Решение № 4580 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2015 г.

Решение № 4580 от 23.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по молба на Калин Атанасов Гавраков от гр. Пловдив с искане за отмяна на влязло в сила решение № 15253/16.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9273/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 1373/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 874/2014 г. на Административен съд - Пловдив, в която е отхвърлена първоначалната жалба и е отменено в частта му за разноските. В искането се сочи като основание за отмяна разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, като се сочат нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото. Иска се отмяната на решението в частта му за разноските и отхвърляне на искането за присъждане на разноски от страна на ответника. Ответникът - директорът на ТД на НАП град Пловдив не е взел становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд обсъди доводите в молбата за отмяна, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решение № 1373/9.06.2014 г., постановено по адм. дело № 874/2014 г. Административен съд град Пловдив е отхвърлил жалбата на Калин Атанасов Гавраков от гр. Пловдив против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 1307013 от 11.10.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, потвърден с решение № 96 от 24.02.2014 г. на директора на ТД на НАП - Пловдив и е осъдил Калин Атанасов Гавраков да заплати на ТП на НАП - Пловдив сумата от 407 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. С решение № 15253/16.12.2014 г., постановено по адм. дело № 9273/2014 г., Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решение № 1373 от 9.06.2014 г. по административно дело № 874/2014 г. на Административен съд - Пловдив в частта за разноските за размера над 304 (триста и четири) лева, като е осъдил Гавраков да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в касационното производство в размер на 304 (триста и четири) лева. В останалата част решението е оставено в сила. В мотивите си тричленният състав на ВАС е приел, че първоинстанционният съд не е посочил начина на изчисляване на разноските, присъдени в полза на ТД на НАП - Пловдив и не е изчислил правилно техния размер. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (изм. ДВ, бр. 28, в сила от 28.03.2014 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лева е в размер на 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева. В настоящия казус материалния интерес се определя от размера на лихвите, за които е издаден процесния АУЗД, като те са изчислени в размер на 1062,39 лв., поради което и материалния интерес по настоящото дело е в този размер. Първоинстанционният съд обаче е приел, че материалния интерес е в размер на главницата и лихвите, за които е издаден АУЗД, при което изчисленията му възлизат на 300 лева плюс 7 % за горницата над 1000 лева (107,73 лв.) и е приел, че юрисконсултското възнаграждение е в размер на 407 лева. Според ВАС изчисленията са неправилни, тъй като с административния акт са установени задължения за лихви по забавени плащания за задължителни осигурителни вноски по подадени годишни декларации обр. 6 за 2010 г. и 2011 г. от Калин Гавраков, т. е. материалният интерес следва да се изчисли само спрямо размера на лихвите, които са в размер на 1062,39 лв. При така установеното разноските са определени в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв. (4,36 лв.), или общо юрисконсултското възнаграждение възлиза на 304 лева. В молбата за отмяна се твърди, че разноските не са определени правилно и от двете съдебни инстанции, поради липса на списък на разноските от страна на ответника, както и в нарушение на ТР на ВКС № 6/2012 г. и на Р на Конституционния съд по к. д. № 3/2013 г., и решението противоречи на обичайната съдебна практика на ВАС. Съгласно разпоредбата на 239, т. 1 от АПК, право на отмяна има страна по делото, за която решението е неблагоприятно, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са били или не са могли да бъдат известни на страната. С молбата за отмяна и в хода на производството по отмяна молителят не сочи и не представя нови доказателства и не се позовава на нови обстоятелства, като доводите му са единствено за незаконосъобразност на съдебните решения. Настоящият състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Не са налице нови доказателства или нови обстоятелства, които са от съществено значение за спора. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 223 от АПК касационното решение е окончателно и настоящият съдебен състав няма правомощия под формата на молба за отмяна да се произнася по законосъобразността на влязло в сила решение в касационно производство. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че административното производство е двуинстанционно - чл. 131 АПК. Предвид на изложеното, Върховният административен съд приема, че не са налице предпоставките за отмяна на влязлите в сила решения. Искането за отмяна е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Разноски от ответника не се претендират пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав