Решение № 2928 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2008 г.

Решение № 2928 от 5.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12477/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Димитър Панайотов Панайотов и Марийка Панайотова Петрова срещу решение № 989 от 9.07.2008 г. постановено от Административен съд Варна по адм. д. № 1025/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен оспорения отказ. Ответникът кмета на община Суворово не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд Варна е образувано по оспорване на отказа на кмета на община Суворово за издаване на удостоверение по молба вх. № 9400-Д-38 от 26.03.2008 г. и заверка на молба -декларация за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 483 от ГПК (отм.), обективиран в писмо изх. № 9400-Д-38 от 26.03.2008 г. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения отказ. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че съобразно запретата на чл. 19, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ за земите по ал. 1 в срок от пет години общините не могат да издават удостоверения във връзка с обстоятелствени проверки по реда на чл. 587 от ГПК (чл. 483 от ГПК - отм.). По делото е установено, че искането е за снабдяване с нотариален акт по реда на охранителното производство за имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Това обстоятелство е отразено в приложеното извлечение от регистъра на земеделските земи, гори и земи от горския фонд. С оглед на представените писмени доказателства, съдът е отхвърлил като неоснователно оспорването, поради изрично предвидената в закон забрана за издаване на искания документ. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Молбата за издаване на индивидуален административен акт в хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК е подадена на 11.03.2008 г. Към този момент е приложима редакцията на чл. 18, ал. 8, т. 1 от ЗСПЗЗ съобразно която за срок от 5 години за земите по ал. 1 общините не могат да издават удостоверения във връзка с обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс. По делото са приложени писмени доказателства, от които по безспорен начин се установява, че имот № 031001 по регистъра на земеделските земи се определя като земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При тези писмени доказателства за имот № 031001 към момента на подаване на молбата за снабдяване с удостоверение и заверка на молбата-декларация е приложима изрично предвидената забрана, поради което законосъобразно решаващият съд е потвърдил оспорения отказ. Към настоящият момент с изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, обнародвано в Държавен вестник бр. 10/2009 г., тази забрана е отпаднала. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съотвествието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. При това положение, въпреки законодателната промяна, правните изводи на решаващият съд за съотвествието на оспорения отказ с приложимия материален закон са законосъобразни. За жалбоподателите остава правната възможност да направят ново искане по което административния орган да се произнесе, прилагайки актуалната редакция на закона. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение