Решение № 11330 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2018 г.
ВАСV отделение23.07.2019 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4829 от 16 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 3496/2017 г., по описа на Административен съд С. – град. ОСЪЖДА "Баташки и партньори" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Г. Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ...-3, ап. ...-3, представлявано от управителя В. Баташка да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за разноски за настоящата съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11330 от 23.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12453/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Баташки и партньори" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж. к. "Г. Д.", бл. ..., вх. "...", ет. ...-3, ап. ...-3, представлявано от управителя В. Баташка срещу решение № 4829 от 16 юли 2018 г., постановено по адм. дело № 3496/2017 г., по описа на Административен съд С. – град, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество против задължително предписание за временно спиране на разпространението на течно гориво № Пд-0219 от 13 март 2018 г., издадено от главен инспектор в отдел "Инспекция на качеството на горива", главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор". В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Моли се за отмяна на оспорения съдебен акт като вместо него съдът постанови друго по същество на спора, с което да отмени задължителното предписание за временно спиране разпространението на течно гориво – автомобилен бензин А-95 Н от бензиноколонка № 2, в налично количество 4 010 литра, собственост на "Баташки и партньори" ЕООД. В писмено становище от 04 юни 2019 г. касаторът претендира присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски, а също така и прави възражение за прекомерност на разноските на ответника. Ответникът – главен инспектор в отдел "Инспекция на качеството на течните горива" на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, лично и чрез пълномощника му служител с юридическо образование Тодоров, изразява становище за неоснователност на касационната жалба като моли за отхвърлянето й с доводи, изложени в писмено становище. Предявява присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, както и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощника на касационния жалбоподател. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, в обжалваната му част, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. – град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Баташки и партньори" ЕООД, представлявано от управителя В. Баташка против задължително предписание № Пд-0219 от 13 март 2018 г., издадено на осн. чл. 30г, ал. 1, т. 1, б. "в" от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), от главен инспектор в Отдел "Инспекция на качеството на горива", главна дирекция "Контрол на качеството на течните горива" на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор" за временно спиране разпространението на течно гориво – автомобилен бензин А-95 Н от бензиноколонка № 2, в налично количество 4010 литра, собственост на едноличното дружество. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е обсъдил правнорелевантните факти в тяхната съвкупност и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на принудителната административна мярка (ПАМ), обективирана в задължително предписание за временно спиране разпространението на течно гориво – автомобилен бензин А-95 Н от бензиноколонка, собственост на касатора, чрез поставяне на удостоверителни знаци по реда на чл. 30г, ал. 2 от ЗЧАВ. С оглед разпоредбата на чл. 30б, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЧАВ, длъжностните лица по чл. 30а, ал. 1, т. 2 от същия закон имат право: да изпитват пробите от течни горива в посочените от тях акредитирани подвижни и/или стационарни лаборатории и въз основа на протокола от изпитване да съставят експертно заключение за съответствие на изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в чл. 8, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол (Наредбата). С Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредбата са уредени изискванията за качество по отношение на течно гориво за автомобилен бензин А-95 Н. Правилно инстанцията по същество е установила, че са налице условията за налагане на процесната ПАМ, обективирана в задължително предписание за временно спиране, а именно: извършена проба от течно гориво – автомобилен бензин марка А-95 Н и установено несъответствие на последния с изискванията за качество, регламентирани в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, като констатираното отклонение от страна на административния орган е над допустимото, съобразно БДС EN ISO4259. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваното предписание са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 30б, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЧАВ и Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от Наредбата за изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че релевираните касационни основания за нарушение на материалния закон са неоснователни и необосновани, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция е основателна на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да се присъди сумата от 100, 00 лв. (сто лева) за разноски. Последната следва да се възложи в тежест на "Баташки и партньори" ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя В. Баташка. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,