Решение № 13618 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2020 г.

Решение № 13618 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3821/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Шумен, против решение № 17 от 31.01.2020 г., постановено по адм. дело № 588 по описа за 2019 г. на Административен съд – Шумен, с което е отменена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, изх. № 29-02-1358/20.11.2019 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса – Шумен. Изложените съображения за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 76а от ЗЗО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "МБАЛ - Шумен" АД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна. С обжалваното решение Шуменският административен съд е отменил писмена покана изх. № 29-02-1358 от 20.11.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Шумен, на основание чл. 76а от ЗЗО, с която на "МБАЛ - Шумен" АД - изпълнител на болнична медицинска помощ (БМП) по договори с НЗОК от 25.05.2018 г., е разпоредено да възстанови получени без правно основание суми с размер на 61 880.00 лв. за извършени и отчетени медицински дейности през времето от м. май 2019 г. до м. август 2019 г. по КП № 219 Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност (общо 68 истории на заболяване по 910. 00 лв.). Окончателният извод на първоинстанционния административен съд за незаконосъобразност на оспорения административен акт е правилен, но по изцяло различни от възприетите в мотивите правни съображения. Противно на приетото от Шуменския административен съд, в писмената покана е посочено неизпълнено правно основание за получаване на сумите. Без да се съобрази с мотивите към писмената покана и придружаващите я документи, съдът необосновано е приел, че "Неизпълненото правно основание за получаване на сумите не е и установимо от съдържащите се в акта факти и обстоятелства" и че "липсват твърдения кое от задълженията си по индивидуалния договор изпълнителят не е изпълнил". В обстоятелствената част на оспорената писмена покана административният орган в хипотезата на чл. 76а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е приел, че от 24.04.2019 г. действащият между НЗОК и болничното лечебно заведение индивидуален договор е бил прекратен по отношение на КП № 219, а при прекратен договор липсва правно основание за заплащане на извършените медицински дейности по клиничната пътека от бюджета на НЗОК. Директорът на РЗОК – Шумен се е позовал на влязлото в сила решение № 67 от 10.05.2018 г. по адм. д. № 345/2017 г. на Административен съд – Шумен, оставено в сила с решение № 6272 от 24.04.2019 г. по адм. д. № 7241/2018 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлено оспорването на заповед № РД-09-288/13.11.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Шумен за налагане на санкция на "МБАЛ – Шумен" АД - "прекратяване на договора" частично за изпълнение по КП № 219, на основание чл. 401, ал. 1, т. 2 и чл. 410, ал. 1, б. "б" от НРД МД 2017 г. (договор № 270305/29.05.2017 г.). Направен е извод, че считано от влизане в сила на съдебното решение на 24.04.2019 г., сключеният през 2018 година договор е прекратен по отношение на КП № 219. Изпълнителят на БМП е получил без правно основание суми от НЗОК за реализиране на клинична пътека, която не е включена в предмета на договора с НЗОК. В протокола за неоснователно получени суми, към който се препраща в мотивите на писмена покана, е изложено конкретното правно основание, на което НЗОК не дължи заплащане на отчетените суми по КП № 219 и респективно - на което сумите се явяват получени без правно основание в общата хипотеза на чл. 76а от ЗЗО. Посочена е разпоредбата на чл. 345, ал. 1, т. 1 от НРД МД 2018 г., съгласно която Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща на изпълнител на БМП за случай по КП при наличие на следното условие: отчетената КП е включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на БМП и е извършена от специалисти, посочени в приложение № 1 към договора по съответната КП. При горните фактически и правни основания, обосновали издаването на писмената покана, разрешаването на спора за нейната законосъобразност не се свежда до въпроса конкретно на кои точно условия не отговаря изпълнителят на БМП, както е приел първоинстанционният административен съд, а до валидността на сключения между страните индивидуален договор № 270305/25.05.2018 г. в частта за КП № 219 след 24.04.2019 г., когато е влязла в сила заповедта за налагане на санкцията. Произнасянето по спора изисква да се приложи правната уредба, относима към изпълнението на заповедите за налагане на санкция "прекратяване на договор" по реда на ЗЗО и НРД. Първоинстанционният административен съд е приел, че частичното прекратяване на договора по отношение изпълнението на КП № 219 не води до автоматично прекратяване и на последващия договор, но не е издирил и приложил относимите правни норми. Заповед № РД-09-288/13.11.2017 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Шумен за налагане на санкция на "МБАЛ – Шумен" АД - "прекратяване на договора" - частично, за изпълнение на КП № 219, е издадена при действието на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (отм. от 01.04.2018 г.), но издадената и невлязла в сила заповед не подлежи на предварително изпълнение. Поради това през 2018 г., когато заповедта не е била влязла в сила, не е било налице основание за отказ за договаряне и страните са сключили нов договор за оказване на БМП по КП № 219 при действието на Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (отм. от 01.01.2020 г.). На основание чл. 26, ал. 2 от НРД МД 2018 г. санкцията "прекратяване на договор" има действие за срок от 12 месеца и е основание за този срок да се откаже сключване на договор. В случаите, когато междувременно договорът е бил сключен, но по време на действието му се установи, че изпълнителят по силата на влязлата в сила заповед за налагане на санкция вече не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, директорът на РЗОК следва да прекрати договора едностранно без предизвестие на основание цитираната в оспорената писмена покана разпоредба на чл. 99, ал. 1, т. 3 от НРД МД 2019 г. В разглеждания случай Директорът на РЗОК – Шумен е прекратил едностранно сключения на 25.05.2018 г. договор частично за КП № 219 с едностранно волеизявление, обективирано в писмо изх. № 29-02-1106 от 16.09.2019 г. Волеизявлението няма обратно действие и едностранното прекратяване ще произведе действие, след като насрещната страна по договора бъде уведомена за него. Това фактическо обстоятелство води до извод, че през разглеждания период м. май 2019 г. – м. август 2019 г. санкцията "прекратяване на договор" – частично за КП № 219 не е била приложена, отчетената КП № 219 е била включена в предмета на договора между НЗОК и изпълнителя на БМП, правното основание за отказ за заплащане по чл. 345, ал. 1, т. 1 от НРД МД 2018 г. не е било изпълнено и сумите за оказаната медицинска дейност са били изплатени на правно основание. Не са налице предпоставките по чл. 76а от ЗЗО за издаване на акт за възстановяване на суми, получени без правно основание от изпълнителя на БМП по КП № 219 в периода м. май 2019 г. – м. август 2019 г. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което оспорената писмена покана е отменена, като краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за това производство в размер на 2868. 00 лв. за адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е в минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с прибавен ДДС, поради което възражението на касационния жалбоподател за прекомерност следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,