Решение № 3069 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2010 г.

Решение № 3069 от 1.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10288/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ-Пловдив моли да бъде отменено решение № 964/30.06.2010 г. по адм. д. № 238/2010 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 260900337/23.11.2009 г. на ТД-Хасково, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде потвърден, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Митко Христозов по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд, е отменил РА № 260900337/23.11.2009 г. на ТД-Хасково, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) на Митко Христозов за 2002 г. 3816,72 лв с лихви и за 2003 г. 2285,43 лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК ревизия. В РА е констатирано, че Христозов не е подавал годишни данъчни декларации за 2002 г. и 2003 г., няма регистриран ЕТ, а доходите му са формирани от заплати и обезщетения по трудово правоотношение. На 1.12.2002 г. е предоставил в заем на ЕТ "Димитър Донков" 40 000 лв, а на 30.04.2003 г. - 20 000 лв. За двете години в РА е констатирано, че разходите на семейството надвишават приходите за 2002 г. с 26 726,60 лв, а за 2003 г. - с 15 761,10 лв. Прието е също, че за приходите на Христозов, от които е предоставил сумите в заем на ЕТ не са представени достоверни доказателства. Христозов е има влог в банка през 1995 г. - - 1996 г. от 18 700 щ. д., които е изтеглил в периода м. 2 - 6.1996 г. дал е обяснения, че предоставените от него заеми са от 20290 щ. д. налични до 1999 г. и получени дарения от родителите 38 000 лв, обезщетения за 14 брутни заплати от ОД на МВР - Хасково, сектор "Пътна полиция" през 2002 г. в размер 7785,46 лв., а през 2003 г. - 2831,76 лв. - 6 брутни трудови заплати. В РА е прието, че доказателства за налични средства към началото на 2002 г. са представени едва с жалбата по първия ревизионния акт, въпреки, че ревизираното лице е получило искане за представяне на доказателства в хода на ревизията. За даренията не са представени декларации по чл. 49, ал. 2 ЗМДТ, които биха били доказателство за действителност на дарението и в РА е прието, че не е доказано осъществяването им. Съдът е приел, че даренията от родителите са декларирани от Христозов и съпругата му в писмените обяснения. При обжалването на първия РА по административен ред са представени споразумение и разписка за направени дарения от майката на Христозов на 13 000 лв. и 25 000 лв. - от родителите на съпругата му. Дарение от 12000 лв. е декларирано в обяснения на Христозов, дадени преди започване на ревизията по извършена проверка. Данните за направени дарения и налични спестявания са били причина за отмяна на първия РА при обжалването по административен ред и връщане на преписката за нова ревизия и изясняване на тези обстоятелства. Съдът е приел, че обстоятелството дали е платен данък за даренията не е единствено доказателство за осъществяване на даренията. За дарение между най-близки роднини не могат да се искат писмени доказателства. По чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации се считат за верни до доказване на противното, когато са подкрепени със събраните доказателства. Съдът е приел, че изводът на органите по приходите, че разходите на Христозов превишават неговите приходи не се подкрепя от събраните доказателства - представените споразумение и разписка за даренията, декларирането на същите по време на ревизията. Относно наличните в сметка спестявания на семейството и тяхното изтегляне през 1996 г. по делото няма спор, като съдът е приел, че предвид състоянието на банковия сектор през 1996 г. изтеглянето на влога е логично и липсата на банкови документи за трансформирането на средствата в лева впоследствие не е доказателство, че парите са похарчени и не са били налични към началото на ревизирания период. По тези съображения съдът е приел за достоверно обяснението на Христозов, че е държал парите в наличност, докато е дал заемите на ЕТ "Димитър Донков". В РА е констатирано, че не е доказано, че Христозов не е похарчил парите до 2002 г. от влога си и съдът е приел, че с тази констатация неправилно е възложено в тежест на Христозов да доказва отрицателни факти, а е следвало в РА да са приложени доказателства за направени разходи на съответна стойност до 2002 г. По делото е установено закупуване на лек автомобил ВАЗ 21061 за 8097,91 лв. през 1999 г., като останалите изтеглени от влога през 1996 г. средства да били налични към 2002 г., предвид и показанията на свидетеля, че семейството е водело нормален живот, без луксозни покупки и задгранични пътувания. Вещото лице е дало заключение, че семейството е разполагало със достатъчно средства през ревизирания период, които покриват направените разходи, поради което съдът е приел, че неправилно ревизията е проведена по чл. 122 ДОПК. Съдът е преизчислил приходите на Христозов за двете години като е включил даренията от роднините - общо 38 000 лв и 39 971,13 лв - левова равностойност на изтеглените през 1996 г. 20 290щ. д., спаднал е стойността на закупения лек автомобил, определил е приходи от 112 853,85 лв и разходи за 2002 г. от 43 144,36 лв, с резултат за периода превишение на приходите над разходите с 69 709,49 лв. За 2003 г. към този остатък от 2002 г. са прибавени доходите на съпрузите, определени са приходи от 78 814,50 лв, изчислени са разходите в размер на 24 886,11 лв и е получен резултат превишение на приходите над разходите за 2003 г. с 53 928,39 лв. Съдът е приел, че допълнителните приходи от дарения не са облагаеми и при тези резултати, след като не са установени укрити приходи, нито превишение на разходите над приходите РА е незаконосъобразен. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи за отсъствие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и наличие на спестени семейни средства от 20290 щ. д., намалени със стойността на закупен лек автомобил за 8097,91 лв към началото на ревизирания период. По време на ревизията и в съдебното производство не са събрани доказателства, които да установяват разходване на изтеглените през 1996 г. 20290 щ. д., освен покупката на лек автомобил, за които обстоятелства са събрани писмени доказателства по делото. Законосъобразен е изводът на съда, че отрицателни факти не се доказват, а на установяване подлежат положителните факти - в случая извършване на разходи от семейството и разходване на спестените средства. Неправилно съдът е приел за доказани даренията от роднини общо за 38 000 лв, след като по делото не са събрани доказателства родителите да са разполагали със средства в такъв размер през 2002 г. Майката на Христозов е дала обяснения, че е разполагала със средства, които да предостави на сина си, които не са проверявани в ревизионното и съдебното производство. Дала е обяснения, че до 2001 г. е работила и получавала трудово възнаграждение 1000 лв месечно, което не се потвърждава от приложената трудова книжка. От такъв порядък е заплата й преди деноминацията. Независимо от необоснования извод на съда, че даването на 38 000 лв като дарение е доказано, като се спаднат 38 000 лв от приходите за 2002 г. и за 2003 г. резултатите отново са превишение на приходите над разходите и крайните изводи на съда са правилни. При разглеждане и решаване на делото съдът не е допуснал процесуални нарушения. Решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на разноски за настоящата инстанция 250 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,