Решение № 12478 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2019 г.
ВАСII отделение08.10.2020 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 212/04.10.2019 г. по адм. дело № 199/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Сакарела" ООД срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Ямбол по заявление № 0 СИД-1669/12.09.2017 г. за издаване на разрешение за преместваем обект по реда на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, на обект за търговия - сглобяема стоманена конструкция с площ от 252 кв. м. в общински имот с идентификатор 87374.524.20 по КК и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 199/2019 г. на Административен съд – Ямбол. ОСЪЖДА "Сакарела" ООД, представлявано от С. Реванска с ЕИК ********* да заплати на Община Ямбол сумата 200 лв /двеста лева/, разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12478 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13062/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на Община Ямбол, чрез гл. юрк. Караиванова срещу решение № 212/04.10.2019 г., постановено по адм. дело № 199/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Сакарела" ООД, чрез адв. Вълчева, излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение по реда на чл. 159, т. 5 АПК, поради просрочие на жалбата срещу мълчаливия отказ на главния архитект на Община Ямбол, и алтернативно - основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на "Сакарела" ООД мълчалив отказ на главния архитект на Община Ямбол за произнасяне по заявление № 0 СИД-1669/12.09.2017 г. за издаване на разрешение за преместваем обект по реда на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ, на обект за търговия - сглобяема стоманена конструкция с площ от 252 кв. м. в общински имот с идентификатор 87374.524.20 по КК, като преписката е върната за ново произнасяне на административния орган. Прието е за безспорно установено от фактическа страна, че по заявлението с вх. № 0 СИД-1669/12.09.2017 г. на оспорващото дружество е бил постановен от главният архитект на Община Ямбол изричен отказ, обективиран в писмо рег. № 2801-15751/26.09.2017 г., който е бил отменен с влязло в сила на 10.02.2018 г. съдебно решение № 20/25.01.2018 г. по адм. д. № 280/2017 г. на Административен съд-Ямбол, като административната преписка е върната за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания, визирани в решението. При новото произнасяне, главният архитект се е произнесъл отново с изричен отказ по заявлението на "Сакарела" ООД с решение № РД/02- 00105/23.02.2018 г., което е било оспорено по съдебен ред и отменено като незаконосъобразно, с връщане на преписката за произнасяне от административния орган при съобразяване на дадените задължителни указания с решение № 151/25.07.2019 г. по адм. дело № 70/2018 г. на Административен съд-Ямбол, оставено в сила с решение от 27.03.2019 г. по адм. дело № 11579/2018 г. на Върховен административен съд. След получаване на 18.04.2019 г. на административната преписка, главният архитект не е предприел действие по изпълнение на съдебното решение, а с изрично писмо рег. № 2801-07010 от 16.04.2019 г., е изискал от заявителя да конкретизира вида на преместваемия обект и представи документи с оглед настъпилите промени в нормативната база- ЗУТ. "Сакарела" ООД е подало отговор с вх. № 2801-07578 от 23.04.2019 г., сочейки задължението на административният орган да изпълни задължителните указания на съда и да се произнесе по заявлението с рег. № 0 СИД-1669/12.09.2017 г. Произнасяне на главния архитект по цитираното заявление не е последвало. Установено е още, че не е прекратено производството по заявлението с изричен акт от административния орган. От правна страна е прието, че е формиран мълчалив отказ по заявлението на "Сакарела" ООД с рег. № 0 СИД-1669/12.09.2017 г., като срока за произнасяне е съобразен с датата на връщане на преписката на главния архитект /18.04.2019 г. /, който не се е произнесъл в 14-дневния срок. Незаконосъобразността на оспорения мълчалив отказ е мотивирана по същество с неизпълнение на задължителните указания по отменителното предходния отказ съдебно решение. Така постановеното решение се явява недопустимо, като постановено при липса на надлежен предмет на съдебно обжалване, тъй като непроизнасянето на административния орган в конкретния случай не формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, който да е годен акт за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. По същество непроизнасянето на административния орган представлява неизпълнение на влязло в сила съдебно решение, а защитата срещу това неизпълнение е изрично уредена в АПК с два способа – изпълнение по реда на глава 17 и търсене на административно-наказателна отговорност по реда на глава 18 - чл. 304 и сл. АПК. Влязлото в сила съдебното решение е задължително за административния орган, който е длъжен да се произнесе в указания срок и при спазване на дадените задължителни указания. В случай на неизпълнение на това задължение, законодателят е предвидил специална процедура по чл. 304 - 306 от АПК за налагане на наказание за неизпълнение на актове на съда. Отделно от това, раздел 4 на глава 17 от АПК определя ред за изпълнение срещу административни органи, като съгласно чл. 268, т. 2 АПК, влезлите в сила решения на административните съдилища са изпълнителни основания по този кодекс. Предвид горното, както приема и трайната съдебна практика, неизпълнението на задължението от административния орган, в случаи като процесния, следва да се санкционира по пътя на защита срещу неизпълнение на съдебен акт от административен орган, а не по реда за оспорване на мълчалив отказ. Основният довод в тази насока е свързан с висящност на административното производство, образувано по заявлението, по което е отменен с влязъл в сила съдебен акт предходен отказ /мълчалив или изричен/. В случая това е заявлението с вх. № 0 СИД-1669/12.09.2017 г., по което са отменени два изрични отказа на административния орган по съдебен ред. С оглед на това, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата на "Сакарела" ООД да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството-да се прекрати. Предвид изхода на делото и надлежо заявената претенция за присъждане на разноски от кмета на Община Ямбол, "Сакарела" ООД дължи разноски в размер на 200 лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение