Решение № 45 от 29.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 1015/2020 г.

Решение № 45 от 29.03.2021 г. на ВКС по н. д. № 1015/2020 г., III н. о., НК, докладчик председателят Блага Иванова Настоящето производство е образувано по искане на осъдения А. Г. А., депозирано на 3.12.2020 г, за възобновяване на НОХД № 25/19 по описа на Свищовски районен съд, по което е постановена присъда № 4 от 19.02.2019 г, влязла в сила на 7.03.19 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 17.11.2017 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 3 и чл. 54 НК, е осъден на една година и два месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, и глоба, в размер на 500 лв, както и на "лишаване от право да управлява МПС", за срок от една година и шест месеца, а на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година и шест месеца "лишаване от свобода", наложено по НОХД № 213/17 по описа на Окръжен съд, Велико Търново, което да бъде изтърпяно при "строг" режим. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят е задочно осъден и желае наказателното производство да бъде възобновено, за да вземе лично участие в процеса. Изтъква се, че при предаването му на българските власти, въз основа на ЕЗА, са предоставени гаранции за възобновяване на делото. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано с негово участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за присъдата на 2.07.2020 г, когато е предаден на българските власти от властите на Кралство Нидерландия, въз основа на ЕЗА /. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Досъдебното производство е образувано като бързо производство, по което А. Г. А. е привлечен към наказателна отговорност, за престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, лично, с участието на защитник, с постановление от 21.11.18 г. Обявил е два адреса за призоваване, а именно: [населено място], и [населено място], [улица]. Взета му е мярка за неотклонение "подписка" и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си, без да уведоми компетентния орган. На 23.01.2019 г е внесен обвинителен акт в съда, образувано е НОХД № 25/19 по описа на Свищовски районен съд като бързо производство и делото е насрочено за 30.01.2019 г. В проведеното на 30.01.2019 г съдебно заседание представителят на прокуратурата, който е имал задължение да осигури подсъдимия, е направил изявление, че лицето е отпътувало от страната на 24.12.2018 г, но не е известно на какъв адрес се е установило. Съдът е отложил делото за 19.02.2019 г, като е съобразил, че подсъдимият е нередовно призован и следва да бъдат положени усилия за негово издирване и призоваване за съдебно заседание. Осъденият е търсен на известните по делото адреси, но призовките са върнати в цялост с отбелязване, че адресатът не е намерен. Съдът е дал ход на делото на 19.02.2019 г, след като е констатирал, че подсъдимият не може да бъде намерен, за да бъде призован, а и обвинението не е за тежко престъпление, в която хипотеза присъствието му в съдебно заседание не е задължително. Осъдителната присъда е постановена на същата дата и е влязла в сила на 7.03.2019 г. Осъденият е предаден на българските власти от властите на Кралство Нидерландия, въз основа на ЕЗА, издадена на 12.03.2020 г. При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят е привлечен лично към наказателна отговорност, откогато се счита, че е узнал за воденото наказателно производство. Известно му е, че процесът е образуван и воден като бързо производство, което предполага разглеждането на обвинителния акт от съда в кратък срок. Не е взел участие в съдебната фаза, тъй като е заминал извън страната, без да уведоми компетентните органи за новия си адрес. По този начин е препятствал усилията на съда да му осигури участие в процеса, а това негово процесуално поведение е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие. От изложеното е видно, че молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не се възползва от правото си на лично участие в съдебната фаза, в какъвто случай искането му за възобновяване не следва да бъде уважено. Не може да бъде уважено и искането, основано на чл. 423, ал. 5 НПК, която разпоредба е приложима в случаите на предаване след допусната екстрадиция, докато, по настоящето дело, предаването е осъществено, въз основа на ЕЗА, в която се препраща към общия ред по чл. 423, ал. 1 НПК, при който се преценява процесуалното поведение на осъдения като условие за допускане на възобновяването. В случая, основанията по чл. 423, ал. 1 НПК не са налице, откъдето и искането се явява неоснователно и не може да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Г. А. за възобновяване на НОХД № 25/19 по описа на Свищовски районен съд, по което е постановена присъда № 4 от 19.02.2019 г, влязла в сила на 7.03.19 г. Решението не подлежи на обжалване.