Решение № 7470 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2014 г.

Решение № 7470 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9877/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационната жалба на зам. изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4150/23.06.2014 г., постановено по адм. дело № 8272/2013 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отмяната му. Ответникът по жалбата - Марияна Стоянова Калудова чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град е отменил Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., изх. № 02-260-6500/2113 от 27.06.2013 г., издаден от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Въз основа на установената от представените от страните по делото доказателства фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила но в нарушение на приложимия материален закон и несъответствие с целта на закона. Така постановеното решението е неправилно и следва да се отмени, а спорът - да се реши по същество при следните съображения: Относно компетентността на издателя на административния акт, съдът е приел, че е представена заповед № 03-РД/606/21.02.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която той е делегирал правомощия на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава и подписва уведомителни писма за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 212 "Плащания за земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. Приел е, че делегирането е правомерно, тъй като е извършено от компетентен орган по чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, при дадената законова възможност от чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" за това. Този извод на съда е неправилен и не е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11/2008 г., според който ДФ "Земеделие" прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба. Изпълнителният директор на фонда организира и ръководи дейността на фонда и го представлява - чл. 20, т. 2 и 3 от ЗПЗП и именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1 от АПК, установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентният административен орган, в случая изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне трябва също да е допуснато от закона. Такава законова възможност към момента на издаване на оспорения административен акт не е налице. По-нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, като издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 от АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия. Неправилно при това положение първоинстанционният съд се е позовал на Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", акт на Министерски съвет. Този правилник регламентира структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация и макар да урежда възможността за делегиране на правомощията от изпълнителния директор на други длъжностни лица, използването на тази възможност не води до валидно прехвърляне на правомощия. Административен е органът, който е носител на административни правомощия по силата на закон, какъвто издалият акта не е. Ето защо обжалваният акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 212 изх. № 02-260-6500/2113 от 27.06.2013 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издаден от некомпетентен орган, който макар и да действа въз основа на заповед за делегиране на правомощия, не ги е получил валидно, поради което не ги е придобил. Предвид изложеното, като е приел, че оспореният административен акт е валиден, но незаконосъобразен, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което обжалваният акт да бъде обявен за нищожен, а преписката върната на компетентния административен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Целените от закона последици не биха могли да бъдат постигнати с отмяната на оспорения акт като незаконосъобразен, тъй като при констатираната нищожност се следва произнасяне от компетентния орган. Искането на ответната страна за присъждане на съдебни разноски е направено своевременно, но не следва да бъде уважено, тъй като доказателства за наличието им - договор за правна защита и съдействие от 24.04.2015 г. са представени след приключване на съдебното дирене. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение