Решение № 12101 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13861/2015 г.

Решение № 12101 от 10.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13861/2015 г., VI о., докладчик съдията Весела Андонова Производството по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "С. А. - В." АД със седалище и адрес на управление гр. В., подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. срещу решение № 2196 от 26.10.2015 г. по административно дело № 2807 по описа за 2015 г. на Административен съд - В., ХХIII състав, с което е отхвърлена жалбата на Многопрофилна болница за активно лечение "С. А. - В." АД против писмена покана за възстановяване на суми без правно основание изх. № 29-02-798 от 14.08.2015 г. на директора на РЗОК - В., като МБАЛ "С. А. - В." АД е осъдена да заплати на РЗОК - В. разноски по делото в размер на 300 (триста) лева. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането му е за отмяна на обжалвания съдебен акт и отмяна на процесния административен акт. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Т. която моли да се постанови решение, с което да се отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него, бъде постановено друго, с което да се отмени издадената писмена покана. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. О. Д. на Районна здравноосигурителна каса - В. чрез процесуалния си представител Й., в депозирания по делото писмен отговор от 26.11.2015 г. излага съображения, че касационната жалба е неоснователна. Обосновава теза за правилност на атакуваното решение на Административен съд В., поради което моли за отхвърляне на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а оспореното с нея съдебно решение за обосновано и законосъобразно, поради което предлага оставянето му в сила. При извършената служебна проверка, Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора. Не се спори между страните, че МБАЛ "С. А. - В." АД, с индивидуален договор № 030816/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, е страна по оказване на болнична помощ по клинични пътеки с НЗОК. Със заповед № РД-09-314 от 10.03.2015 г. на директора на РЗОК - В. е наредено да се извърши съвместна медицинска и финансова проверка със задача: 1. Контрол на сключения договор с ЛЗБП и изпълнение на договорения пакет болнична помощ в съответствие с общите и специални условия на НРД за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2015 г. 2. Контрол на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализацията им в лечебното заведение на изпълнителя на медицинска помощ "МБАЛ С. А.- В." АД, представлявано от д-р Г. Ш. по изпълнение на индивидуален договор № 030816/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. За резултатите от проверката е изготвен протокол за неоснователно получени суми № 3-41/17.06.2015 г., препис от който е връчен на същата дата на представител на дружеството. На 17.06.2015 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № 346, затова, че при извършената проверка са установени нарушения по КП № 26 "Заболявания на горния гастроинтестинален тракт" и по КП № 183 "Консервативно лечение на остри коремни заболявания", по КП № 78 и по КП № 76, затова че не е извършено хистологично изследване и ненасочване към клинична онкологична комисия, както и за неосигуряване на непрекъснатост на болничната помощ, на пациенти на лечебното заведение. Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление № РД-13-216/1/22.07.2015 г. от директора на РЗОК - В. срещу "МБАЛ Св. Анна" АД, представлявано от д-р Г. Ш. за извършени нарушения на: чл. 183, чл. 189, т. 6, б. "а"; чл. 178, ал. 1, т. 1; чл. 179, ал. 1, т. 1 от НРД 2015 г. за медицинските дейности, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, като за всяко едно от нарушенията е наложена имуществена санкция в размер на 400 лв. Наказателното постановление е връчено на 24.07.2015 г. и не е обжалвано в законоустановения срок, което не се оспорва от страните. Същото е влязло в законна сила на 1.08.2015 г. На 14.08.2015 г., на основание чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО, директора на РЗОК - В. е издал писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, с изх. № 29-02-798 в общ размер на 8384,00 лв. за това, че при извършената проверка на жалбоподателя са установени нарушения на разпоредбите на ЗЗО и НРД за медицинските дейности 2015 г., отразени в съставения АУАН № 346 от 17.06.2015 г., въз основа на който е издадено НП № РД-13-216/1/22.07.2015 г., влязло в сила на 1.08.2015 г., в резултат на които са получени суми без правно основание, отразени в протокол № 3-41 от 17.06.2015 г. Писмената покана е връчена на жалбоподателя на 18.08.2015 г., като жалбата е подадена на 31.08.2015 г. По делото са надлежно приети: справка, от която е видно, че сумите по писмената покана, предмет на делото са фактурирани, платени от РЗОК - В. и получени от лечебното заведение по Договор № 030810/25.02.2014 г. По делото са приети и фактурите за извършени плащания, направления за хоспитализации; документи за извършени хоспитализации епикризи и др. За да отхвърли подадената жалба от "МБАЛ С. А.- В." АД срещу писмена покана за възстановяване на суми без правно основание изх. № 29-02-798 от 14.08.2015 г. на директора на РЗОК - В., първоинстанционният съд е обосновал решаващия извод, че оспорваната писмена покана е издадена от компетентен орган, директора на РЗОК - В. област, съгл. чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО в рамките на установената от закона материална, териториална и времева компетентност, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в установената форма. Този извод на съда е правилен. Съгласно чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО (в приложимата редакция преди допълнението с ДВ бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. Ал. 2 от същата разпоредба предвижда в случаите по ал. 1, когато лицето - обект на проверката, направи възражение по реда на чл. 74, ал. 4, директорът на РЗОК издава писмена покана за възстановяване на сумите, получени без правно основание, след влизане в сила на наказателното постановление за извършеното нарушение. Посочената норма на ЗЗО изрично сочи, че писмената покана се издава след влизане в сила на наказателното постановление за извършено нарушение, поради което доводите на касатора, че 14- дневния срок по чл. 57 от АПК е започнал да тече от началния момент на започналата проверка - 10.03.2015 г., са неоснователни. Видно от представените по делото писмени доказателства НП № РД-13-216/1/22.07.2015 г. е влязло в законна сила на 1.08.2015 г., което не е спорно между страните. Оспореният административен акт - писмена покана за възстановяване на суми без правно основание изх. № 29-02-798, е издадена на 14.08.2015 г. от директора на РЗОК-В.. Следователно срокът по чл. 57, ал. 1 от АПК е спазен. Дори да се приеме, че този срок не е спазен, то последният е инструктивен и изтичането му не погасява правото на административния орган да се произнесе и след него. Решението на съда е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При този изход на спора основателно се явява искането ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на РЗОК - В. заради представляването от юрисконсулт на касационния ответник в производството пред тази инстанция (чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК) и трябва да бъде уважено в размер на 749,20 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,