Решение № 7393 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2017 г.

Решение № 7393 от 5.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1728/2017 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу решение № 6348 от 19.10.2016 г. по адм. д. № 7805/2014 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед № 442 от 09.07.2014 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено на "Ивентим. БГ" ООД да използва агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т. 4 във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с която търговецът налага на потребителя прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, а именно при разваляне на договора поради промяна на датата и мястото на провеждане на концерта връщането на сумата за заплатения билет е възможно да се осъществи само и единствено по банков път. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че при оценяване на доказателствата съдът не съобразил естеството, законовата цел и съдържанието на заповедта, с която се извършва превантивна защита на важни обществени отношения, регулирани от ЗЗП чрез постановяване на правна забрана по отношение на конкретния търговец за преустановяване прилагането на нелоялна агресивна търговска практика спрямо потребителите. Съдът не е зачел законовата цел и функционалната същност на заповедта. Към момента на издаване на заповедта е продължавала установената нелоялна практика, за което са налице факти в мотивите на заповедта. Съдът обосновал правните си изводи на откъслечни факти относно това, че възстановяването на сумите по заплатените билети се е осъществявало не само и единствено по банков път. Приемайки принципно, че са реализирани действия от дружеството по възстановяване директно или чрез съответната билетна каса извършила продажбата на сумите по заплатените потребителски билети, въз основа на конкретни доказателства за изплатена на конкретен клиент сума, съдът направил неправилни изводи, незачитайки всички обстоятелства по случая. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна е представила писмен отговор. Правилно съдът приел, че не е осъществен фактическия състав на агресивна търговска практика. Административният орган не доказал, че са налице извъндоговорни пречки за прекратяване на договора и за връщане на суми от заплатени билети. От показанията на св. Й. и писмените доказателства се доказва по безспорен начин, че плащанията са извършване не само и единствено по банков път, но и на местата където потребителите са закупили билетите си, които са върнали, какъвто е случая с потребителката Ю., която е сезирала комисията. Жалбоподателят пред съда, като посредник между организатора на събитието и крайния потребител, действал добросъвестно и лоялно към клиентите, които не са спазили условията за връщане на билетите, наложени от организатора на събитието. "Ивентим. БГ" ООД, изплащайки за своя сметка суми от върнати билети, за което са представени разходни касови ордери, не е осъществило нелоялна търговска практика, а в разрез за наложените от организатора условия за заплащане на сумите само по банков път, нарушил сключения между двете дружества договор и понесъл финансови загуби поради лоялността си към клиентите. Претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от предвидения в закона срок на 09.11.2016 г. при връчено съобщение за решението на 27.10.2016 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че от разпита на св. Ю., се установява, че след като подала жалбата пред КЗП парите за билетите били възстановени от "МС- Елка" ЕООД, а другият свидетел Й., обслужваща правно дружеството - жалбоподател заявила, че "Ивентим. БГ" ООД не е отказал на нито един клиент поискал връщане на платените суми. Св. Ю. е върнала билетите на мястото откъдето ги е закупила и й е възстановила сумата според общите условия на дружеството, като е подписан приемо- предавателен протокол. Възстановявани са сумите на всеки клиент за конкретния концерт на място в офиса срещу разплащателни ордери. Въз основа на тези данни, съдът направил извод, че не са осъществени кумулативно елементите от фактическия състав на нелоялната агресивна търговска практика. Фактическите установявания предпоставят заключението, че не са били налице извъндоговорни пречки за прекратяване на договора и за връщане на сумата по заплатените билети. Въпреки публично оповестения начин за възстановяване на паричните средства, изплащане се е осъществявало не само и единствено по банков път, както се твърди в атакуваната заповед. Оспорващото дружество, като посредник между организатора на отменения за друга дата концерт и крайния потребител, действал добросъвестно и лоялно към клиентите, които не са спазили условията за връщане, публикувани чрез средствата за масова информация. Още преди издаването на заповедта са реализирани действия от "Ивентим. БГ" ООД по възстановяване директно или чрез съответната билетна каса, извършила продажбата, на цялата платена от клиента сума, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора за възлагане. Решението е правилно като правен резултат. Заповедта е издадена на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68и, т. 4 във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Посочено е, че в чл. 127, ал. 4 от ЗЗП е предвидено, че приемането на рекламация се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗЗП привеждането на потребителската стока в съответствие с договора е безплатно за потребителя. Той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока и не трябва да понася значителни неудобства. При извършената проверката е установено, че датата и мястото на провеждане на концерта е променена едностранно от организатора; потребителите, които нямат възможност да гледат концерта на 31 август /новата дата/, могат да върнат билетите си и да им бъде възстановена заплатената за тях сума; връщането става само при условието билетите да бъдат изпратени до централния офис на "Ивентим. БГ" ООД, заедно с банкова сметка, на която да бъде възстановена сумата, имена на титуляра на сметката и имейл или телефон за връзка с клиента. Изрично е посочено, че "сумите ще бъдат възстановявани само по банков път". Посочено е от КЗП, че по този начин търговецът принуждава потребителя при желание от негова страна за упражняване на произтичащото от договора му с търговеца право да върне закупения билет, да изпрати билетите до централния офис на "Ивентим. БГТ'ООД заедно с посочена банкова сметка, по която да му бъде възстановена сумата, което води до допълнителни разходи и без които потребителят не би могъл да се възползва от възстановяването на заплатената сума. При закупуването на билетите не е било посочено, че евентуалното връщане на пари ще бъде възможно само и единствено при посочване на банкова сметка и само по банков път, което представлява извъндоговорна пречка при упражняване на правото на потребителя да получи сумата по заплатените от него билети при развалянето на договора с организатора, поради едностранната промяна на датата. Прието е от КЗП, че изискването потребителят да изпрати всички билети, заедно с касов бон, би могло да доведе до положение, в което потребителят да не може да докаже, че е закупил билети за концерт и че е направил разходи, защото всички оригинали ще са при търговеца. Връщането на билетите с писмо с обратна разписка, може само да се докаже, че търговеца е получил писмото, но не и съдържанието на писмото като брой на билетите и тяхната стойност. От предоставения договор, сключен между "Ивентим. БГ" ООД и "С. К." ООД-организатор от 11.10.2013 г., съгласно който Организаторът възлага на EVENTIM да извършва продажби на билети чрез електронна система за продажба на билети, поддържана и оперирана от EVENTIM, е видно, че в чл. 7, ал. 1 е предвидено, че "В случай, че дадено събитие не се състои или по друга причина продадените билети подлежат на анулиране, се прилагат правилата за сторниране на EVENTIM" и в чл. 7, ал. 2 е посочено, че "В случаите по ал. 1, EVENTIM (директно или чрез съответната билетна каса извършила продажбата) е задължен да възстанови на клиента цялата платена от него сума, без удръжки. В договора изрично е посочено, че "Ивентим. БГ" ООД е задължен директно или чрез съответната билетна каса, извършила продажбата, да възстанови на потребителя цялата заплатена от него сума без удръжки. Прието е от КЗП, че е налице агресивна нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68и, т. 4 във връзка с чл. 68з от Закона за защита на потребителите, а именно "Ивентим. БГ" ООД налага на потребителя прекомерни и несъответстващи на целта извъндоговорни пречки, когато потребителят желае да упражни правата си по договора, а именно при разваляне на договора поради промяна на датата и мястото на провеждане на концерта връщането на сумата за заплатения билет е възможно да се осъществи само и единствено по банков път. За да приеме наличие на несъответни извъндоговорни пречки при разваляне на договора поради промяна на датата/мястото на концерт, административният орган е определил възможността да се върне платената сума само по банков път като агресивна практика по смисъла на чл. 68и, т. 4 от ЗЗП. От доказателствата следва, че това е могло да стане и на касата, от която са купени билетите. Не са установени извъндоговорни пречки за връщане на сумите. Независимо от условията за връщане на билети, обявени в сайта, дружеството-разпространител на билети, е възстановявало платени суми и на касите извън възможността това да става по банков път. В случая не е установено търговецът да е препятствал потребителите да ползват правата си по договорите, вкл. за възстановяване на платеното. Посочено е в жалбата на "Ивентим. БГ" ООД до административния съд, че като разпространител на билети "Ивентим. БГ" ООД е уведомено от организатора как и по какъв начин ще се връщат суми от закупени билети и тази информация е качена в сайта http/www. eventim. bg/bg/novini/2014/05/andrea-bocelli-concert-new-date-andvenue-3715.html, поради което съобразяването с този начин от разпространителя на билетите не може да се определи като нелоялна агресивна търговска практика. От доказателствата е установено, че са възстановени суми и на билетната каса. В този смисъл необосновано административният орган е квалифицирал поведението като налагане на прекомерни и несъответни на целта извъндоговорни пречки по смисъла на чл. 68и, т. 4 от ЗЗП. При така установеното от фактическа страна съдът правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел, че не са налице елементите на състава на чл. 68з, във вр. с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП. Не се установява наличие на агресивна търговска практика, поради което правилно съдът е отменил заповедта. Допустимо е връщането на сумите да се извършва и по банков път, а се установява и, че потребителите, които са поискали са получили сумите си в брой на касата на която са закупили билетите. Билетните каси не са собственост на "Ивентим. БГ" ООД, "Ивентим. БГ" ООД има договор с тях, затова е предвидено връщането на билетите по банков път, а не директно. Правилно съдът е приел, че установената търговска практика не отговаря на състава на агресивна търговска практика. Съгласно чл. 68з от ЗЗП търговската практика е агресивна, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. В случая КЗП не е мотивирала коя от хипотезите на разпоредата е налице и по какъв начин практиката може да се отрази на вземането на търговско решение от потребител, което води до незаконосъобразност на издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се остави в сила. На ответната страна следва да се присъдят претендираните по делото разноски в размер на 900 лв. адвокатско възнаграждение. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение