Решение № 109 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2082/2005 г.

Решение № 109 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2082/2005 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. Образувано е по касационна жалба от С. А. Б. ЕГН **********, жив. гр. Д. чрез адвокат-пълномощник Б. Г. против въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд, гражданска колегия, IV състав от 16.07.2005 г. по гр. д. № 455/2005 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Дупнишки районен съд, постановено по гр. д. № 234/2005 г. /след допусната по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК поправка на номера на делото на ДРС да се чете вместо гр. д. № 234/2005 г. - гр. д. № 17/2003 г./. С решението на Дупнишки районен съд, 9-ти състав № 234/21.04.2005 г., постановено по гр. д. № 17/2003 г. са отхвърлени предявените от С. А. Б. против "Държавен застрахователен институт /ДЗИ/" А., Г. агенция, гр. К. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: Страните по делото са били в трудово правоотношение по силата на заповед № 16/4.03.1983 г., издадена от директора на ДЗИ - Дупница, като ищцата е заемала длъжността "застрахователен деятел". Трудовото правоотношение е прекратено със заповед на ръководителя на "ДЗИ", Г. агенция, Кюстендил № 21/11.11.2002 г., считано от 12.11.2002 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор във връзка с чл. 44, ал. 2 ЗЗ, забраняващ застрахователният агент-физическо лице да бъде в трудови правоотношения със застрахователя. С решение на ВКС № 2134/27.12.2004 г. по гр. д. № 3193/2002 г. е обявен за недействителен след 11.10.1999 г. трудовият договор, сключен на 4.03.1983 г. между "ДЗИ", Дупница и С. А. Б. Посочено е в решението на ВКС, че трудовото правоотношение между страните е възникнало при спазване разпоредбите на КТ от 1951 г. /отм./ относно формата и начина на възникването му, но с влизане в сила на разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ЗЗ /ДВ, бр. 88/8.10.1999 г., в сила от 11.10.1999 г./, обявяваща, че застрахователният агент не може да бъде в трудови правоотношения със застрахователя правоотношението между страните не е могло да продължи да съществува като трудово по силата на закона. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /12.11.2002 г./ не е било влязло в сила съдебното решение на ВКС за обявяване недействителността на трудовото правоотношение след 11.10.1999 г. и тъй като Б. е действала добросъвестно до момента на прекратяване на трудовия договор /12.11.2002 г./ отношенията между страните са се уреждали като при действителен трудов договор с оглед фикцията на чл. 75, ал. 1 КТ. Това е обусловило процесуална допустимост тя да оспори законността на уволнението чрез иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което ищцата е сторила по настоящото дело. Ищцата е уволнена на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ - обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. С изменението на чл. 44, ал. 2 ЗЗ, в сила от 11.10.1999 г. за бъдеще е забранено осъществяване на застрахователно агентство по трудово правоотношение. Това законодателно разрешение обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. Поради неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ неоснователни са и обусловените от изхода на главния иск обективно съединени претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касационната жалба е неоснователна. Към датата на постановяване прекратяването на трудовото правоотношение е била в сила забранителната норма на чл. 44, ал. 2 ЗЗ, поради което основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ е било налице. Предвид изложеното въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на III г. о.