълнението на предпоставките за изменение на плана поради несъответствие между регулационните и имотните граници във връзка с одобряване на кадастрална карта и изключват приложението на § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 във вр. с § 6 ЗУТ. Затова необсъждането в обжалваното решение на предпоставките за изменение на ПУП - ПР на това основание не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в какъвто смисъл са наведените в касационната жалба възражения. По делото липсват доказателства, обосноваващи приложението на тази разпоредба в конкретния случай. Доводите на жалбоподателя относно засягането на другите УПИ, чиито граници се променят с одобреното изменение на регулационния план, не следва да се обсъждат, тъй като е недопустимо да релевира чужди права. Предвид изложеното, законосъобразно и обосновано съдът е приел, че одобреното от административния орган с оспорената заповед изменение на регулационния план е в съответствие с материалноправните предпоставки по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,