Решение № 11687 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13984/2014 г.

Решение № 11687 от 5.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13984/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, представен от юрисконсулт Борислав Станков, против решение № 5636/08.09.2014 г., постановено по адм. д. № 8081/2010 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено решение № 9600-0561/01.10.2010 г., на началника на Митница Столична, установяващо в тежест на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 3 083.38 лева и за закъснителна лихва в резултат на определянето на нова митническа стойност по ЕАД. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Отричат се изводите на съда за допуснати при издаването на утежняващия акт съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Настоява, че нарушаването на правото на изслушване и възражение на лицето по чл. 181а, § 2 от Регламент 2454/93 не е от категорията на тези по чл. 146, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение, а имплицитно и отхвърляне на жалбата срещу отменения с него административен акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, чрез повереника си адв. Айдарова, отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспореното пред АССГ решение на началника на Митница Столична се установява нова митническа стойност за част от стоките по ЕАД № 10BG005808H0109966/23.09.2010 г. Новата МОС е определена на основание чл. 30, § 2, буква б) от Митническия кодекс. Въз основа на установената нова митническа стойност с решението се определя допълнително задължение за ДДС в размер съответно на 3083,38 лева. Актът е мотивиран със заключението, че направеният анализ на елементите за определяне на митническата стойност и представените документи не доказват, че декларираната стойност не представлява общата платена или подлежаща на плащане сума. По установяванията на първостепенния съд с ЕАД № 10BG005808H0109966/23.09.2010 г. жалбоподателят е декларирал стоки, внесени от за поставянето им под режим допускане за свободно обращение и крайно потребление. Общата фактурна стойност на внесените стоки по представената пред българските митнически власти инвойс фактура № 142596 е 23 000 щатски долара, при условия на доставката "CFR София". Сумата по фактурата е платена, като плащането е установено въз основа на извлечение от счетоводна сметка "Разплащателна сметка във валута". Тя съответства и на стойностите по взетите счетоводни операции по сметки "Стоки" и "Доставчици". Първостепенният съд е изключил съществуването на информационни източници за задължение на жалбоподателя да плати цена различна от декларираната по ЕАД. В обсега на установените факти съдът е отнесъл и тези за извършено от митническите органи изискване от титуляра на режима на доказателства по реда на чл. 178, § 4 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс на доказателства по вноса относно формирането на цената и договореностите, но без дружеството да е уведомено за причините за съмненията на администрацията относно декларираната митническа стойност. При проверката по чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК съдът е признал компетентността на издателя на административния акт. Определил е решението като противоречащо на материалния закон и е възприел съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяването му. Квалифицирал е оспорения акт като окончателно решение по чл. 181а, § 2 от Регламента за прилагане на Митническия кодекс и е с характер на решение по чл. 6, § 3 от МКО. Като порок на формата му е възприето отсъствието на мотиви за причините за съмнението, че декларираната митническа стойност е такава по чл. 29 от МКО. Това опущение е квалифицирано като самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Към категорията на съществените нарушения на административнопроизводствените правила съдът е отнесъл засягането на правото на защита на адресата на митническия акт с неосигурената му възможност да представи становището си относно елементите, на които администрацията възнамерява да основе решението си. При преценката за същината на акта на митническия орган и гаранциите за правото на защита на лицето е съобразена практиката на СЕС в цитирани негови решения по преюдициални запитвания. Съдът е отнесъл към дължимата доказателствена активност на администрацията установяването, че посочената в ЕАД стойност не е платената или подлежаща на плащане по смисъла на чл. 29 от МКО, и то в контекста на установяванията за задължаването и плащането от дружеството именно на цената по инвойса, приложен към ЕАД. Решение е правилно. С чл. 29, § 1 от от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) е установено правилото, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". Съмненията на митническите органи, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по чл. 29 от Кодекса се преодоляват по реда на чл. 181а, § 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993 г. относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В обхвата на проверката, предхождаща взимането на окончателно решение, митническите органи могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 178, § 4 от Регламента за прилагане на МКО, а когато съмненията продължават и преди взимането на окончателно решение да известят заинтересованото лице в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на лицето. Нито в окончателното решение, нито в предхождащ го акт, митническият орган е посочил основанията за съмнението си за несъответствието на декларираната с платената или платима стойност. Твърдението за основателни съмнения за такова несъответствие следва да се съдържа в мотивите на утежняващия акт, доколкото с арг. от чл. 181а, § 1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Съвета не всяко съмнение на администрацията, а основателното съмнение, е източник на правомощието да провери и разпореди промяна на декларираната стойност. Ако чл. 181а, § 2, изр. 2 от Регламента обвързва писменото известяване на заинтересованото лице за основанията за съмненията от желанието му, то това предполага тези съмнения да съществуват и да са обективирани. В оспореното пред АССГ решение не е конкретизиран източникът на съмненията на администрацията. Обобщението в акта за неубедителност на доказването от титуляря на режима на действителната стойност не е обвързано с твърдение за дължими, поискани /включително по реда на чл. 181а, § 2 от Регламента/ и непредставени доказателства за "безспорно" доказване на съответствието между декларираната и платената/платимата стойност. Без административния акт да съдържа фактическите основания за издаването му е невъзможна проверката в процеса на доказване на юридическите факти, пораждащи правомощието на издателя му да разпореди правната промяна. Затова и принципно верните съждения на първостепенния съд за разпределянето на доказателствената тежест по правилото на чл. 171, ал. 1 АПК няма как да се обвържат предметно с конкретно процесуално бреме за ответника. Спецификата на производството за оспорване на индивидуални административни актове предполага твърдението на администрацията за правно значимите факти да се съдържа в акт, предхождащ образуването на съдебното производство - вж. чл. 8, ал. 2 ГПК и чл. 59, т. 4 АПК. Без издателя на акта да е въвел твърдение за осъществяването на пораждащите правомощието му юридически факти, се ограничава предметът на доказване до въведените от другата страна факти, които са правоизключващи, правопогасяващи... за това правомощие. Изцяло споделим е изводът на първостепенния съд, че с неизпълнението на задължението на митническия орган по § 181, ал. 2 от Регламент № 2454/93 на Съвета е опорочено производството за определяна на нова митническа стойност при наличие на основания за съмнение за съответствие между декларираните стойности и платената или платима сума. Както се посочи по-горе, само писменото известяване на заинтересованото лице за основанията за съмненията зависи от желанието му, но не и възможността за отговор. Възможността на лицето да възрази по основанията за съмнението /доколкото са обективирани/ е съществен елемент от правото му на защита и влияе върху съдържанието на окончателното решение. Дължимо е оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски, но не е доказано извършването на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,