Решение № 5435 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2015 г.

Решение № 5435 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8522/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община срещу решение № 3842/2.06.2015 г. по адм. д. № 1371/2014 г. по описа на Административен съд София град. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане съдът да отмени обжалваното съдебно решение, като пререши спора по същество или при условията на евентуалност - върне делото за ново разглеждане на Административен съд София град. Ответникът, "Кестрел Инвестмънт България" АД оспорва касационната жалба. Сочи, че самото обстоятелство, че имотите попадат извън зоната, в която се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, прави невъзможно и предоставянето на услугите по другите два компонента от таксата битови отпадъци /ТБО/. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е Ревизионен акт № МДТ - РД - 01 - 07 - 59/28.10.2013 г., издаден от Румяна Бенковска, началник отдел в Столична община и Мирослава Александрова Дамянова - главен инспектор в Столична община, Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", потвърден с Решение № СО-РД-22-01-2/14.01.2014 г. на кмета на Столична община, в частта за определените задължения за такса битови отпадъци за периода 2008-2010 г., ведно с начислените лихви. За да отмени този ревизионен акт в обжалваната част, съдът, въз основа на представената и приета експертиза по делото, е обосновал, че ответникът чрез представените по делото доказателства не доказва престиране на услугата в трите й компонента. Решението е неправилно: Касационната инстанция констатира, че решението по своята същност представлява пълно възприемане на заключението на вещото лице по делото, без пълен, задълбочен и всестранен анализ на представените по преписката /в четири тома/ писмени доказателства. В тази насока, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ. На първо място, касационната инстанция следва да посочи, че изводът на съда за недължимост на таксата почива на груб и общ анализ на събраните по преписката доказателства, като не се анализират в контекста на приложимите правни норми фактите относно излаза на имотите на жалбоподателя на бул. Президент Линкълн, както и факта на организираното предоставяне на услугите по посочения булевард. От текста на решението не става ясно защо съдът приема за недължима таксата за услугите и в трите им компонента, без да третира приложението на чл. 63, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който текст: За имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. ВАС многократно в решенията си е посочвал, че с оглед на различното съдържание на трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ и на различните цели, които общината преследва чрез предоставянето на тези услуги, законодателят е въвел изисквания, които определят кога услугите са предоставени и кога се счита, че са ползвани. Първата от трите услуги по смисъла на чл. 62 ЗМДТ е услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и тя се предоставя от общината на конкретния правен субект. Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Правилно административният съд е приел, че доказателствената тежест е на органа. В решението обаче липсва анализ на представените по делото доказателства относно престиране на услугата в тази компонента. Престирането на услугата в съответните й компоненти е фактическо основание-един от релевантните юридически факти, при осъществяването на които възниква задължението за таксата. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДОПК доказателствената тежест за фактическите основания е на органа. За да докаже елементите от фактическия състав по този компонент, органът е представил многобройни писмени доказателства, касаещи всеки от периодите, които не са анализирани от съда. Дори и да се приеме, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване не е предоставяна от общината за процесните имоти /въпреки липсата на анализ относно предоставянето й по посочения булевард/, то това не обосновава механично извод за недължимост на таксата и в останалите й два компонента. Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т. е. достъпно за всички, ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии. Ето защо, законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Предоставянето на услугата по т. 2 не е обвързано и не зависи от предоставянето или съответно непредоставянето на услугата по т. 1 - сметосъбиране и сметоизвозване. Касационната инстанция не споделя възражението на ответника по касационната жалба в тази насока. Нещо повече, поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване не означава поддържане на чистотата на териториите точно на границата до процесния имот. Законът не обвързва дължимостта на таксата с предоставянето на услугата на конкретна територия за обществено ползване, която да граничи с имота на задълженото лице. За да е релевантно за целите на дължимостта на таксата, предоставянето на услугата не следва да е осъществено точно на територията за обществено ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно задължено лице. Обемът на предоставената услуга е въпрос на компетентност на органа на местно самоуправление. Според касационната инстанция, за да се установи дължимост на таксата по този пункт е необходимо да се докаже престиране на услугата в района на имотите като цяло. В тази насока, в съдебно решение липсва анализ на представените доказателства във връзка с установените факти относно положението на имотите. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. Третият вид услуга е обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. В Закона за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да стане. Законодателят е приел, че такса за тази услуга не се събира, когато общината няма депа или други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Принципно, тази услуга също не е обвързана изцяло с фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, както правилно посочва касатора. По отношение на тази услуга също не е налице възможност предварително да се декларира неползването й. Съгласно текста на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; а видно от т. 3 на същата разпоредба, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Изводът за недължимост на таксата по пункт 2 и пункт 3 за услугата, направен от АССГ в обжалваното съдебно решение е общ и не почива на анализ на доказателствения материал по спора. Касационната инстанция не може да пререши спора по същество, тъй като липсва установяване по фактите, въз основа на доказателствата по спора от първоинстанционния съд. Освен доказателства за реално предоставяне на услугата, ответникът е представил доказателства и за други релевантни за дължимостта на таксата обстоятелства, а именно основата и ставката, които са от значение за определяне на размера на таксата. Съдебното решение не съдържа анализ и на тези елементи. Тъй като в случая по делото са представени четири тома писмени доказателства, в изпълнение на указаната доказателствена тежест от съда, а съдът не е установил факти въз основа на анализ на същите, релевантни за всеки от елементите, необоснован е изводът на Административен съд-София град за недоказана дължимост на таксата за процесните имоти по периоди. За пълнота, касационната инстанция излага и констатация относно допуснато нарушение в процедурата по оспорване и откриване на производство по оспорване на документи: В съдебно заседание на 28.05.2014 г. съдът е открил производство по оспорване на "протоколите, представени от ответника, които съдържат установявания на количеството изпълнени и неизпълнени видове дейности за съответните периоди". В тази насока е указал на ответника, че следва да представи и други доказателства, с които да удостовери, че съответните видове и количества работа са били изпълнени за посочения обект. Производството по оспорване на документ е регламентирано в ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 в административния процес. За да се оспори един документ, на първо място следва да се изясни неговия вид и характер, не чрез общото заявяване "протоколите, представени от ответника" - при четири тома доказателства, а чрез конкретното посочване на всеки документ, който се оспорва и точното посочване на това в каква част се оспорва същия. Изясняването на вида и характера на оспорения документ, както и частта в която се оспорва, е от съществено значение при разпределение на тежестта на доказване от съда. Възлагане на тежестта на доказване на органа, без да бъде изяснен характера на документа, има характер на съществено нарушение, от значение и при разпределение на тежестта на доказване и с оглед бъдещото ценене на документите при анализ на доказателствата по спора. При оспорване на един документ задължително следва да се посочи дали се оспорва като неавтентичен или неверен. Съответно частните документи могат да се оспорват само относно тяхната автентичност; докато официалните и по отношение на тяхната вярност. При оспорена вярност на официален удостоверителен документ, в тежест на оспорващия е да докаже, че удостовереното в този документ не отговаря на действителното фактическо положение. Предвид гореизложеното, решението на Административен съд София град следва да бъде отменено, а делото върнато на друг състав на същия съд за ново разглеждане при съобразяване с указанията, дадени в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд