Решение № 1486 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11913/2009 г.

Решение № 1486 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11913/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, срещу Решение № 56/20.07.2009 г. по адм. дело № 479/2009 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 23 -800146/10.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София - област, потвърден с Решение № 1817/09.12.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба, допълнението към нея и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Стефан Димитров Карамишев в качеството си на ЕТ "Гледичие - Стефан Карамишев", с Костенец, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че не е посоченото в РА основание за отказ на право на приспадане на данъчен кредит - чл. 65, ал. ал. 4, т. 3 и 4 ЗДДС (отм.) и чл. 63 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.) в размер на 8 892,69 лв. за м. 08. и 09.2003 г. по фактури на ЕТ "Игбаля Али" за извършена услуга - сеч и извозване на дървен материал, тъй като по делото са представени всички поискани от доставчика и относими към данъчните задължения по ЗДДС (отм.) доказателства, свързани с предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, включително и спорната предпоставка - реалност на доставката. Решението е правилно. Безспорно е установено, че жалбоподателят е притежавал необходимите позволителни за сеч и е възложил на ЕТ "Игбаля Али" да извърши сечта, който я е осъществил и е заплатил за положения труд на физическите лица, участвали в нея. Всички изложени от касатора доводи се свеждат до това, че необходимите за сеч документи по Закона за горите са издадени на жалбоподателя, а не на доставчика, същите не могат да се преотстъпват, поради което доставчикът не е придобил вещно право на собственост върху дървесината и не може да прехвърли това право на жалбоподателя. Тези доводи са неотносими към правния спор, тъй като фактурите на доставчика не са за продажба на дървесина, което би било доставка на стока според чл. 6 ЗДДС (отм.), а за извършване на услуга - сеч и извозване на дървен материал, при която не се прехвърлят вещни права, а е от значение единствено дали услугата е извършена. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение