Решение № 8548 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2014 г.

Решение № 8548 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Д-р Димитър Кръстев АПМП-ИП" - Димитър Атанасов Кръстев, от гр. Пазарджик против решение № 79/14.02.2014 г. по адм. дело № 560/2013 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик чрез юрисконсулт Мирослав Христов Миков изразява становище за неоснователност на същата. Прилага подробни писмени бележки и претендира разноски за изготвянето им от упълномощения юрисконсулт в размер на 100,00 лева. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че са неоснователни доводите за неправилност на решението. При постановяването му съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, свързани с извода за законосъобразност на обжалвания административен акт и е направил обосновани изводи. Неоснователно се явява и оплакването за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързано с необсъждане на всички факти и доводи. Правният извод за законосъобразност е основан на доказателствата и приемането на позицията на административния орган не е липса на обсъждане. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 79/14.02.2014 г. по адм. дело № 560/2013 г. Административен съд - гр. Пазарджик е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д-р Димитър Кръстев АПМП-ИП" - Димитър Атанасов Кръстев, от гр. Пазарджик срещу писмена покана изх. № 13/29 - 05 - 867 от 1.07.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Пазарджик, касаеща разпоредено задължение за възстановяване на сумата от 802, 62 лева, получена без правно основание поради допуснато надвишение на определените стойности на назначените медико-диагностични дейности за първо и второ тримесечие на 2010 г., извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. От установеното в хода на производството е видно, че жалбоподателят е сключил договор от 12.02.2010 г. за оказване на ПИБМП, като с протокол от 2.03.2010 г. е подписани и протоколи за определяне на броя и стойността на назначаваните СМД и МДД, за съответните тримесечия. Тези протоколи са част от индивидуален договор и съгласно чл. 37, ал. 3 на същия изпълнителят е приел, че при надвишаване на лимита на СМД / МДД поеме задължение да възстанови неоснователно получените суми. При тези договорености и установеното превишение на РС за първо и второ тримесечия, като стойността на заплатените по НЗОК суми, получени неоснователно, е в размера, установен при финансова проверка, правилно е приложен закона като е прието, че е налице щета за НЗОК. Доколкото плащането е над определените средства, полученото подлежи на връщане и съгласно чл. 37 от договора. При тези данни е обоснован извода на съда, че с назначените дейности над РС и над допустимите превишения, правилно е постановено възстановяване на полученото с оспорения акт. Съгласно заключението на експертизата превишението за 1-то тримесечие е 679,87 лв., а за 2-рото - 120,74 лв., като в случая не са спазени изискванията на § 6 от Правилата за реда за определяне на СДД / МДД, изискващи съобразяване с медицинската целесъобразност и определения стандарт за предходното тримесечие. Има превишение на РС бл. МЗ-НЗОК № 4 за календарната 2010 г. на стойност 160.13 лева. Регулативните стандарти като прогнозна финансова рамка имат предназначението да дават обективен критерий при възлагане на съответни дейности и стойности на същите. Съобразяването на медицинските услуги с тези рамки обезпечава финансовото регламентиране в здравното осигуряване. Определянето им в индивидуални договори на възможностите за назначаване на СМД и МДД създава задължение за договарящия изпълнител на МД за съобразяване с тях и при излизане от договорения обем възниква отговорността му. От доказателствата се установява, че са спазени правилата на приложимата разпоредба на чл. 76а от ЗЗО. Проверката е извършена по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО и е съставен протокол за неоснователно получени суми, а издаденото искане е изготвено от компетентен орган и при спазване на процедурните правила. Заключението на експертизата подкрепя извода за законосъобразност на акта, като в случая не е налице компенсиране на бюджета с неусвоени суми, за възстановяване на които няма доказателства. Във връзка с довода, че не е съобразен факта дали действително е допуснато ощетяване, следва да се посочи, че същият е неоснователен. При установеното превишение, на основание чл. 76а от ЗЗО и индивидуалния договор, причинителят следва да възстанови заплатените средства за дейности, назначени извън предвидените и разрешените надвишения. Те съставляват реална щета за бюджета на НЗОК, тъй като не биха били извършени, ако не са назначени МДД/СМД при изчерпани РС. Щетата се преценява с оглед конкретното правоотношение и поради това е неотносимо обстоятелството, дали конкретните надвишения засягат като цяло бюджета на НЗОК за 2010 г. /позоваването на молба от 19.11.2010 г. за корекции на регулативните стандарти е неоснователно и не променя изводите по правния спор/. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. Съдебното решение е надлежно мотивирано и не са налице наведените с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, достигайки до верни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационната жалба. Същите съобразени по размер с искането и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя на сумата от 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение