Решение № 6648 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2015 г.

Решение № 6648 от 6.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Монтана против решение № 402 от 23.07.2015 г., постановено по административно дело № 309/2015 г. на Административен съд - Монтана. С посоченото решение съдът е: 1) отменил по жалбата на Г. В. В. от с. Смоляновци, обл. Монтана, решение № 35 от 29.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 234/20.03.2015 г. на началник отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Монтана, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. В. В.; 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на пенсионния орган при ТП на НОИ - Монтана, който да изпълни задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение; 3) осъдил Националния осигурителен институт, чрез директора на ТП на НОИ - Монтана, да заплати на Г. В. В. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт. Ответникът по касация - Г. В. В. от с. Смоляновци, обл. Монтана, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат Мария Каменова, в писмени възражение и защита оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалвания с нея съдебен акт да бъде оставен в сила, като претендира и присъждане на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага същата да бъде оставена без уважение, а оспореното с нея съдебно решение да се остави в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличие на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административен съд - Монтана, по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Г. В. В. решение № 35 от 29.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на В. срещу разпореждане 234/20.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Монтана, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като няма изискващия се сбор от осигурителен стаж и възраст -100, а има сбор от 95-02-13, както и по чл. 68, ал. 1-2 от КСО, защото няма изискващата се през календарната 2014 г. възраст от 63 г. и 8 месеца, както и изискуемия осигурителен стаж от 37 години и 8 месеца. За да не уважи депозираната от Г. В. жалба срещу това разпореждане, горестоящият административен орган е приел, че осигурителният стаж на лицето е спорен за периодите 03.05.1978 г. - 17.10.1981 г., 01.12.1992 г. - 11.11.1993 г. и 01.10.1995 - 05.03.1998 г., положен на длъжностите "багерист на автобагер - подземен" и "фандромист, машинист на челен товарач и багер - подземен", с мотиви, че положеният от В. труд на посочените длъжности в ЕТД "Редки метали" ЕООД - Бухово (поделението Миннодобивно предприятие /МДП/ "Септемврийци" - с. Смоляновци) не следва да се зачита като първа, а като втора (съгласно т. 61а от отменения ПКТП) категория труд, поради обстоятелството, че липсвало изрично отбелязване при заверка в трудовата книжка, че положеният труд през спорните периоди е извършван на руднична площадка или под земята, и има разминаване в посочените данни в трудовата книжка и в УП 30 № 38/06.03.1998 г., издадено от осигурителя ЕТД "Редки метали" ООД - Бухово (отразеното в него обуславя извод, че трудът на В. през тези периоди е от първа категория). Органът е изискал допълнителна информация от "Обединен осигурителен архив" с. Невестино при ТП на НОИ - Кюстендил и е извършил проверка в регистъра на осигурените лица, анализирал е наличните доказателства и приложимите нормативни разпоредби, и не е дал вяра на данните в цитираното УП 30 поради липса на други писмени доказателства, които да установяват истинността на отразените в документа обстоятелства по естеството на полагания труд и категоризирането му. Извършеното в резултат на тези действия по заявлението от 09.10.2014 г. за пенсиониране на Г. В., е довело директора на ТП на НОИ - Монтана до извод, че не са налице предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО да се отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че В. има необходимата възраст за мъжете за 2014 г. - при изискуема 57 години и осем месеца при втора категория има 58 години, има необходимия стаж общо от първа и втора категория труд (21-07-05), има прекратяване на осигуряването за 2014 г., но не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст 100, тъй като има 95-02-13 (37 години, 2 месеца и 4 дни стаж и 58 години, 0 месеца и 9 дни възраст). За да отмени процесното решение № 35 от 29.05.2015 г. на касатора, първоинстанционният съд е приел, че положеният от Г. В. В. труд за периодите 03.05.1978 г. - 17.10.1981 г. и 04.11.1992 г. - 05.03.1998 г., положен на длъжностите "багерист на автобагер - подземен" и "фадромист, машинист на челен товарач и багер-подземен", попада в приложното поле на чл. 4б от ПМС № 40/23.08.1968 г., видно от представеното удостоверение образец УП - 30 № 38/06.03.1998 г., обсъдено заедно с представените от В. заверени копия на трудова книжка, заповед за ползване на платен годишен отпуск (с отбелязване на допълнителния отпуск за вредност) и заповед за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за условия на труд (с изрично отбелязване, че е за "табана", т. е. руднична площадка). За спорните периоди, В. е заемал горепосочените длъжности, с изрично отбелязване в удостоверението, че трудовия стаж е положен в условията на първа категория, като предприятието е признато за силикозно със заповед № 154/17.10.1960 г. на Комитета по промишлеността и протокол от 13.10.1960 г. на ДСИ при МНЗСГ. Удостоверението представлява официален документ със съответната материална доказателствена сила, като административния съд е посочил и, че същото не е оспорено в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. Проверяваното решение на Административен съд - Монтана е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на административния орган са неоснователни. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Като е изпълнил задълженията си по чл. 172а от АПК, правилно решаващият състав е приел, че оспореното административно решение е незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал преписката за ново произнасяне със съответните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при новото произнасяне на органа. В хода на съдебно-административното производство по спорния по делото въпрос правилно е установено, че положеният от В. труд на длъжностите на длъжностите "багерист на автобагер - подземен" и "фадромист, машинист на челен товарач и багер - подземен" през процесните периоди е от първа категория. Решаващият съдебен състав обосновано е приел, че относимите факти и обстоятелства се установяват и с представените от жалбоподателя писмени доказателства по делото - заверено копие от трудовата книжка; заповед за ползване на платен годишен отпуск, с отбелязване на допълнителния отпуск за вредност, както и заповед № 425/26.11.1993 г. за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за условия на труд, където изрично е отбелязано за жалбоподателя, че е за "табана" т. е. руднична площадка. Като се има предвид УП 30, издадено от ЕТД "Редки метали" ООД - Бухово в което е отразено, че посочения трудов стаж е положен при условията на първа категория и попада по т. 4б от ПМС № 40/1968 г., като предприятието е признато за силикозно, а В. е работил като багерист на автобагер - подземен, фадромист, машинист на челен товарач и багер - подземен, явяващо се официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила предвид чл. 40, ал. 1-3 от НПОС, обосновано административният съд го е кредитирал, като е посочил, че същото не е оспорено в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба относно кредитирането на неоспореното УП 30, като се има предвид изложеното по-горе и ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно последиците от неупражняване на правата в срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК. Освен това посоченото удостоверение кореспондира с приложени трудови договори, допълнителни споразумения, в които е отразена извършваната работа, в значителна част от които е отразено място на работа "на табана", както и заповеди, карта за медицински преглед и с копието на част от трудовата книжка, в което е отразено, че е извършвана дейност "добив на руда". Отбелязването в удостоверението е въз основа на разпоредбата на чл. 4б от Постановление на Министерския съвет № 40 от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила, разпоредба приета с ДВ, бр. 49 от 19.06.1990 г., в сила от 30.06.1990 г. Целият подзаконов акт, издаден на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.), е отменен с ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г., в сила от 1.01.2000 г., като за процесния период е бил действащ. Разпоредбата на чл. 4б от ПМС № 40/23.08.1968 г. регламентира, че работници и инженерно-технически работници до началник-участък включително, заети на работа в подземните силикозоопасни рудници за добив на радиоактивни вещества и в подземните силикозоопасни, подготвителни, добивни, геологопроучвателни и тунелни работи в радиоактивна среда, добиват право на пенсия за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако са работили най-малко 5 години в такива обекти; а тези, които при навършване на 5 години работа в такива обекти след медицинско освидетелствуване и разрешение продължат да работят в тях, при пенсиониране пенсията им за изслужено време и старост се увеличава с 10 на сто за всяка година трудов стаж, добит след това, но общо не повече от 30 на сто. В тази връзка е посоченото и представено пред първата инстанция доказателство - карта за медицински преглед на Г. В. от 03.11.1992 г. с изричното отбелязване, че същия ще работи като багерист-фадромист в подземен рудник. Правилно административния съд не е кредитирал писмо с изх. № МП 14219/05.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ - Кюстендил с оглед на конкретното му съдържание за това, че В. фигурирал в Обединения осигурителен архив според приетата документация в звено строителство, транспорт, автотранспорт и др. на различни длъжности, без необходимата конкретизация на съответните структури и възложените им функции. Основателно е отбелязано, че непълнотата на предадените от осигурителя документи на архива на ТП на НОИ - Кюстендил и непълното отразяване на всички изискуеми данни в трудовата книжка не могат да се явяват основание да не му бъде признат действителния трудов и осигурителен стаж за процесния спорен период за първия категория предвид неоспорените други документи, посочени по-горе. Тези изводи са в съответствие с основните начала по чл. 4, чл. 7 и др. от АПК. Работното място на лицето отговоря на условията на чл. 1, т. 1 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) и чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. Установено е мястото на извършване на работата, работа под земята, характера на длъжността и е изведен правилния извод относно категоризирането на спорния осигурителния стаж като такъв от първа категория труд. Спорът от коя категория е трудовият стаж, придобит от Г. В. на посочените длъжности през процесните периоди, е свързан с тълкуването и прилагането на чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Инструкция № 13 от 31.10.2000 г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Съгласно цитираната разпоредба, от първа категория е трудът на всички подземни работници и служители до началник участък от подземните минни и руднични участъци за добив на въглища, руди и нерудни изкопаеми. От нейното систематическо, граматическо и логическо тълкуване се налага извод, че определящият фактор, за да бъде отнесен съответният труд към първа категория, е той да е положен в подземен участък. Съгласно чл. 1, т. 1 от НКТП, за труд от първа категория (попадащ като осигурителен стаж в записа на чл. 104, ал. 3 от КСО, повеляващ зачитането на 1 г. стаж от I-ва категория за 3 години от III-та) е категоризиран трудът на работници, инженерно-технически специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. За пълнота на изложението следва да се отбележи по отношение на представените с касационната жалба писмо от 28.10.2008 г. на ликвидатора на "Редки метали" ЕООД и извадка от регистъра на осигурените лица, че те не следва да се обсъждат от касационната инстанция, която не може тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първоинстанционния състав административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предметът на доказване в касационното производство са конкретни порочни действия на съда при формиране на фактическите и правни изводи, но не и установяване на нови факти относно правния спор, за които не е имало пречка да бъдат заявени пред инстанцията по същество на спора, в хода на съдебно-административното производство пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Монтана и предхождащите го актове и действия на компетентната администрация във връзка с установяване на правото на пенсия на В. Тези доказателства е следвало да бъдат издирени и приобщени от пенсионния орган в хода на административното производство по заявлението на В. или поне представени пред първоинстанционния съд. Отделно от това, дори и да бяха допустими тези доказателства в касационното производство, то цитираното по-горе писмо е неотносимо поначало към спорните периоди, а извадката от персоналния регистър напълно се разминава с автентичните данни, отразени в трудов договор № 39/01.01.1997 г. и в допълнително споразумение № 47/01.01.1997 г. към трудовия договор, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото от първоинстанционния съд. При установените по делото данни, че изпълняваните от Г. В. през спорните периоди трудови функции на длъжностите "багерист на автобагер - подземен" и "фадромист, машинист на челен товарач и багер - подземен" са били полагани в минния рудник "Септемврийци" - с. Смоляновци, обл. Монтана, като поделение на "Редки метали" ЕООД - Бухово, създаден за добив на уранови съединения, попадащи в групата на радиоактивните вещества, Административен съд - Монтана обосновано е извел извод за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т. т. 4-5 от АПК (противоречие с материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона) на процесното решение № 35 от 29.05.2015 г., постановено по реда на административния контрол по чл. 117 от КСО. В случая са налице законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. В. в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. Отричайки правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето с разпореждането си от 20.03.2015 г., ръководителят по пенсионно осигуряване е постановил акт, несъобразен с материалния закон, който е приложен неправилно и в несъответствие с целта му и от директора на ТП на НОИ - Монтана в решението му от 29.05.2015 г., с което жалбата на В. срещу това разпореждане е приета за неоснователна, а разпореждането е потвърдено. Въз основа на установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционния съд е стигнал до правилен извод, като е приел, че следва делото да се изпрати като преписка на пенсионния орган, като осигурителния стаж за периодите 03.05.1978 г. - 17.10.1981 г. и 04.11.1992 г. - 05.03.1998 г. се зачете като положен труд при условията на първа категория и трансформира стажа при съотношение 1:3 и да приеме съответстващите на фактите правни изводи относно правото на придобиване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е изложил и съответните мотиви. Следва да се отбележи в тази връзка обаче допуснатата техническа грешка (невлияеща на правилността на съдебния акт) от Монтанския административен съд, който е посочил като приложима разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от КСО, докато приложимо в действителност в случая е правилото на алинея 3 от чл. 104 от КСО (възпроизведено в чл. 16, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж), което трябва да се има предвид от административния орган при новото произнасяне по заявлението на Г. В. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. По тези съображения Върховният административен съд намира, че първоинстанционният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Искането на процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на направените от доверителя му разноски за тази инстанция, въпреки позитивния за последния изход на спора не следва да бъде уважено. Г. В. е направил разноски в размер на 250 лв. за платено адвокатско възнаграждение на упълномощения да го представлява пред съда адвокат по договор за правна защита и съдействие от 10.07.2015 г., присъдени му от Административен съд - Монтана в пълен размер, а по делото няма данни да е направил разноски за съдебното производство пред Върховния административен съд. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,