Решение № 10268 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2014 г.

Решение № 10268 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7551/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби: 1/ на главния архитект Столична община, район "Нови Искър" против Решение № 50/6.01.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. дело № 6909/2011 г., в частта, с която се приема за установено, че скици № 39/7.01.2008 г. и № 1104/29.06.2009 г, издадени от него са неверни в частта, в която не отразяват регулационните отношения, в които се намира УПИ Х-51 от кв. 31 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед № РД 16-077/9.04.1990 г. и 2/ на Михаил Богомилов Димитров от с. Войняговци срещу същото решение, но в частта за отхвърляне на иска му с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за установяване неверността на посочените скици в останалата част. В жалбите се излагат доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му.

Постъпила е и частна жалба от Михаил Богомилов Димитров против Определение № 708/7.02.2014 г. по същото дело на Административен съд - София град, с което е оставено без разглеждане искането му за допълване на постановеното по делото решение. В частната жалба се поддържа неправилност на определението.

Ответната странаq главен архитект на Столична община, район "Нови Искър" оспорва касационната и частната жалби. Михаил Димитров оспорва касационната жалба.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационните и частната жалби.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид доказателствата по делото, приема следното:

1. Касационните жалби са допустими - подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу решение, което подлежи на касационно обжалване и от страни по делото, за които то е неблагоприятно в обжалваните части, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

При повторното разглеждане на делото, съобразявайки се със задължителните указания на Върховния административен съд по прилагането на закона, първоинстанционният съд правилно и обосновано установява, че процесните две скици са извадки от ПУП, одобрен със заповед № РД-16-007/9.04.90 г. Като копия-извадки от ПУП-РП, в геометрично отношение представляват точно копие на действащия РП на с. Войняговци, като е установено, че в частта, с която не отразяват регулационните отношения, в които се намира УПИ Х-51 от кв. 31 по действащия регулационен план, са неверни. Административният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата. Правилно и в съответствие с материалния закон Административен съд София град приема, че спорът за собственост не е подведомствен на административните съдилища /арг. чл. 128 АПК/, а се разглежда от общите съдилища. Съдебната проверка обхваща само законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Като краен резултат обжалваното решение е съобразено с материалния закон и обосновано от събраните доказателства. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съобразени са задължителните на основание чл. 224 АПК указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението на ВАС по адм. дело № 650/2013 г.

1. Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащо на обжалване определение, постановено в производство по реда на чл. 176 АПК, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Допълнителен съдебен акт се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. С решението, чието допълване се иска първоинстанционният съд се е произнесъл по цялото обжалване. Мотивите на съдебния акт не подлежат на допълване. Недопустимо е преразглеждането на жалбата, каквото по същество е формулираното искане оформено като такова за допълване на постановеното решение от Административния съд. По тези съображения искането за допълване на постановеното по делото решение е недопустимо и правилно е оставено без разглеждане с обжалваното определение.

При неоснователност на оплакванията в касационните и частната жалби, решението и определението следва да бъдат оставени в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение