Решение № 9363 от 7.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3040/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция Социално подпомагане-Разград, чрез процесуален представител юрисконсулт, против решение 85 от 31.01.2025г. на Административен съд-Разград по адм. дело 251/2024г. С него се обявява нищожността на Отказ на директора на дирекция Социално подпомагане-Разград да издаде индивидуален административен акт с изх. ППЗЗД/Д-РР/127 от 04.10.2024г. и върната преписката на органа да се произнесе по същество по заявление декларация с вх. СЛ/Д-РР/1178-015 от 24.04.2024г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон-отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, М. К. С. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административен съд Разград е образувано по жалба от М. К. С. с адрес в [населено място], община Разград, чрез адвокат Д. Борисов от АК Разград против отказ за на директора на дирекция Социално подпомагане-Разград да издаде индивидуален административен акт по заявление с вх. СЛ/Д0РР/1178-015 от 24.04.2024г. от М. К. С. за отпускане на еднократна /месечна помощ за подобряване на социално битовите условия на къщата, където живее и в която живеят заедно с нея непълнолетните и внучки. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че по отношение на децата няма настаняване при бабата, като мярка за закрила на децата, поради което тя не е процесуално легитимирана да подаде заявление, за подобряване на битовите условия за отглеждането на децата, които следва да се отглеждат в семейна среда, по отношение на които въпроси има образувана преписка в Агенцията за закрила на детето и по отношение на които деца са издавани мерки за закрила, но не и настаняване в семейство на роднини, в частност при М. С.. По повод на предходно заявление административният орган е прекратил производството пред него, който акт е отменен по реда на чл. 197 и сл. АПК и делото върнато като преписка на органа с Определение 606 от 14.08.2024г. на Административен съд-Разград по адм. дело 169/2024г. за произнасяне по същество. Това определение е задължително за страните по силата на чл. 201 АПК. Независимо от разпореденото с определението на съда е последвал отказ за издаване на административен акт по подаденото заявление. Мотивите на този отказ са, че децата не са настанени за отглеждане при М. К. С. като мярка за социална закрила, те следва да се отглеждат в семейството, поради което М. С. няма право да иска отпускане на помощ за подобряване на битовите условия за отглеждане на децата. Съдът на процесуално основание е констатирал, че издадения административен акт е в противоречие с предходен съдебен акт, поради което на основание чл. 177, ал. 2 АПК е обявил нищожността му и върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението е правилно. Видно от мотивите на отказа за издаване на административен акт по искането за отпускане на социална помощ, административният орган е разгледал материалните предпоставки за това, като е приел, че бабата на децата не е активно легитимирана да иска отпускането на такава помощ тъй като не се намират на законово основание при нея в хипотезите на мярка за социална закрила. Този извод е необоснован на материалната уредба. Условията, редът и материалните предпоставки за предоставяне на помощи за подкрепа на детето и семейството са посочени в чл. 46 и сл. от ППЗЗД. Съгласно чл. 46, ал. 2 от Правилника, помощта е предназначена за превенция и реинтеграция, отглеждане на детето при близки и роднини и в приемни семейства. Помощта се отпуска съгласно чл. 47 от Правилника при посочените предпоставки, като не се изключва отглеждането на детето при близки роднини, като не се обвързва с предприетата мярка за социална закрила, нейното спазване и изпълнение, като целта на закона е отглеждането на детето, а не изпълнението на мерките за социална закрила, които се постановяват и изпълняват по друг ред. Още по малко е въпрос за допустимост на искането за предоставяне на социална помощ. В допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, § 1, т. 3, т. 6 и т. 7 са дадени легални определения на понятията Други лица, които полагат грижи за детето, Семейна среда и Грижата, които имат отношение към фактическата и правна оценка на подаденото заявление за отпускане на финансова помощ. Поради това правилно съдът е обявил нищожността на отказа да се издаде индивидуален административен акт и върнал делото като преписка на органа за произнасяне по същество. За правна чистота следва да се отбележи, че редът за разглеждане на постановения отказ е по чл. 197 и сл. АПК, в което производство, по отношение на постановения съдебен акт административният орган няма право на жалба, но в случая е постановен отказ да се издаде административен акт с мотиви по същество, че няма основания за отпускане на помощта, поради което при смесване на производствата от административния орган няма нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебния акт. Предвид горното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение