Решение № 1409 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2616/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Неделчев срещу решение 1077 от 01.08.2022 г., постановено по административно дело 595/2022 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обявяване нищожността на определение 2204/09.03.2022 г., постановено по адм. дело 955/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което са оставени в сила определения 118/14.01.2022 г. и 145/20.01.2022 г., постановени по адм. дело 1599/2021 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му. В уточняваща жалба са изложени допълнителни доводи за неправилност на обжалваното решение. В подадена от процесуалния му представител уточняваща молба от 25.05.2022 г. са наведени доводи, че съдебният акт, чиято нищожност се иска да бъде обявена е постановен от незаконен състав, от мотивите не може да бъде установена действителната воля на съдебния състав, поради което се иска отмяната на съдебния Ответникът по касационната жалба Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с предявен иск, а разгледано по същество е правилно. За да отхвърли предявения иск правилно АС Варна приема, въз основа на доказателствата по делото, че определение 2204/09.03.2022 г., постановено по адм. дело 955/2022 г. по описа на ВАС е постановено от надлежен състав от трима съдии, при налични доказателства за избор на докладчик на случаен принцип и при спазване на разпоредбите на ПАРОВАС, както и че същото е постановено в изискуемата се писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в чл. 254 ГПК, която е приложима в случая по силата на чл. 144 АПК, като решението е подписано от всички членове на състава и същото съдържа изложение на твърденията в частната жалба, установените от съда факти и направените въз основа на тях правни изводи. Определението е правилно. Определението, чиято нищожност се иска да се обяви е постановено в състав, посочен в чл.165 АПК, в закрито заседание в съответствие с разпореденото в чл. 234 АПК. Неоснователен е наведения довод, че недопустимо в производството са разгледани две определения на първоинстанционния съд, които са постановени по едно и също дело адм. дело 1599/2021г. на АС - Варна, като с първото от тях - 118 от 14.01.2022 г. е върната подадена частна жалба срещу постановеното по делото определение 2415/28.09.2021 г., с което е прекратено производството по делото и жалбодателят е осъден да заплати дължимата държавна такса, а с второто от тях - 145 от 20.01.2022 г. е върната подадена от същия жалбодател частна жалба против определение 81 от 13.01.2022 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на определение 2415 в частта му относно разноските. При така установеното безспорно е, че в случая в производството пред ВАС са разгледани постъпили частни жалби срещу две определения, постановени по едно и също дело, при което страните в производството са едни и същи, подсъдни са на един и същи съд и и подлежат на разглеждане по един и същи ред, при което да бъдат разгледани в едно производство. Вярно е, че в случая неточно в обжалваното определение е цитиран ПАРОВАС, какъвто акт не съществува, наведените доводи са за неизпълнение на разпоредби на ПАРОАВАС, които освен, че уреждат други правоотношения са неприложими по отношение дейността на ВАС. Неоснователен е и наведеният довод, че от съдържанието на определението на ВАС не може да бъде установена действителната воля на съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.3 АПК касационния жалбодател следва да бъде осъден да заплати на администрацията на ответника, като разпоредител с бюджета деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за един юрисконсулт за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение