Решение № 10437 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Едноличен търговец с фирма ИПСМП- д-р П. Атанасчев гр. Павликени, с [ЕИК], действащ чрез адв. Ж. Димова против Решение 348 от 05.12.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 580/2022 година. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението на административния съд, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т.3, предл. първо и предл. трето АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски, направени за двете съдебни инстанции. Ответникът директорът на Районна здравноосигурителна каса Велико Търново оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество и за основателна, но не по изложените в нея конкретни оплаквания в рамките на касационните основания. Предмет на оспорване пред Административен съд Велико Търново е била Заповед РД-09-1013/04.08.2022 г. на директора на РЗОК Велико Търново, с която на основание 59б, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване, чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 26, ал. 4, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 1 и чл. 109 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., е отказано сключването на допълнително споразумение към договор 040348/14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ с ЕТ ИПСМП - Д-р П. Атанасчев , [улица], гр. Павликени, относно добавянето на втори адрес на практиката (адрес на помещение, в което ще се извършва лечебна дейност), а именно: гр. Тетевен, [адрес] (МБАЛ Тетевен Д-р А. Пешев ЕООД). С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу заповедта за отказ за сключване на допълнително споразумение, приемайки, че същата е законосъобразен административен акт и не са налице основанията за отмяна, визирани в чл. 146 АПК. Решението е неправилно. Оспореният индивидуален административен акт - Заповед РД-09-1013/04.08.2022 г. на директора на РЗОК Велико Търново, е материално незаконосъобразен в степен, засягаща негова валидност, тъй като по същество директорът на РЗОК Велико Търново в конкретната хипотеза не е компетентен да се произнесе по искането на ЕТ ИПСМП - Д-р П. Атанасчев за сключване на допълнително споразумение към вече сключен индивидуален договор относно добавянето на втори адрес на практиката (адрес на помещение, в което ще се извършва лечебна дейност), а именно: гр. Тетевен, [адрес] (МБАЛ Тетевен Д-р А. Пешев ЕООД). Териториалната компетентност на директора на съответната РЗОК е ограничена на територията, обслужвана от РЗОК. В пределите на тази компетентност и съгласно предвиденото в чл. 20, т. 4 ЗЗО директорът има право да сключва, изменя и прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ, съгласно закона, НРД и правилника за устройството и дейността на НЗОК. Жалбоподателят ЕТ ИПСМП - Д-р П. Атанасчев е поискал сключване на допълнително споразумение за оказване на медицински дейности, в рамките на вече разрешената медицинска дейност, съгласно договор 040348/14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, но на територията на друга РЗОК, а именно РЗОК-Ловеч. Видно от съдържанието на чл. 55, ал. 2, т. 1 ЗЗО условията, на които трябва да отговаря лечебното заведение за специализираната извънболнична помощ за сключването на договор/допълнително споразумение с директора на РЗОК се съдържат в Националния рамков договор, а именно в Глава седма Общи условия и ред за сключване на договори за оказване на медицинска помощ и Раздел I. Условия и ред за сключване на договори с изпълнители на извънболнична медицинска помощ от Глава седемнадесета Извънболнична медицинска помощ от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. Според чл. 109 от НРД за МД 2020-2022 г. лечебно заведение за СИМП/лечебно заведение за болнична помощ по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, желаещо да сключи договор с НЗОК, следва да отговаря на посочените в глава седма общи условия, както и да има функциониращо и налично в лечебното заведение медицинско и техническо оборудване, и обзавеждане съгласно приложение 10а ''Изисквания към лечебните заведения за оказване на СИМП . В чл. 22, ал. 1, т. 1 от същия НРД е предвидено, че за лечебните заведения, кандидатстващи за сключване на договор с директора на РЗОК, същите следва да имат регистриран в ИАМН/РЗИ адрес, на който се осъществява дейността, намиращ се на територията, обслужвана от съответната РЗОК - за лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ. С Постановление 240 на МС (Обнародван, ДВ, бр. 97 от 2000 г.) е утвърден списък на поделенията на районните здравноосигурителни каси със седалища по общини съгласно приложението. Съгласно Приложение 1 към чл. 1 от Постановлението Община Тетевен се обслужва от РЗОК-Ловеч. В настоящата хипотеза искането за сключване на допълнително споразумение по същество е искане за сключване на втори индивидуален договор, медицинските дейности, съгласно който обаче ще се осъществяват от ЕТ ИПСМП - Д-р П. Атанасчев на територията на друга община и съответно РЗОК, а именно РЗОК- Ловеч, тъй като заявеният втори адрес за практиката е на територията на гр. Тетевен. При тълкуване на горепосочените материалноправни норми, касаещи правомощията на директора на съответната РЗОК, следва извод, че съществено за определяне на териториалната компетентност на органа е адресът, на който се осъществява дейността, намиращ се на територията, обслужвана от съответната РЗОК, което правило не е спазено от административния орган, издал оспорената заповед. При това положение съдебното решение, макар валидно и допустимо, е неправилно постановено, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. Това налага неговата отмяна, като вместо него се постанови друго, с което се обяви нищожността на оспорената заповед. С оглед изхода на правния спор на касатора се дължат поисканите с касационната жалба разноски за двете съдебни инстанции, които възлизат общо на 1320 лева, съгласно представен списък с разноски и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за процесуално представителство пред Административен съд Велико Търново, за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева пред Върховен административен съд, за заплатена държавна такса по първоинстанционното дело в размер на 50 лева и сумата от 70 лева за образуване на делото пред Върховен административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, шесто отделение