Решение № 466 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2011 г.

Решение № 466 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12702/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Татяна Лекова Дечева срещу решение № 3575 от 18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 9217/2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № ДК-02-СО-131/06.11.2007 г. на Началника на СРДНСК. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му ведно със законните последици. Ответната страна - Началникът на СДНСК, чрез юрк. Игнатов намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Пред Административен съд - София - град Татяна Лекова Дечева е оспорила Заповед № ДК-02-СО-131/06.11.2007 г. на Началника на СРДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Вилна сграда", находящ се в ПИ № 292, к. л. Г-23-12-Б, м. "Ренов дол", с. Окол, язовир Искър, район "Панчарево" - СО. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до отмяната му, поради което е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Правилно Административен съд - София - град е приел, че обжалваната Заповед № ДК-02-СО-131/06.11.2007 г. на Началника на СРДНСК е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-182/29.05.2007 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издадени са констативен акт № 052-74/24.02.2006 г. и констативен акт № 052-74-2/28.08.2006 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви. Видно от материалите по делото в хода на съдебното производство безспорно е установено, че процесният строеж, изграден през 1985 г., е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ тъй като в нарушение на разпоредбите на чл. 55 ЗТСУ, респективно на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, е изграден без строителни книжа. Неоснователно е твърдението на касационната жалбоподателка, че макар и незаконен строежът е търпим. Удостоверението за търпимост, на което същата се позовава, няма стойност в производство по установяване на незаконен строеж, а единствено в нотариално производство. Установено е, че строежът е изпълнен в противоречие с действащия регулационен план, който е с отреждане "за озеленяване". Правилно съдът е приел, че в съответствие с чл. 12, ал. 2 ЗУТ, застрояване се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила ПУП, какъвто в случая няма. Процесният имот не попада в хипотезата на чл. 12, ал. 3 ЗУТ. С оглед на това правилно е прието, че не са налице основанията на § 16 ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, решението следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,