Решение № 4088 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12606/2020 г.

Решение № 4088 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12606/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. М. от гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адв. К., против решение № 1298/12.10.2020 г., постановено по адм. д. № 2647/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Твърди неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявения иск. Претендира направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от пълномощника си адв. К., който поддържа доводите изложени в касационната жалба. Ответникът – Областна дирекция (ОД) на МВР – Бургас не взима становище по касационната жалба. В съдебно заседания се представлява от процесуалния си представител юрк. В., която счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на административния съд, като правилно да се потвърди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена исковата молба на П. М. от гр. Бургас срещу ОД на МВР – Бургас, с която са предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 000 лева - болки и страдания, причинени от незаконосъобразни действия на полицейски служител, който го ритнал в глезена, съборил на земята и причинил фрактура на десния глезен и от незаконосъобразното бездействие да му бъде осигурена необходимата и дължима медицинска грижа като увредено лице, и за имуществени вреди в размер на 271, 09 лева, представляващо понесените разходи за лечение на фрактурата на десния глезен, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от 05.11.2019 г. до окончателното им изплащане. За да постанови този резултат, съдът след преценка на поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че в случая не е налице първата от кумулативните предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени по съответния ред. По тези съображения съдът е формирал извод, че исковата претенция е неоснователна и недоказана, поради което я е отхвърлил. Решението е правилно. За да постанови обжалваното решение, съдът е обсъдил представените доказателства, възраженията на страните, относимата и приложима правна уредба, в резултат на което е достигнал до законосъобразни правни изводи за неоснователност на предявения иск. Решаващият извод на съда, за да отхвърли иска е, че не е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ – отменен незаконосъобразен административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Елемент от фактическия състав на чл. 204 от АПК е увреждащият административен акт да е отменен. В конкретния случай, както правилно е приел съдът, не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт. Въз основа на писмените и гласни доказателства по делото, обосновано съдът е приел, че в конкретния казус не е налице първата предпоставка, за да бъде уважен иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заповедта за задържане рег. № 434 зз-105/07.04.2019 г. не е обжалвана и е влязла в сила. Обосновано съдът е приел, че не са доказани твърденията на касатора за извършени спрямо него противоправни действия от страна на служители при ОД на МВР – Бургас и мотивите за този извод следва да бъдат изцяло споделени. Изложеното в мотивите на обжалваното решение на административния съд се споделя изцяло от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към тях. Не са установени и доказани кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ето защо правилно съдът е отхвърлил предявения иск. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. При този изход на спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат разноски пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1298/12.10.2020 г., постановено по адм. д. № 2647/2019 г. по описа на Административния съд – Бургас. Решението е окончателно.