Решение № 13111 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7422/2019 г.

ВАСII отделение22.10.2020 г.докладчик Анелия Ананиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53 от 1.03.2019 г., постановено по адм. дело № 323/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали. ОСЪЖДА С. Юмер, с адрес: [населено място], [община] да заплати на Ш. Реджеб направените разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13111 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7422/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Юмер, чрез адв. Белева като процесуален представител, срещу решение № 53 от 1.03.2019 г., постановено по адм. дело № 323/2018 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отменена заповед № 826/12.07.2018 г., издадена от кмета на община Кърджали. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - Ш. Реджеб, чрез пълномощника си адв. Георгиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - кметът на община Кърджали, С. Мехмед, Д. Тасим и А. Мурад не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № 826/12.07.2018 г. на кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 129, ал. 2, чл. 134, ал. 2, т. 2 и чл. 135, ал. 2 ЗУТ е одобрено изменение на ПУП - ПРЗ на УПИ ІІ-38, УПИ ІІІ-37, ЗЗ; УПИ ІV-ЗЗ и УПИ V-34, кв. 13 по плана [населено място], общ. Кърджали, като се обособява транспортна територия с пл. № 66 за по-добро обслужване на имотите и се извършва изменение на регулационните линии с цел привеждането им по съществуващите имотни граници с образуване на четири нови УПИ, както следва: УПИ ІХ-61, 62, УПИ Х-63, УПИ XI-37, 38 и УПИ XII-34 при свободно застрояване и параметри за жилищна устройствена зона с малка височина до 10 м., плътност 60% и Кинт -1, 2 % и озеленяване - 40 %. За да отмени оспорената пред него заповед, съдът приема, че е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Излага съображения, че заповедта по чл. 135, ал. 3 ЗУТ не е съобщена на заинтересуваните лица, собственици на имотите, предмет на плана, поради което не е влязла в сила и процедурата по допускане на исканото изменение не е приключила. Като се позовава на заключението на съдебно-техническата експертиза, обосновава извод за липса на предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочена като правно основание в заповедта, както и на хипотезата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, тъй като предвиденото изменение на регулационните граници не съответства на имотните такива по действащия кадастрален план от 1985 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Приетите за установени от съда фактически констатации се подкрепят от приетите по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от арх. Салджиева. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Установено е, че действащият кадастрален и регулационен план за [населено място] е одобрен през 1985 г. Кадастрална карта за землището му, както и застроителен план не са одобрявани. Видно от данните по делото административното производство започва по заявление на касационния жалбоподател, подадено при условията на § 8, ал. 2, т. 2 и т. 3 ПР ЗУТ по отношение на УПИ УПИ ІІІ и УПИ ІV за поставяне на регулационните им линии по имотни граници. С оспорената заповед е одобрен проекта за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ ІІ-38, УПИ ІІІ-37, ЗЗ; УПИ ІV-ЗЗ и УПИ V-34, кв. 13 по плана [населено място]. Правилно е заключението на съда за липса на предпоставките за изменение на действащия регулационен план от 1985 г. на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочено в оспорената заповед. В случая като фактическо основание в административиня акт се сочи привеждането на регулационните граници между четирите УПИ по имотните им граници. Нормата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ допуска изменение на влезлите в сила регулационни планове, когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Разпоредбата на първо място предвижда като предпоставка за допускане на изменението на плана разминаване на регулационната и кадастралната граница. На следващо място следва да е налице приет и влязъл в сила регулационен план и последвала след него промяна в кадастралния план или одобряване на кадастрална карта или изменение на кадастрална карта поради установена непълнота и грешка. В настоящия случай тези предпоставки не се установяват. Това е така, тъй като изменение в кадастралния план на [населено място] след одобряването му през 1985 г. не е извършвано, не е одобрявана и кадастрална карта. Следователно, не са изпълнени условията за изменение на регулационния план в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Законосъобразен и обоснован е изводът, че не са налице и предпоставките, предвидени в § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ с оглед изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства. Разпоредбата е приложима при отпадане отчуждителното действие на влязъл в сила, но неприложен дворищнорегулационен план за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. В тези случаи вътрешните регулационни линии на имотите се поставят в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. По делото е установено, че предвиденото изменение на регулационните граници на УПИ ІІІ-37, ЗЗ, УПИ ІV-ЗЗ и УПИ V-34 не съответства на имотните граници по кадастрален план, послужил за изработването на действащия регулационен план. Изискването не е изпълнено и по отношение на УПИ II-38, собственост на оспорващия в първоинстанционното производство Ш. Реджеб. Този имот е включен заедно с част от имот пл. № 37 в обхвата на новообразувания УПИ XI-37, 38, с което на практика се извършва преурегулиране на вече урегулирани имоти в нарушение на чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Правилно съдът приема, че в случая не е съобразена приложената дворищна регулация за УПИ II-38, което изключва промяната на регулационните линии по имотни граници с придаване на части от него към останалите УПИ, предмет на заповедта, още по- малко е допустимо отреждането му в нов УПИ заедно с част от съседен имот. При така установената незаконосъобразност на одобреното изменение на регулационния план, в нарушение на закона е и одобрения застроителен план за четирите новообразувани УПИ по предвидените ограничителни линии на застрояване. Отделно от това правилно съдът приема, че са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 47, т. 7, чл. 48, ал. 2, т. 1, б. "ж" и чл. 49, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Проектът е изготвен на неактуална геодезическа основа, без да е отразена изградената в УПИ II-38 масивна двуетажна жилищна сграда въз основа на строително разрешение от 1993 г., което не позволява да се извърши преценка за спазване на изискуемите отстояния спрямо съществуващия строеж. Неговата законност не подлежи на обсъждане в това производство. Предвид изложеното не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане на ответника Ш. Реджеб се дължат направените за настоящото производство разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 4.04.2019 г., които касационният жалбоподател С. Юмер следва да бъде осъден да му заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1